Автор: Габриела Пламенова Петрова (месечка)
Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ Цикъл: Есета, статии, публикации
взето от:
https://www.bukvite.bg/poem.php?docid=58347
Пръстенът – своеобразен кръг, символ на вечност, безсмъртие, цикъл. В много култури пръстенът е символ на вечността. Примерите са много и все различни, но всички те са обединени от символиката и от магията, които носи в себе си тази вещ.
Такова значение има например брачният пръстен в Западните култури, пръстенът при гностиците и знакът на хармонията Ин и Ян от Китай.
“Ин“ и „Ян“ в китайската философия и метафизика са двете противоположни енергии, които се допълват взаимно. Ин е тъмният, пасивен, женски елемент на упадъка и се свързва с нощта и Луната. Ян е светлият, активен, мъжки елемент на развитието и се свързва с деня и Слънцето. Гарванът и жабата са символи на слънцето и на луната в китайската литература и иконография още от древността. Луната е свързана и с други символи и в частност със заека, който често е изобразяван на фона на лунния диск, стривайки билката на безсмъртието. В традиционните изображения слънцето и луната са представени като водата и огъня, противоположните, но и допълващи се елементи и още по-общо като Ин и Ян, които са големите космически принципи на сянката и светлината, на пасивното и активното.
В египетската митология пръстенът е бил смятан не само за символ на вечността, но и като послание за защита и подкрепа. Така египтяните са наричали шен пръстенът (The shen ring), който носели богът на вечността Хех и богът сокол – Хорус.
Връзката кръг-пръстен; какво символизира пръстена като митологема
Изумителна е приликата между огромните монументи (включително и кръговите композиции) сътворени от предците на келтите (раса с неизучена напълно история, известна като мегалитични хора – megalithic people) и тези направени от древните гърци и египтяни. Магията, която витаела около изградените паметници имала свое символично послание. Например в една пирамида, открита през 1864 от M. Rene Galles, е намерен мистериозен кръгъл знак, определян като тотем на вожд.
В стая в пирамидата са открити също така кръгли пръстени и други накити направени от яспис, не по-големи от яйце, с изобразени рунически символи и изрисувана брадва (брадвата в древността е била символ на власт и сила и е използвана още през Бронзовата епоха, изсечена в скални рисунки, в Египетската калиграфия и Минойските дърворезби).
Релефите върху бижутата образували диагонали, които се кръстосвали от северозапад към югоизток и образували кръг. В стаята били намерени около 100 брадви, направени от жадеит.
И наистина, Толкин сам е казал, че “Келтското е вълшебна торба, в която можеш да пъхнеш всичко и от която може да излезе почти всичко.”
Знаци върху чаши и пръстени
Освен бижута и огромни паметници, които да останат като безсмъртен символ на вяра за поколенията, древните народи са изработвали и ритуални чаши. Интересното за тях е, че те са били гравирани с кръгли знаци, образуващи пръстени, с далеч не обикновено значение. Странните вещи са намерени в Ирландия, Британия и на различни места в Индия, където са били наричани mahadeos.
Доктор Дж. Симпсън също открива интересен пример в Дупаикс – “Паметниците на нова Испания”. На върха на цилиндричен камък, наричан “Триумфалният камък”, е изобразен своеобразен съд, ограден от девет кръга, които се раздалечават и съединяват, точно в центъра на съда. Дизайнът на изображенията е богат и плътен и се доближава до типичния Европейски метод на изобразяване на пръстени и чаши.
Без съмнение знаците означават нещо, но те все още озадачават антикварите. Основното предположение е, че те може да са диаграми или планове на мегалитични гробници. Централният кръг изобразява погребален процес. По-малките кръгове и линиите, които се раздалечават и пресичат са сякаш мини планове на реално място, което отвежда до истинската гробница.
Келтското колело
Луната, сезоните, планетите, звездите, кометите и затъмненията влияят и имат циклична природа. Келтите ги наблюдавали и изобразявали с един-единствен символ – кръга. Разделяли кръга по различни начини, за да му придадат различни значения и по този начин да отбелязват хода на времето.
Кръгът бил разделян на четири части (отразяващи сезоните, елементите, четирите посоки), на осем (осемте празника на огъня) или на тринадесет (тринадесетте тримесечия). Колелото на келтите е карта, която позволява на човека да види къде се намира в живота си и какво най-вероятно му готви бъдещето. То показва началото, средата и края на всеки цикъл в света и по този начин служи като пътеводител в живота.
Изправени камъни и келтски кръстове
Свещени каменни блокове е имало из цяла келтска Британия, Ирландия и Бретан много преди идването на християните по тези земи. Те също са строени преди келтите и се смята, че са служели за много цели. Някои от каменните блокове се намират на възлови земни точки, наподобяващи акупунктурните, които бележат енергийните пътища в тялото.
Земята има също такива пътища, които келтите наричали “драконови”, “змейови” или “самодивски”. На тези особени места енергиите на Земята се издигат до повърхността и поставеният там каменен блок ги засилва. Смята се, че всички тези изправени камъни символизират axis mundi (“световното дърво”), те свързвали небето и земята и редовно се използвали в церемонии и ритуали.
Келтите наследили тези практики и изрисували каменните блокове с плетеници и огами. Някои от тях издигнали като паметници на герои, крале, войни от миналото и част от тези камъни са били поставяни върху действителни гробове. Това давало достъп до мъдростта и знанията, съхранени в костите на покойника.
По-късно Келтите започнали да бележат своите камъни със знака на Колелото на живота и така се появил келтският кръст, който и до ден днешен може да бъде видян върху много бижута, включително гривни и пръстени. Когато християнството навлязло, върху много от тези кръстове били изсечени или забити християнски символи.
Не бива да се забравя обаче, че келтското християнство се различавало доста от това на Римокатолическата църква. Много келтски светци всъщност са друиди и шамани, чиито доктрини на уважение към собствената личност и творение, съвпадали напълно с първоначалния дух на ранната християнска църква. Едва по-късно мислите за световното господство започнали да завладяват Римокатолическата църква, почитта и уважението били забравени и отстъпили място на войните и мъченията. Пръстенът през вековете е бил символ на власт, сила, притежание, богатство, не по-малко значим от короната например. Бил е също така магически способ, по пътя към дадена цел.
“Пръстенът на Нибелунгите” и “Песента на Нибелунгите” – взаимовръзки с творчеството на Толкин.
В германската митология най-важните разкази са в Цикъла за Нибелунгите и Цикъла за пръстена, които могат да бъдат открити в Скандинавската и Германската литератури. С “Пръстенът на Нибелунгите” и “Песента на Нибелунгите” могат да се направят важни взаимовръзки с творчеството на Джон Толкин.
Основните книги на професора – “Хобит”, “Властелинът на Пръстените” и “Силмарилион” могат да бъдат наречени “нови”, тъй като са плод на един въображаем стил, а не на доказана научна основа. Няма го и онова, което откриваме в митовете и легендите по целия свят. И все пак светът на Толкин не е безпочвен. Напротив той почива на една много солидна основа. В книгите си, Толкин преоткрива стойности и търси паралел между митичната литература и изпраща към своите читатели своите виждания и показва значимостта на митологичното, защото според него хората са “загубили ключовете към митичното и магично възприемане на заобикалящия ги свят”.
Според думите на Толкин, английският език е имал толкова малко “собствени” митове и е трябвало да се крепи на чужди, че той е решил да си измисли един сам. Толкин е силно повлиян от Германската и Скандинавската митология и Англо-Саксонската епическа сага “Беовулф”. Това, както и културното наследство на неговата собствена нация, изиграли най-важна роля за по-късния Толкинов интерес, помогнал му да развие теорията на фентъзито, която ние можем да проследим в неговите литературни творби.
Толкин цени високо норвежките, исландските и староанглийските героически хроники, понеже техните герои и въплъщения на Злото по същество се гордеят с неговите. Дж. Р. Р. Толкин е съзнавал добре неизбежната предпоставка, че естетическите, моралните и философските принципи, управляващи един фентъзи свят са различни както от законите и декретите на нашата собствена трезво мислеща реалност, така и от онези, които преобладават в реалистичната литература.
Очевидно е, че приказната етика, здрав разум и законност никога няма да сменят местата си с всекидневните принципи на нашето общество. В същото време обаче ние можем да привнесем нашия реален, т.е. “първичен свят” във “вторичния” /както го нарича Толкин/ и то точно до исканата от нас степен, при условие, че не нарушим целостта му. Реалистичните възгледи се базират на онтологията /философска теория за обектите и техните взаимовръзки/, която придава реалност само въз основа на причинно-следствените връзки.
Фентъзи-светът обаче може да се основава на различна теория на реалността и нейните естетични, морални и философски принципи трябва да съответстват на законите на “вторичния свят”. За да поддържа правдоподобността на своя свят, авторът не бива никога да нарушава вътрешната му устойчивост. Самият Толкин казва, че “в действителност разказвачът се оказва сполучлив “под-създател”. Той създава един Вторичен свят, в който читателят може да влезе със съзнанието си. Онова, за което се разказва вътре в него, е “вярно” – то съответства на законите на онзи свят. Следователно вие му вярвате, докато сте в него.” /Толкин, 1965 г./ Така че трябва да има “вторична вяра” във “вторичния свят”.
“Пръстенът на Нибелунгите” – Рихард Вагнер
“Пръстенът на Нибелунгите” е шедьовърът на Рихард Вагнер. Смята се, че това е най-голямото произведение създадено от един човек. Всичко започнало с идеята, драматичната поема да бъде претворена в музика, която авторът озаглавил “Смъртта на Зигфрид”, и бил вдъхновен от историята за смъртта на героя, описана в „Nibelungenlied“ – приказки от Германската митология.
Героят Зигфрид (произлязъл едновременно от хора и богове), под влиянието на любовна отвара, предава жената, която обича – богинята, станала смъртна – Брунхилд. За да отмъсти, тя планира смъртта си, но накрая разбира истината и голямата й любов към Зигфрид я тласка към неговото погребение, където те ще бъдат заедно след смъртта. Тя връща нейния символ на любов – пръстенът, подарен й от Зигфрид, обратно в река Рейн, на законните му притежателки и пазителки на Рейнското злато.
Заради своята саможертва Брунхилд спасява света и връщайки пръстена го изчиства от проклятието. Проклятието на смъртта, което Алберих – главният Нибелунг – бог на подземния свят и крадец на Рейнското злато, който проклина всеки, който се докосне или поиска неговия пръстен на силата. Вотан, бащата на Брунхилд и върховен бог на небесата, чиято страст и похот за власт го карат да открадне пръстена, след което той загива, заедно с кралството си Валхала.
Когато пръстенът е върнат от мястото, от където никога не е трябвало да бъде взиман, кръгът се затваря и накрая любовта тържествува над злото и стария свят отстъпва място на новия.
“Песента на Нибелунгите”
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите…
Наред с другите средновековни епоси „Песен за Ролан“ и „Песен за Сид“, немският епос „Песен за нибелунгите“ представя жанр, който, за съжаление, няма адекват в нашата старинна книжнина. Това донякъде затруднява запознаването на българския читател с реалиите в подобни литературни шедьоври.
Немският епос, запазен в 32 различни по размер ръкописа, датира от края на 12в. Оформящите се в него две части кулминират в убийството на приказния Зигфрид и в отмъщението на неговата съпруга Кримхилда, довело да погром над бургундите. В съдържателен план изпъкват две особености. От една страна, главните герои са отчасти исторически личности от 5 в. (напр. хунският вожд Атила), отчасти митични образи от езическия период на източните, западните и северните германци.
Но, от друга страна, епосът ситуира тези персонажи в една много по-късна епоха – рицарската, и начинът им на живот е съобразен както с популярните за тази епоха дворцови празненства и турнири, така и с каноните на християнската религия.
Пръстенът при Толкин
В творчеството на Толкин, пръстена играе съществена роля особено във “Властелинът на пръстените”, където заради него се противопоставят силите на доброто и злото и се води война. Пръстенът играе ролята на почти одухотворен предмет със собствена воля и дух, които обаче са пряко подчинени и идват от силата на неговия господар. Може би е така, защото трите елфически пръстена – Нария, Нения и Вилия, седемте пръстена на джуджетата, деветте пръстена на хората и Единствения – принадлежащ на Саурон, имат своя собствена история, в тях, както и в Силмарилите са вложени майсторството и духа на техния създател.
Символиката на Трите елфически пръстена – Седемте – Деветте – Единствения пръстен
Пръстенът също така има магически способности (например Единствения може да прави притежателя си невидим, но с цената на това, да бъде открит от слугите на Саурон – назгулите и да бъде видян от самия господар на пръстена; А “по времето, когато Галадриел получила от Келебримбор Белия пръстен – Нения и чрез неговата мощ кралство Лоринанд станало по-могъщо и по-прекрасно; ала голяма и непредвидима била властта на Пръстена над самата нея, та засилила дълбокия й копнеж по Морето и тъй нейната радост в Средната Земя помръкнала пред мечтите да се завърне към Запада. Келебримбор послушал нейния съвет да прати Въздушния и Огнения Пръстен извън Ерегион. Поверил ги на Гил Галад от Линдон”.
Създателите на пръстените се наричали Мирдаини, най-известен сред тях бил Келебримбор – нолдорски майстор, приятел на Келеборн и Галадриел, който обичал занаятите подобно джудже. Станал той главен майстор на Нарготронд и установил тесни връзки с джуджетата от Хазад-дум, сред които най-близък приятел му бил Нарви.
През 1695 година Саурон и войските му навлязли в Ериадор и превзели дома на Мирдаините, където били техните ковачници и съкровища. Отчаян, Келебримбор влязъл в двубой със Саурон, но бил заловен, а домът му разграбен. Саурон завладял Деветте пръстена, както и други, по-дребни творения на Мирдаините, но не успял да открие Седемте и Трите. Тогава Келебримбор бил подложен на мъчения, за да каже къде са скрити пръстените. Елфът разкрил къде са скрити Седемте, тъй като не ценял нито Деветте, нито Седемте, сътворени с помощта на Саурон. Трите били изковани лично от Келебримбор, с различна мощ и замисли. За трите пръстена, Саурон не успял да изтръгне ни дума от Келебримбор и го убил.
Но той се досещал за истината, че пръстените са на съхранение при елфите Гил-галад и Галадриел. Саурон сбрал в свои ръце всички други пръстени на всевластието и ги предложил на народите от Средната Земя, като се надявал да покори тези, които ламтят за тайно и забранено могъщество. Седем пръстена дал на джуджетата, а на хората девет, защото и тук, както и във всичко друго те се оказали най-податливи на волята му. Джуджетата използвали своите пръстени само, за да придобиват богатства, но сърцата им станали гневливи и алчни, а от това произтекли много беди в полза на Саурон.
Разказва се, че в Древни времена всяка от легендарните Седем съкровищници на кралете на джуджетата била построена с помощта на златен пръстен; но тези съкровищници били разграбени отдавна, Драконите ги погълнали, а Саурон успял да си възвърне някои от тях. Хората се оказали най-уязвими за хитрините. Деветте пръстена сякаш били източник на несметни богатства и вечен живот, но всъщност това бил непосилен товар, водещ към гибел.
Един по един, те попадали под властта на Единствения и накрая се превърнали в Назгули – духове на пръстена, които обитават царството на мрака и сенките и са обречени да служат вечно на своя господар.
Символиката на Елфическите пръстени – Нария, Нения и Вилия Нария.
Нения и Вилия – пръстени на Огъня, Водата и Въздуха, украсени с рубин, елмаз и сапфир били най-прекрасните творения на елфите. Саурон жадувал именно тях, защото можели да възпират разрухата на времето и да изцеляват умората на света. Но не можел да ги открие, защото те били скрити от тримата най-премъдри, които никога не ги употребили, за разлика от Единствения, който оставал у Саурон. Въпреки че били подвластни на Единствения, Трите пръстена се запазили неосквернени, защото били творение на Келебримбор и ръката на Саурон никога не ги докоснала.
Символиката на числата 3, 7 и 9 в световните вярвания и народните български предания
А какво символизират числата 3, 7 и 9? Числото три е изкупление. Човек е страдал и чрез смирение е заплатил всичко. То е третото лице на Божественото. Числото три съдържа в себе си трите велики добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината, знанието, живота, свободата. Числото три – закон на равновесие. Докато човек мисли, пази равновесието си. Три – съединени надеждата, вярата и любовта. Тройката е производителна сила в природата.
Вертикалното деление на света при индоевропейците е на три нива – горен свят, където живеят боговете, среден свят на хората и долен свят на злите сили. По подобие на това тристепенно делене по вертикалата е и деленето на времето на три части – минало, настояще и бъдеще; разделяне на религиозно-нравствените категории на благоприятни, неутрални и неблагоприятни, деленето на индоевропейското общество на три класи – владетели и жреци, войни, трудов народ.
Чрез тези представи, в съзнанието на древните индоевропейци са откроени две важни числа – числото ТРИ и числото ЧЕТИРИ. Сборът от тези две важни числа дава числото СЕДЕМ, а точно седем са и небесните светила-планети, схващани като богове, които управляват съдбата на хората и държавите. Седем са и дните в неделята.
Някои народи, например прабългарите са били твърди почитатели на числото седем. Седем е свещено число, седем са и смъртните грехове. В продължение на седем дни Исус Навиев обикалял стените на Ерихон с израилтяните и седем жреци, които носили седем гръмогласни тръби, и след като обиколили града шест пъти, на седмия извикали, стените рухнали, и те унищожили града.
Седем печата, седем чаши на гнева, седем гърма, седем светилника, звяр със седем глави, седем цвята на дъгата, седем ноти, седем великана, седем джуджета, седем дни на седмицата, седем ветрове, седем Стълба на Мъдростта, зад седем планини, седем пъти преброй, седем пъти премери, както казва народната мъдрост. Числото девет е символ на справедливостта, тъй като е сбор от съвършените числа 3+3+3. 9 показва различните възможности у човека за доброто и злото.
Използвана литература:
– Myths and legends of the celtic race chapter 2
– Ireland and the Celtic Religion “История на религиите” (Том 3) “Келтското колело на живота”
– Анди Багът “Ring of the Nibelungs”
– “DER RING DES NIBELUNGEN” – свободен текст – източник Интернет “Песента на Нибелунгите”
– из “Литературен вестник”, свободен текст – източник Интернет “Недовършени предания”
– Историята на Галадриел и Келеборн “Силмарилион”
– За Всевластните пръстени и третата епоха Свещените числа – свободен текст – източник Интернет