Uncategorized

КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗЪМ /1/

Ernest Bose

Из „Belisama“ – Друидическа Минерва

Библиотека „Беинса Дуно“

https://petardanov.com/topic/10072-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%E2%80%93-ernest-bose/

Големият познавач на древния окултизъм, Ернест Боз – вещ възстановител на друидическата Минерва – след упорит труд в дълги изследвания, неизбежно е трябвало да констатира и с прискърбие да признае, че участта, която е постигнала богатите писмени паметници на древния келтски окултизъм е била същата, каквато е и тази на богатата Александрийска библиотека – безразсъдно унищожение чрез изгаряне.

Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения,

Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура.

Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци – мъже или жени – наречени друиди.

Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб. Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow – мечтая мисля, вярвам и от глагола to head – предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ – наставник.

Учението за числата [1]

Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа.

И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения – този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес – това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог!

Подвижността на материята, намираща се във вечна игра, минаваща през милиони форми, трансформиращи се по необходимост, тази крайна удивителна подвижност изяснява най-красноречиво учението за странствуването на душите; защото самото това странствуване изяснява логически проблема и резона на контрастите, противоположностите в природата, както и общественото положение на всяко човешко същество, а също и привидната безсмислица, която характеризира неговото поведение.

Учението за превъплъщенията на душите, следователно, е толкова логично, а още повече и категорично и ние съвсем не сме изненадани, като го намираме напълно възприето в окултното учение на Келтите.

Певецът от Godolin, Anverenq, е имал способността, когато пожелае да пада в транс.

Така твърди Мириам[2], а галският епископ Гиралдус съобщава да е познавал един поет от Clamergan, който могъл да предсказва бъдещето, както и да разказва за неща, които остават скрити за обикновения човек (Futurorum simul et occultarum scienciam habens[3]).

Мерлен, очарователят, имаше способността да се себеизлъчва, след като се самохипнотизира и така е развил в себе си дарбата на интуиция и ясновидство.

Бретонците от Арморик и Келтите квалифицираха тази способност като mal sarce (свещено зло)[4], а Галите, като mal benit: (благословено зло)[5]. Корсиканските планинци приписваха на тези, които падаха в транс, дарбата на Божествено вдъхновение и откровени[6], сиреч второ виждане[7]. През епохата, когато Бардът на Clamorgan е давал своите пророчества, казва Галският епископ, един инкуб говорил на околните, като им предсказвал бъдещето и посочвал незнайни събития. Милиериус казваше, че добре познавал този инкуб и го наричаше дори с неговото име. Това било главно за бъдещата война и революциите в страната, с което духът (инкубът) е имал обичай да се занимава и твърде дълго време. Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците.

Бардите са били под властта на един особен транс, наречен Aweniddion, сир. водене от духа.

За ясновидството

Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight.

На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане.

В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки – астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане.

Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи:

„Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели… Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече – тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните“[8].

И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват.

За феите

Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове.

Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия.

Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии.

В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]- дума, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората“.

Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена – името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух.

Главните Сибилски Школи тогава били: във Вар, Амон, Делфи, Кум, Еритрея, Самос, Кум в Фригия, Тибирт в Италия, Рамон-Рум в Азия, Таурин – днес Белград – и най-сетне келтските храмове във Вара, от Бибракта до острова Сена, от Лин-Дин (Лондон) до храмовете на Ирландия, Корейка и остров Ман.

След митологията, като преминем към доктрината на Друидите, ние намираме точно окултизъм в нея, и то главно в Триадите на Бардит; но къде би могло да се намерят последните? – За щастие, колебливостта и тук е неуместна, защото има, макар единствен, но дълбок източник за изследване – това е онзи ръкопис, който датира от края на ХVІІ-я век и чиито материали, сбрани и преведени от галски от преписвача колектор Edward Darid датират от средата на XVI я век.

Правени са множество изследвания върху тези триади, но измежду тях онзи, що е най-свястно и сполучливо даден, е този на Adolphe Pictet, издаден от Женевска Библиотека. Него взимаме в изследванията си за основа.

Стилът на този преведен от Pictet ръкопис е вече доста модерен, но съдържанието се явява твърде старинно и множеството от изложените мисли се намират също и в свещените писания на Индия: Ведите.

Но във всеки случай, системата на онази религиозна философия, що се съдържа в тези триади, има автентичен характер на своята оригиналност.

Вярата в странствуването на душите след смъртта е основата на друидическата доктрина.

(Следва)

––––––––––––––––––––

[1] Желаещите по-обширно да изучат друидическата наука за числата ще намерят материал в Doctrines Esoteriques à travers les âges, 2 vol. – 12 Paris. H. Cgacornac et Libraire du XX sièile от същия автор.

[2] Myriam – Archaiology of Wales, tome I, p.51.

[3] Цитираната книга стр. 837

[4] Drank sant

[5] Y`clefyd ben digatd. Engl and Welsch Dict le Richards, p.98.

[6] B Dict. Breton-fransais de Legonides, 2 edit. p.291, може да се намери превода на Drank-Sant.

[7] Taisha-Taraig (Higland Soctety`s Dictionary).

[8] Goerres, Mystique, p.294, 2 parti: La mystique naturell, t.III.

[9] Виж Dict on d`orientalisme, d`occult., et Psychologie – думата Ram

[10] Mission de juif, p.497

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.