Български автори,  Занаяти,  Келтски свят,  Традиции

Развитие на келтската медицина

Автор: Виктория Милова от Фрамар, взето от:

https://history.framar.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Развитие на келтската медицина - изображение

Келтските племена от река Рейн и Дунав започват да се придвижват съм Западна Европа около 300 пр.н.е. Те считат себе си за народ, ползващ се със силната закрила на своите божества. От 1-ви век сл.Хр. келтите се установяват трайно на Британските острови, но постепенно под натиска на римляните и германските племена са изтласкани на запад в Ирландия, Уелс, Корнуол и Шотландия, на север от река Форт.

От 9-ти век нашествията на викингите модифицират келтските обичаи и традиции. Това обаче не е радикална промяна, защото агресорите също абсорбират част от келтската култура, подобно на норманите в Англия.

Келтските области на Британските острови споделят общи древни традиции, предавани от уста на уста още от желязната епоха. Отделянето на келтска Шотландия от Ирландия, която била под скандинавско управление, води до нарастване на разликите в езика и културата между двете страни.

През Средновековието организирането на келтския начин на живот може да се оприличи на стройна система от кланове и групи, притежаващи собствени територии. Вождът на клана държи властта благодарение на подкрепата на роднините си.

В планинската част на Шотландия и островите са запазени само няколко книги, ползвани преди 18-ти век. За съжаление, е съхранена малко информация, съдържаща доказателства за здравето на келтите. Сред преките заплахи за здравословното състояние са усложненията по време на раждане, ранната детска смъртност, но келтският народ се радвал на сравнително добро здраве. Тяхната диета от овесени ядки, риба, млечни продукти и плодове е питателна и доста разнообразна. Рахитът се среща често в келтската общност.

Най-ранният пътешественик, описал през 1594 година западните острови, е Доналд Мънро. Мартин Мартин е сред изследователите, които имат и лекарско образование. През 1695 година медикът е помолен от сър Робърт Сибалд да посети Хебридските острови. Мартин отбелязва със задоволство, че хората имат здравословни телесни пропорции и здрава костна структура и не са засегнати от болестите, разпространени във вид на епидемии.

Подобни леки епидемии сполетяват Западна Шотландия през по-късните векове. Въпреки това, Мартин предполага, че доброто здраве на келтите се дължи на факта, че общността е изолирана и няма досег с много от епидемичните области.

Здравето е главен приоритет за високопланинските келти и близките им роднини. Например всеки мъж, който има пострадал приятел или съсед, е физически задължен по закон да се грижи за него, докато лекарят не потвърди, че пациентът е здрав.

Грижата за обикновените хора е друг въпрос – болестите и нараняванията се третират в рамките на семейството благодарение на знахарки и лечители, прилагащи билкови средства за защита, утвърдени през поколенията.

С навлизането на християнската религия методите на лечение изместват друидските ритуали, а ирландските начини за лечение процъфтяват. Постепенно се разпространяват и в другите части на келтските земи.

По-късно медиците, лекуващи представителите на клановете, започват да пренебрегват публично знахарите и техните познания за фолклорните лекове. Те нямат възможност да лекуват разпространени заболявания като едра шарка.

Келтските медицински текстове първоначално са написани на гръцки, а впоследствие се превеждат на латински или арабски, като по този начин допълнително разпространяват знанията, свързани с историята на келтската медицина.

Библиография

  1. J. Bannerman, The Beatons (Edinburgh, 1998)
  2. A. Carmichael, Carmina Gadelica (Edinburgh, 1928)
  3. M. Dillon and N. Chadwick, The Celtic Realms(London, 1967)
  4. J. Hunter, Last of the Free (Edinburgh, 1999)
  5. M. Martin, A Description of the Western Islands of Scotland circa 1695. (London, 1703)
  6. D. S. Thomson, The Companion to Gaelic Scotland (Oxford, 1983)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.