от Фрамар, взето от:
keltskata_medicina.jpg)
В историята на келтската медицина кучета са свързвани с ритуали, касаещи лова, смъртта, изцелението и защитата. Богините, отговорни за изцелението според келтския народ са Сирона и Авета. Често и двете са изобразявани с декоративни кученца в ръцете си, а тяхната топлината се счита за източник на утеха, особено ако пациентите изпитвали силни болки.
В съвремието е установено, че кучетата оказват благоприятен ефект върху болните и имат рядката способност да откриват рак в ранни стадии.
Агнес Сампсън е известна „шотландска вещица“, която е екзекутирана през 1590, защото можела да предвиди дали даден болен човек ще оздравее или ще умре, наблюдавайки поведението на голямо черно куче.
Според келтите кучетата имат способността да действат като водачи и са защитници след смъртта. В бретонския фолклор „Ki Du“ (черното куче) е спътник на хората по пътя за Отвъдното, докато те се прераждат отново в човешка или животинска форма.
На кучетата са приписвани специални качества, които им позволяват да преминават невредими в света на мъртвите и обратно. Благодарение на това те са разглеждани като същества, които могат да донесат изцеление, връщайки хора от Отвъдното.
Според антропологични и исторически проучвания предците на ирландците са келтските племена. В началото на 20 век в Ирландия, кучетата също се свързват със смъртта. Хората вярват, че те имат способността да откриват болести, а чрез тях се гадае кога даден човек ще умре: „воят на куче, в близост до мястото, където лежи болен в Ирландия се разглежда като сигурен знак за наближаващата смърт“.
Двойствената природа на кучето в „Bretha Crólige“ е описана в средновековна Ирландия. Споменава, че кучетата не трябва да бъдат в близост до пациенти в болница.
Ирландски билкови лечебни рецепти срещу бяс, включват в състава си кучешка кръв. Концепцията „Дозата прави отровата“ присъства и в келтската медицина.
Другото животно, изобразявано с келтските богини на изцелението, е змията. Змиите могат да бъдат отровни и смъртоносни, но въпреки това отровата им се включва в състава на множество лекарства.
Двойствената им природа често се разглежда от историята на келтската медицина като символ на плодородието, тъй като влечугите раждали много малки наведнъж, а самата им форма се възприема като фалическа.
Според древните келти змиите са символ на регенерацията и прераждането, защото животните могат да сменят кожата си, подновявайки я с нова.
Тъй като живеят или се крият в дупки в земята, те създават хтонични асоциации. Те притежават неземни връзки, те са свръхестествени същества, които могат да донесат изцеление, плодородие и обновление.
Някои галски лечебни богини като Сирона и Дамона са изобразявани със змии, увити около ръцете им, а британската богиня на змиите Вербейа се смятала за олицетворение на река Уарфе, която подобно на две змии пълзи зигзагообразно.