Символика на плодните дървета

16.09.2011г., автор: Илиана Т. Илиева-Дъбова, от bgnauka взето от: https://nauka.bg/simvolika-na-plodnite-drveta/

Още в дълбока древност, с начеването на развитието на земеделието, човекът култивира и плодни дървета. Предците ни не само са използвали техните плодове за храна и дървесината им за огрев и като източник на строителен материал, но от дънерите им са изработвани и статуи на божествата, които се почитали. Някои дървета били посветени на отделни богове и са техни атрибути – ябълката на Афродита (Венера) и Идун, маслината – на Зевс (Юпитер), Атина (Минерва) и Аполон, смокинята – на Нут и Дионисий, нарът – на Астарта, Деметра и Персефона. В плодните дървета човекът е вложил дълбок символизъм. Знаковата система на тези растения се е развила на основата на техните качества, полезни за хората, и на географската среда, в която те виреят. Така средиземноморските народи смятат за свещени маслината, нара, смокинята, а скандинавците – ябълката.

Маслина
(Olea)

Изключителните качества на плода на това дърво му отрежат достойно място в символната система на древността и съвремието. Маслината е един от най-рано култивираните растителни видове от човека. Това дърво е особено жизнено и жилаво. Корените му се впиват дълбоко в земята и е много трудно да се унищожи. Дори поразено от гръм, то продължава да се развива.

Маслината е знак на мира. Когато Ной пуснал гълъб от кораба, който построил по поръчка на Бог, птицата се върнала с маслиново клонче в човката – водите на Потопа се оттегляли от сушата и човешкият род можел да се възроди. Според Библията Иисус Христос се молел в Гетсиманската градина под клоните на маслинови дървета. Християните дълбоко вярват, че тези дървета са живи до ден днешен.

За древните египтяни маслината била свещено дърво. Почитали я като символ на мъдрост и зрялост, за тях тя била знак на справедливостта.

Маслината е свещено растение и за древните елини. Свещената гора на Олимпия била маслинова. От дървесината на растението са изработвани изображения на боговете. Древните гърци украсявали с венци от маслинови клонки главите на олимпийските шампиони. За елините маслината символизира мира и благополучието. Интересна е легендата за даване на името на град Атина. Богинята със същото име е свързана с това растение. Според древния мит, между Посейдон, бога на морето, и Атина, богинята на мъдростта, се разгорял спор – кой от тях да даде името си на областта Атика и главния му град. Повелителят на боговете Зевс наредил всеки да даде на жителите на оспорваната територия дар и в зависимост от неговата полезност, хората сами да направят своя избор. Посейдон създал солен извор и от неговите води се появило чудно животно – прекрасен кон. Атина сътворила сладък извор и от него израснало маслиново дърво. Хората предпочели дара на Зевсовата дъщеря. Богът на морските стихии не се разсърдил на атиняните и приел техния избор. От този момент маслината символизира помиряването и безсмъртието. Древните елини свързвали това растение с плодовитостта. Маслината е дървото на Зевс, Атина и Аполон.

Заслужава внимание фактът, че от клона на една маслина Херакъл (Херкулес) направил любимия си боздуган. В този случай маслината се свързва с победата над враговете.

В Древен Рим маслиновите клони са знак на богинята на мира Пакс. По време на триумф, когато по улиците на Рим дефилирали победоносните армии, войниците носели маслинови клонки в чест на победата и на богинята Минерва. Когато се изпращали пратеници да молят за мир или защита, те носели вейки от маслина, привързани с панделки.

Маслото, добивано от плода на дървото, винаги е било високо ценено и се е ползвало при церемониите на миропомазване на крале, свещеници и болни. Яков излива маслиново масло (зехтин) върху камъка на Бет-Ил, след като му се явила стълбата към небето. Терминът „месия“ („спасител“) означава на еврейски „помазан“. Маслиновото масло се прилагало и при обработването на рани, както засвидетелства и притчата за добрия самарянин.

В християнската традиция сместа от чист зехтин и ароматни есенции се назовава „елей“. Използва се в редица ритуали на църквата – кръщаване, конфирмация, ръкополагане на свещеници, даване на последно причастие. От VII век използването на елей се употребява и при церемонията на миропомазване на кралските особи по време на коронация.

В ислямската култура маслината и смокинята са дървета от Райските градини.

Ябълка
( Malus domestica )

Ябълката е дърво, силно натоварено със символни значения. Тя е символ на любовта, брака, плодородието и безсмъртието. Плодът на дървото е емблема на любовните страсти и желания.

Притежава силата на талисман – когато се разреже напречно, фигурата, която се разкрива, е звезда с пет лъча, поради което е приемана за символ на знанието. Разрязан вертикално, плодът на растението е знак на плодовитост и символ на генериращата сила, защото разрезът наподобява женски репродуктивен орган. Ябълкови клонки се използват, подобно на портокаловите, за да украсяват главите на младоженките като пожелание за щастлив брачен живот и много деца в семейството. За древните гърци ябълката е много почитано растение и атрибут на Хера, на близнаците Аполон и Артемида, както и на Афродита, покровителката на влюбените. Елините свързвали това дърво и неговите плодове с безсмъртието. Според митологията боговете олимпийци обещали безсмъртие на Херакъл (Херкулес), ако извърши дванадесет нечувани подвига. Последният подвиг бил най-трудният. Героят трябвало да донесе трите златни ябълки от градините на титана Атлас, който поддържал на плещите си небесния свод. В неговите градини имало чудно златно дърво, подарено на Хера от земята Гея за сватбата ѝ със Зевс. Дъщерите на Атлас, хесперидите – нимфи на ябълковите дървета, пазели драгоценния дар. След преодоляването на много трудности, Херакъл получил трите ябълки и безсмъртие.

Но древните гърци приемали ябълката и по друг, малко по-различен начин. В отношението им към това растение се наблюдава известна двойственост. Когато богинята на раздора Ерида хвърлила на празничната трапеза на сватбата на Пелей и Тетида златен плод с надпис „За най-хубавата“, настъпила разпра между трите най-прекрасни богини – Хера, Атина и Афродита. Зевс, към когото се обърнали за решаване на спора, наредил царският син Парис да отсъди коя от трите богини заслужава наградата. Младежът присъдил победата на богинята на любовта, защото тя му обещала за жена хубавата Елена. Затова елените почитали Афродита с ябълка и това е плодът на влюбените. Асоциирано с Аполон, това растение е символ на здраве и благодат. Клонче от дървото било атрибут и на Немезида, богиня на съдбата, отмъщението и справедливостта.

По-късно древните римляни посветили ябълката на Венера и Диана. Келтите почитали това растение като символ на плодовитост и магическа сила. Според легендите на остров Авалон (остров на ябълки), където е царството на феите, е заведен раненият крал Артур, за да бъде излекуван. Авалон е келтската представа за рая, върху който е разположена голяма ябълкова градина. Келтите свързвали това растение със света на отвъдното и с тайното познание.

Древните скандинавци почитали дълбоко прекрасната богиня Идун, която притежавала вълшебна кошница с ябълките на вечната младост. С тях тя угощавала боговете. Кошницата никога не се опразвала, по чудодеен начин се напълвала отново с плодовете на младостта и безсмъртието.

За китайците това растение е знак на съгласие и красота.

Християнството смята ябълката за белег на изкуплението и безсмъртието на душата и като такъв е атрибут на Мадоната. Едновременно с това обаче е приемана и като символ на изкушението – плодът, с който Ева съблазнява Адам, се отъждествява с ябълка. Често малкият Иисус е изобразяван с ябълка в ръка – символ на спасението.

В Астурия се смятало, че ако пред прага на жилището се поставят три ябълки, без да се докосват една в друга, това ще отблъсне лошите влияния от дома и ще укрепи силите на живеещите в него. В деня на св. Вартоломей се палели т.нар. „клади на вещиците“, в които се изгаряли задължително и ябълкови клони. Вярвало се, че по този  начин ще се причини вреда на вещиците или поне ще се неутрализира вредното им влияние. В този случай ябълката е мощен защитен символ.

В традициите на нашия народ това дърво и неговият плод се свързват с плодовитостта и брака. На сватбения байрак (пряпорец) се закрепва ябълка като пожелание за семейно щастие. Когато момата иска да привлече вниманието на своя избраник, тя го „уцелва“ с ябълка. Ябълково клонче е и оракул, който се използва, за да се узнае кой е бъдещият жених на момата. По този начин в някои части на страната се е гадаело в навечерието на празника на св.Ана.

Смокиня
(Ficus carica )

Египтяните са приемали смокинята за божествено дърво, символ на богиня Нут. Сянката на нейните листа те свързвали с покоя на отвъдния свят. Плодовете на растението символизират просперитета и женската плодовитост – божествена и човешка. Това се дължи на факта, че когато се откъсне плодът, от дръжчицата му потича гъста бяла течност, подобна на мляко. Плодовете на това дърво са знак за женското доминиране. Кошница, пълна със смокини, изобразява жената като богиня и майка. Това е плод, който се свързва с еротиката, знак е на бог Дионисий, покровителят на виното, веселието и растежа. Смята се също, че е атрибут на фалическия бог Приап и предизвиква еротични асоциации.

В християнската символика сухата смокиня се приема за белег на юдаизма, който не признава за месия Иисус Христос, или е знак на погрешна доктрина.

В християнската култура съществува известна двойственост в разбиранията и символните значения на това растение. В Библията смокинята, даваща плод, заедно с маслината и лозата, е елемент от необременения с грижи живот в царството на Месията. С листа от смокиново дърво Адам и Ева покриват голите си тела, като ги съшиват и си „правят препасници“.

Съгласно будистките вярвания Буда често размишлявал и медитирал под дървото Бодхи – един вид смокиня. То се явява като символ на просветлението на Буда, защото под това дърво Сидхарта Гаутама през 528 г. пр. Хр. постига висшето познание за природата и освобождението от земните скърби. Тези дървета се засаждат в дворовете на будистките манастири.

Според гностичната и ислямската традиция двете дървета табу от градината на Рая са маслината и смокинята.

 Праскова
(persica)

В Древен Китай прасковата е приемана за символ на безсмъртието и на дълголетието, носител на радост и хубав късмет. Цветът на дървото е символ на свежестта на младите момичета, но и на лекомислените жени. С евфемизмът „лудостта на прасковата“ често се означават обърканите чувства на младия човек по време на съзряването му през пубертета. Легендата разказва, че богиня Хсицанг-му си почивала в планините Куенлун сред прасковена градина. Прасковата предпазва от зловредни влияния. Дървесината на това растение е използвана за пропъждане на зли демони. По време на новогодишните празници древните китайци поставяли върху вратите на домовете си клони от праскова като защита: целта е да се попречи на лошите духове да проникнат в къщата и да навредят на обитателите ѝ. Прасковата е приемана като знак на протекция, от нейната дървесина се изработват статуетките на пазителите на вратите на дома. Популярният израз „пещери на прасковата“ е едно опоетизирано название на женските гениталии.

През Класическата Античност прасковата е високо ценена. От земите на днешен Иран през Мала Азия тя е пренесена в Европа около I в. сл. Хр. Римският император Септимий Север наредил в личната му овощна градина да се присади праскова върху лавър. Това е смятано за щастливо предзнаменование за победата на императорските армии над персите.

В християнската иконография прасковата в ръцете на малкия Иисус символизира спасението.

Портокал
( Citrus sinensis )

Приличните на малки слънчица портокалови плодове са символ на небесното светило, щастливия късмет и плодородието. Върху главите на младоженките се поставя венец от портокалови цветчета. Някои средновековни художници изобразяват Младенеца с портокал в ръка като символ на безсмъртието, на вечния живот на душата след смъртта на телесната ѝ обвивка.

За японците портокалът е символ на креативност и на брачната любов. В шинтоистката митология се отдава особена почит на Изанаги и неговата съпруга Изанами, създателите на японските острови. Изанами загинала, за да даде на света светлината на огъня, и останала в царството на мъртвите, където властва и до днес. След като оставил съпругата си да царува в Земята на Мрака, Изанаги се върнал в света на живите. На една поляна под сенките на портокаловите дървета той сътворил останалите шинтоистки богове.

Черeша
(Cerasus)

Символ на пролетта, женствеността и младостта в Китай и Япония, черешата се смята за знак на влюбените. Срещата под клоните на черешово дърво носи щастие. В Япония тя е знак на самураите и със своя червен цвят символизира кръвта на войниците и тяхната саможертва.

В християнската традиция се смята, че черешата е част от Райските градини. Често Младенецът Иисус е изобразяван с череши в ръцете.

В Англия считат, че посадената в двора до дома череша привлича добрия късмет.

Нар
(granatum)

Нарът е растение, култивирано още в дълбока древност в страните от Средиземноморието и Близкия Изток. Разпространен е от финикийците първоначално в техните колонии, а след това и из целия регион. Символ е на редица женски божества: на богиня Астарта (Ищар), на Деметра, на Персефона, на Афродита и Атина. Легендата разказва, че майката на Атис, любимият на Великата майка Кибела, забременяла след контакт с един нар. Нарови дървета като знак на пролятата в битки кръв се засаждали на гробовете на героите.

Нарът символизира слънцето, живота и кръвта. Преди битка древните вавилонци дъвчели нарови зърна. Смятали, че така ще опазят живота си в предстоящото сражение.

Древните египтяни погребвали своите мъртви с нар. В гробница в Тел ал Амарна от епохата на фараон Аменхотеп е открита рисунка на нар.

В Древна Гърция това растение е символ на брака. Когато трябвало да разреши на съпругата си Персефона да се върне при майка си Деметра, богът на подземното царство Хадес ѝ дал да погълне нарово зърно като залог за тяхната брачна връзка. Многобройните нарови зрънца се свързвали с представата за плодородие. Подобно на дъбовете и ябълките, за които се смятало, че се обитават от определен вид нимфи, и наровите растения приютявали божества пазителки.

В Древен Рим нарът е атрибут на Юнона (Хера) и изображение на богинята с плода на растението в ръка символизира брака и майчинството. Дървото цъфти с ярки цветове, обагрени в червено, наподобяващи малки пламъчета. Във връзка с това и със силното им благоухание, нарът се приема за знак на любовта и брака. В Древен Рим младоженките поставяли на главите си корони от нарови клонки. Сокът от това растение се пиел против стерилитет.

В християнската епоха символиката на това растение е обогатена. Нарът се свързва с изобилието на очакваната богата реколта. Знаковият смисъл се разширява и това дърво се приема като белег на божественото благославяне и небесната любов. Червеният сок на наровите зърна се свързва с кръвта на мъчениците, която те проливат за вярата. Кръглите зърна, събрани в една обща твърда обвивка, са приемани за знак на единството на хората, обединени в религиозната общност. Предвид това, че обвивката е твърда, но сокът на зърната в нейната вътрешност е сладък, нарът е приеман като символ на строгостта на свещениците, която е пропита от доброта. През Бароковата епоха изображението на разпукнат нар с изобилието на неговите зърна символизира милосърдието и човеколюбието. Наровият плод е знак на женското милосърдие.

Мюсюлманите отдават голямо предпочитание на нара – в Корана се споменава за това растение като пример за добрите неща, които Бог е направил. Според исляма нар расте в Райските градини.

Слива
(Prunus domestica )

В Китай това дърво олицетворява идеята за зимата, а в Япония то е символ на настъпващата пролет. За хората от страната на изгряващото Слънце това растение се приема като знак на добродетелност и мъжество, за успех при преодоляване на трудностите. Също е и символ на брака и брачното щастие. Според една популярна легенда под сливово дърво е роден един от най-големите мъдреци на Изтока – Лао Цзъ. Бързото опадане на цветните листенца се свързва с ефимерната радост и нравствената чистота на младостта. Японците откриват в сливата тържеството на силата на добродетелта над трудностите и пречките в живота. Плодът на сливата символизира женствеността и женската сексуалност в зрялата възраст.

В Далечния Изток сънуването на слива се смята за добър знак за сексуалния живот на сънуващия.

Сливата е популярен символ на младата девойка, защото цветовете на дървото се появяват преди растението да се покрие с листа. Сливата е и еротичен знак, често се употребява изразът „одеяло от цветовете на слива“ като символ на ложето на новобрачните. За китайците цветът на растението със своите пет листенца символизира петте божества на късмета. Също така цветовете се използват и като отлично средство за гадаене; и днес се смята, че това е един много надежден оракул. Сливата, бамбукът и борът  представляват „тримата приятели на студеното време през годината“.

За християните сливата е знак на вярност и самостоятелност.

Черница
(Morus)

Китайците приемат черницата за знак на слънцето и живота, защото в развитието и при узряването ѝ се наблюдават три стадия, които в Китай се свързват с трите етапа на човешкия живот: младост, зрялост и старост.

В Древна Гърция обаче се е считало, че това дърво и неговите плодове носят лош късмет.

Круша
(Pyrus)

Това растение е култивирано много отдавна от човека. Сведенията сочат, че това е станало през неолита чрез облагородяването на диви видове. Елините го считат за атрибут на могъщи богини – Хера и Афродита. От дървесината на круша били изработени прочутите статуи на Хера в градовете Тиринт и Микена.

В Древен Рим се приемало за знак на Помона, богинята на плодовете и плодните дръвчета. В Древен Китай това растение е символ на дълъг живот, защото крушата е дълголетно дърво. Думата, която означава „раздяла“, звучи по един и същи начин като наименованието на крушата: „ли“. Затова се смята, че влюбените и приятелите не трябва да разделят този плод на парчета помежду си. Съществува една двойственост във възприемането на цвета на това дърво: от една страна той символизира печал и нетрайност, а от друга е знак за красота.

Формата на крушовия плод, който е разширен в долната си част, наподобява женска фигура и поради това е възприеман като атрибут на женската сексуалност.

През Средновековието в Европа това дърво и неговите плодове се свързват алегорично с Ева – майката на всички хора.

Линон
(Citrus limon)

В юдаизма лимонът се възприема като символ на човешкото сърце. Смята се за символ и на чистотата и предаността. Счита се, че притежава защитни сили и предпазва от лош късмет; лимонът може да попречи на зловредна магия и отрова