08.07.2018 г Банкеръ, взето от https://www.banker.bg/sviat/read/parij-praznuva-2067-godini-ot-osnovavaneto-si.
На днешния ден през 52 г. пр. н.е. е основан град Париж (Paris) – столица и най-голям град на Франция. Наименованието „Париж“ произлиза от името на основателите на града, келтското племе, познато като паризии. Първоначално, по време на римската окупация (І-VІ век), градът се е наричал Лутеция (Lutetia Parisiorum, „Лутеция на паризиите“), но по времето на Юлиан Апостат (360-363 г.) е преименуван на Париж. Предполага се, че името паризии идва от келтската дума parisio, която означава работещите хора или занаятчии. Париж има много прякори, но най-известният е La Ville-Lumière (Градът на светлините) име, което дължи на славата си на образователен център, а по-късно и като града, въвел първи уличното осветление (през 1667 г.) .
Париж е разположен в меандър на река Сена, която го разделя на две части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачите на книги на открито по кейовете й, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.
Шанз-Елизе (на френски: Champs-Élysées, което буквално означава „Елисейските полета“) е един от централните булеварди в Париж, както и една от най-известните улици в света. Името му е свързано с Елисейските полета, които са царството на мъртвите в древногръцката митология.
Строеният още през първите десетилетия на 17 век булевард е дълъг 1910 м и е широк 70 метра. Започва от площад „Конкорд“ и завършва на площад „Шарл дьо Гол“. Отначало е бил част от парк с езеро, където френските крале се забавлявали. През 1616 г. съпругата на крал Анри ІV – Мария Медичи, заповядала на това място да се прокара алея. Само за няколко години тази алея се превърнала в любимо място за разходки на парижаните от всички съсловия. През 1667 г. крал Луи ХІV я удължил и наредил от двете ѝ страни да се засадят дървета.
До 1709 г. тя се наричала Гранд-Кур, после получила днешното си име. Със съвременния си облик „Шанз Елизе“ се сдобила през 19 век. В периода 1830-1840 г. на булеварда били инсталирани бронзови фенери, край тротоарите били изградени фонтани, строели се театри, кафенета, ресторанти и други. Елисейските полета е традиционното място за военни паради -те се провеждат на 14 юли, в деня на превземането на Бастилията.
Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала. През ХІІ век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в Париж – неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. През ХVІІ век градът е столица на най-мощната европейска държава, през ХVІІІ век е културен център на Европа, а през ХIХ век става център на изкуството.
В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света, които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс – луксозен комплекс от модерни тридесететажни сгради за бизнес и живеене с театър и търговски комплекс, западно от Париж. Градът е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО.
В Париж се намират безброй паметници на културата. Годишно градът се посещава от 45 млн. туристи (от които 60% чуждестранни) и символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.
Историческият център е изграден върху два острова – Ил Сен Луи и по-големия Ил дьо ла Сите, който се приема за най-старата част на града. По принцип, Париж е сравнително равен, като най-ниската му точка е 35 м над морското равнище. От дясната страна, по протежение на реката е хълмът Монмартър (на френски: Montmartre, от латинското: Mons Martyrtum, което означава „Планината на мъчениците“), висок около 130 метра. Прочут е с красивата си архитектура и с това, че през 19-ти и 20-ти век мнозина известни художници са работили там, като например Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Амедео Модиляни, Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, Салвадор Дали и много други.
Заради височината и ветровете мястото е много подходящо за вятърни мелници. Днес от тях е останала само тази пред входа на прочутото кабаре „Мулен Руж“ (Червената мелница). На върха на Монмартър се извисява базиликата Сакре кьор (Свято сърце Исусово), построена през 1874 година. От камбанарията ѝ, висока 80 метра, бие една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона. Надолу от катедралата тръгват тесни улички, които отвеждат до площад Пигал- средище на нощния живот в Париж. От ляво на река Сена е хълмът Монпарнас (66 м). Монпарнас (на френски: Montparnasse) е и квартал в Париж, който влиза в състава на града на 1 януари 1860 година. Името му дават студенти от ХVІІ век. Квартал Монпарнас става популярен в началото на ХХ век по време на така наречените „Луди години“ (Années folles), когато в легендарните кафета започват да се събират творци на изкуството – писатели, художници, поети, музиканти и интелектуалци от цял свят. По време на Втората световна война много от тях са принудени да напуснат града, защото са евреи или бежанци. Някои са убити от нацистите. Много от техните произведения са унищожени или разпиляни по света. Тук се намират музеят Монпарнас, парижката обсерватория, парижките катакомби и други забележителности.
Ил дьо ла Сите (на френски: Île de la Cité) e един от двата запазили се острова на Сена в центъра на Париж, в най-старата част на града. Той е съединен с двата бряга и със съседния Ил Сен Луи с девет моста: Понт Ньоф, Понт Менял, Понт Нотр Дам, Понт Д’Аркол, Понт Сен Луи, Понт дьо Л’Аршвеше, Понт о Дубл и Понт Сен Мишел. Най-старият от тях е Понт Ньоф (като по ирония означаващо Новият мост). Посещаван е от многобройни туристи по всяко време на годината.
Само най-северната и най-западната част на острова са се запазили като жилищни райони, останалото са бизнеси и административни сгради. В тези жилищни райони са запазени къщи от 16 век. На острова се намират катедралата „Света Богородица“, готическата църква „Сент Шапел“ и най-старият затвор на Париж.
Островът Ил дьо ла Сите до голяма степен е зает от институции (Съдебната палата, катедралата Света Богородица и Префектурата). Той е свързан с по-малкия остров Ил Сен Луи, който е застроен през 17 и 18 век.
От 1956 г. Париж е побратимен единствено с Рим, както и Рим е побратимен единствено с Париж – „Само Париж е достоен за Рим, само Рим е достоен за Париж“ , гласи част от текста на споразумението (на френски: Seule Paris est digne de Rome; seule Rome est digne de Paris, на италиански: Solo Parigi è degna di Roma; solo Roma è degna di Parigi)