Автор: Виктория Милова от Фрамар, Статията е част от историята на:
взето от:
Растителните, животинските и магическите лекове, използвани в келтската медицина често се комбинират с вода. Те се прилагат по три пъти, за да се постигне максимален ефект. Водата като лечебно средство е високо ценена от келтите, особено ако тя се получи от определени реки или кладенци. Лечебните процедури с вода на този народ възникват малко след обособяването му като общност (около 500 г.пр.Хр.).
В Ирландия се счита, че ако болен от заушка пие три последователни пъти от река, ще се излекува по-бързо. Древните келти разчитат на терапевтичните и лечебни свойства на водите от специални високопланински кладенци и извори.
Такъв например е кладенецът „Balquhidder“, чиято вода се използва за лечение на магарешка кашлица, а водата на „Borve“, в Харис, облекчава бъбречни болки и отстранява песъчинки от пикочните пътища. За да се облекчи зъбоболът, трябва да се приема вода от Норт Уйст. Живителната течност се приема на бързи и последователни глътки.
Кладенците често се идентифицират с местните келтски богове, а лечебните свойства на водите се приписват на тези божества.
Жива вода („uisge beatha“) – това е термин, с който древните келти наричат своето уиски. То е считано за панацея, ползвало се е за много заболявания. Мнозина вярвали, че то помага даже и при едра шарка.
През 1785 г. във Феринтош (близо да залива Кромарти в днешна Шотландия) правото на безмитна дестилация на уиски е отнето от съдия Дънкан Форбс. Това провокира писателя Робърт Бърнс да напише:
Ти Феринтош! O, тъжна загуба!
Шотландия оплаква безутешно бряг до бряг!
Очевидно доверието в лекарствената стойност на уискито за келтите в Шотландия е изключително силно в Средновековието. Много от ранните келтски медици използват вода, растителни и животински продукти в съчетание географското местоположение на източниците и с празничния календар, добросъвестно вярвайки, че така увеличават тяхната ефикасност, въпреки че медиците от по-късните поколения ги обвиняват в шаманство.
Библиография
- J. Bannerman, The Beatons (Edinburgh, 1998)
- A. Carmichael, Carmina Gadelica (Edinburgh, 1928)
- M. Dillon and N. Chadwick, The Celtic Realms(London, 1967)
- J. Hunter, Last of the Free (Edinburgh, 1999)
- M. Martin, A Description of the Western Islands of Scotland circa 1695. (London, 1703)
- D. S. Thomson, The Companion to Gaelic Scotland (Oxford, 1983)