Български автори,  История,  Келтски свят

СВЕТИ ПАТРИК ИРЛАНДСКИ

02.02.2015г., взето от:

https://www.sveta-nedelia.org/index.php/p/186-sveti-patrik-irlandski

Свети Патрик – православният кръстител, просветител и покровител на Ирландия и ирландския народ се родил през 387 г. в Британия с името Сукат. Той бил внук на християнски свещеник и син на дякон Калпурний, който бил от знатно семейство и имал римския граждански ранг декурион – държавен чиновник. По произход семейството на св. Патрик било от келтското племе на бритите, но майка му била роднина на св. Мартин от Тур, сиреч от рода на франките.

Когато св. Патрик бил на 16 години, семейното имение било нападнато от прогонените някога синове на краля на бритите, бащата на светията бил убит, сестрите му били отвлечени и повече никога не се чуло нищо за тях, а той самият бил отведен в робство. По това време, както пише св. Бета Достопочтени, британските воини били призовани да заминат за Рим, за да отбраняват града от нашественици и в Британия се вършели големи беззакония.

Св. Патрик бил продаден като роб в Ирландия, където се молил на Бога с голяма отдаденост и получил за първи път Божие откровение да напусне това място. Докато бил роб светията пасял овце в най-уединените места, планини и гори. Постигайки богомъдрост св. Патрик решил, че не трябва да бяга, а да си тръгне можел само по волята на господаря си, макар някои житиеописатели да разказват, че младият роб бил избягал. Господарят му поискал в отплата за свободата златен свитък с размера на главата на св. Патрик.

Ангел Господен му се явил и му предал Божието повеление да следва един див овен, който изкопал от земята точно такъв златен слитък и светията откупил свободата си, но за кратко. На брега на морето, по думите на Ангела, го очаквал кораб, но ето че се появило за изпитание на вярата му, ново премеждие – господарят на крайбрежната земя го хванал и отново го продал в робство. Когато обаче той и домочадието му се радвали на парите получени за продажбата, ръцете им залепнали за метала. Господарят се разкаял за постъпката си, получил прошката на св. Патрик, откупил го и дори му дал пари за път. Когато св. Патрик се върнал на острова вече като епископ, той кръстил този човек и семейството му.

За да получи образование младият Сукат отишъл в Галия, където бил под наставничеството на св. Герман Оксерски, който го ръкоположил за дякон под името Патрик. Близо до днешния Кан на остров Лерин тогава имало голям православен манастир, където започнало вече монашеското подвижничество на св. Патрик. По това време в Британия се появила ереста на Пелагий, който твърдял, че човек може сам с добри дела и без Божията благодат да получи спасение. Това принудило св. Герман да отиде там, при което той взел със себе си и св. Патрик.

Проповядвайки из цяла Британия вярното учение на Православната Църква двамата извършили много чудесни изцеления обръщайки мнозина в правата вяра и кръщавайки много езичници. Пред едно малко градче във вътрешността на страната по предложение на св. Патрик подвижниците се отдали на усилен пост и молитва с просба към Бога да просвети сърцата на жителите на този град и да ги отвърне от ереста. Три дена нищо не се случвало – еретиците продължавали по старому да възвеличават човешките сили като достатъчни за спасението.

В края на третия ден силно земетресение разтворило земята и целият град бил погълнат с жителите си. Мястото, на което подвижниците постили се превърнало място за поклонение за всички християни от тази страна. Много от местните келтски крале били обърнати във вярата от св. Герман, което послужило като добър пример за по-сетнешната мисионерска дейност на св. Патрик в Ирландия.

Мисионерството по ръководството на св. Герман било много плодотворно за душата на св. Патрик. Светията получил отново видение, което го призовало да се отправи в Ирландия, за да обърне дивия и твърдоглав народ, който населявал Зеления остров. За да се случи това Патрик отишъл при Римския епископ папа Целестин, който го благословил за това. По това време, а и доста по-късно Рим бил жарко огнище на истинното Православие, което устояло дори на обхваналата Константинопол иконоборческа ерес няколко века по-късно.

По благословението на папа Целестин св. Патрик бил ръкоположен за епископ и тръгнал за Ирландия в 432 г. от Рождеството на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Познавайки добре наречията, които келтите в Ирландия говорели, техния опърничав, но искрен и добросърдечен характер св. Патрик обръщал неуморно вождовете на клановете, по примера на които се кръщавали и останалите членове на клана. Проповедта на св. Патрик била толкова силна, че мнозина пожелавали след кръщението да посветят в пълнота живота си на Христа, а някои от тях ставали свещеници и монаси.

Много трудна била борбата с езическите вярвания на ирландските келти, които се отстоявали от техните почитани векове наред жреци. Веднъж, когато св. Патрик и неговите ученици отивали в главния град на острова Тара, за да проповядват там по време на Пасха, кралят езичник им устроил засада. Светията и неговите придружители обаче по целия път пели един химн, съчинен специално за това пътуване, който днес се нарича „Щита на св. Патрик” или „Молитвата на елена”. Воините, които чакали скрити в засада не могли да ги видят, вместо тях те видели преминаващо стадо елени. Преди блажената кончина на св. Патрик Ангелът Господен му обещал, че тази молитва ще огражда от зло всеки, който я чете с вяра.

По това време наближавал голям езически празник и по заповед на върховния крал Лоегайр било забранено да се палят огньове, докато не се запали ритуалният езически огън в Тара. Св. Патрик и неговите спътници обаче запалили голям огън в чест на Пасха в близост до селището. Жреците-друиди били много разтревожени от това – демонът, който ги наставлявал, им казал, че ако този огън не бъде угасен в същата нощ, той никога нямало да бъде угасен.

Те донесли това на краля и по негова заповед отряд воини отишли да угасят огъня и да убият св. Патрик, но силата Божия го оградила и те не могли за свое изумление да сторят нито едното, нито другото. Рано сутринта на следващия ден св. Патрик в пълно епископско облачение и неговите спътници с литийно шествие влезли в Тара, където светията изнесъл гореща проповед насред града пред смълчаните сурови ирландци.

За да обясни чудото на троичността на нашия Бог, той им показал стръкче от растящата на острова детелина „шамрок”, която оттогава е символ на Ирландия. Блажен е този народ, който има за символ лика на Светата Троица! Проповедта по Божия воля произвела такова силно впечатление, че въпреки съпротивата на друидите кралят позволил на св. Патрик да проповядва из цялата страна. Това бил най-великия ден в историята на Ирландия – пророчеството изказано от друидите се сбъднало – огънят на вярата се разгорял в Ирландия, която през вековете претърпяла много скърби, загуби и унижения, за да устоява в християнската вяра и за да бъде в последните дни отново православна.

Според преданието първото знамение за предстоящото запалване на огъня на вярата се случило със стъпването на св. Патрик на ирландска земя – едва светията докоснал земята и живеещите до това време множество отровни змии изпълзели от дупките си и се хвърлили в морето, за да издавят.

От ирландската земя излезли силни проповедници, които имали в жилите си кръвта на упоритите си и не трепващи пред опасност деди. Те проповядвали и в най-отдалечените краища на Западна Европа, за да обърнат дивите й жители в Православието – същото, което вършели българите в Източна Европа, поради което тези два народа са така мразени от сатаната.

Св. Патрик предал духа си Богу през 493 г., приемайки преди това светото Причастие от ръцете на придружаващия го в мисионерския подвиг свещеник. Неговата памет се отбелязва на 17 март.

По молитвите на православния светител Патрик Ирландски да преуспяваме в делата на спасението за прослава на Светата Животворяща и неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух! Амин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.