30.09.2019г., автор Елена Страхилова, от nauka.bg, взето от: https://nauka.bg/parviyat-roda-antichen-festival-serdika-moyat-rim/
Преди седмица /2019г./ в София за първи път се проведе античен фестивал, който даде заявка да се превърне в традиция. В два поредни дни на ключови места в центъра на столицата се събраха над 140 реконструктори от няколко държави, които пресъздадоха събития и епизоди от живота на антична Сердика.
Сердика е значим културен и политически център в границите на Римската империя в първите векове от новата ера. Тук дълго резидира император Галерий и именно тук малко преди смъртта си през 311 г. той издава своя Едикт на толерантността, обявявайки християнството за една от законните религии в империята.
Предполага се, че именно в Сердика Галерий завършва земния си път и тук е погребан. Блясъкът на Сердика е още по-голям по време на неговия наследник Константин Велики, който, както е известно, изрича знаменитата фраза „Сердика е моят Рим”.
Константин дълго се колебае кой град да избере за новата столица на империята и макар в крайна сметка да се спира на Византион поради чисто стратегически причини, любимият му град си остава Сердика – от сердикийския си дворец месеци наред той управлява огромните си владения и винаги с радост се връща тук.
При неговите синове – Констанс и Констанций II в Сердика е свикан Сердикийският събор в 342 г., знаково събитие в историята на християнството, което целяло да обезпечи църковния мир в империята.
Снимка 1. Завладяването на Тракия от Рим. В битката участваха легионерите от Asociatia Culturala Tomis – гр. Констанца, Румъния
Фестивалът, който ни напомни за тези епохални събития, бе организиран от сдружение „Мос Майорум Улпие Сердице” (в превод от латински „Заветът на предците от Сердика”) с подкрепата на Столична община, Регионален Исторически музей – София, Кръжок по римско право на Юридическия факултет на СУ и Лятна школа по класически езици.
Домакините бяха поканили групи за антични възстановки, посветили дейността си на проучването, адаптирането и популяризирането на обичаи, религиозни и цивилни ритуали, обреди, облекло, въоръжение и др. от живота през ранния и късния период на Римската империя.
Така гостите на фестивала можаха да наблюдават на живо групата на Четиринадесетия легион (Legio XIV Quartodecimanii), известен и като Квартодецимани, от Австрия, които показаха изключително добра екипировка, максимално близка до автентичната, на късноримските легионери; групата на Асоциация Културала Томис (Asociatia Culturala Tomis) от Румъния, при които акцентът е в пресъздаването на сцени от живота и бита на римляните и варварите както през ранната, така и през късната античност; групата за исторически възстановки „Антична Тракия” – Ямбол, специализирани главно в пресътворяването живота на траки, келти, готи и германи; пловдивската група „Ситалк”, чиито интереси обхващат тракийските племена от IV в.преди н.е. до късната античност; Nova Roma и Familia Gladiatoria от Унгария с гладиаторски игри и римски ритуали.
Снимка 2. Тракийски пир. Група за исторически възстановки “Антична Тракия”- Ямбол
Снимка 3. Тракийски пир. Група за исторически възстановки “Антична Тракия”- Ямбол
Сред по-интересните моменти, които бяха представени на Западната порта на някогашна Сердика, бяха гражданската война между Константин и Лициний, тракийски пир, Сердикийският събор, завладяването на Тракия от Рим, погребение на готски вожд и, разбира се, много зрелищни гладиаторски игри (между другото за първи път в България бяха представени гладиатори тип Crupellarii, целите облечени в железни доспехи, и Laquearius, използващи ласо).
В Античния комплекс Сердика на площад „Независимост” гостите присъстваха на ритуал по основаването на града, посрещане на Константин Велики, съдебен процес срещу християните, провъзгласяването на Едикта на Галерий, робски пазар и др.
Снимка 4. Робски пазар
Снимка 5. Улицата на занаятчиите
Снимка 6. Военна екипировка
Ще бъде чудесно, ако след това успешно първо издание на „Сердика е моят Рим”, фестивалът продължи да се провежда ежегодно и София започне да популяризира изключително богатото си антично минало. Интересът към наследството ни от античността е голям и е много важно на него да се отговори адекватно, за да развие столицата ни пълния си потенциал на културна дестинация.