24.01.2020г., автор Kiril62
взето от:
Келтската брошка на Тара
Така наречената Троаска брошка е много богата откъм културно значение, и е една от най-важните артефакти, които се показват някога в Националния музей на Ирландия . Започвайки до около 700 г., историята на брошката на Тара е просветна, а парчето е едно от най-ранните епохи на келтското ирландско ювелирно изкуство.
Брошката е доста сложно проектирана с абстрактна декорация върху седем инчов щифт сребърна позлата или калай. Декорацията покрива не само предната част на парчето, но също така и ветровете около гърба, за да покаже някои, от най-добрите и деликатни предложения на келтско ирландско ювелирно изкуство правено някога. Този дизайн е известен като келтски възел довел до много работа и часове изработка на самата брошката.
Ако погледнете белия месингов обект със сложен сноп от мед, кехлибар, злато и стъкло, всички те се преплитат, тогава можете да видите колко напреднал е ирландският златар толкова рано в историята. Брошката е намерена по крайбрежието на Ирландия през 1850 г. и въпреки че името, брошката на Тара предполага връзка с хълмовете на Тара и митологията на царете на Ирландия, тя действително няма реална връзка.
Намерена е в Лайтън в графство Meат от селянин или от неговите синове, макар че обикновено се казва, че брошката е изхвърлена от водата на брега, реалността е, че тя може да е намерена и във вътрешността. Ако брошката е намерена навътре, собственикът на споменатото парче земя би могъл да претендира за обекта и точно поради тази причина точното местоположение всъщност никога няма да бъде известно.
Тъй като историята продължава и се разгръща, макар че трябва да се помни, че може да бъде само измислена, се казва, че майката е взела брошката за желязо, но не е показала никакви признаци на интерес, незачитайки съкровището. Затова се казва, че жената е продала бижуто на часовникар за осемнадесет пенса.
Като селянка жената била щастлива от печалбата си, но часовникарят бързо открива , че брошката е действително ценна и е направена доста интересно и с прекрасен дизайн, на което тогава смятал за сребърен и златен. Щастлив от своите открития, часовникарят след това пътува до Дъблин, където продава брошката на бижутер за 12 стари ирландски паунда. Джордж Уотърхаус в Дъблин незабавно видял богатството на това очарование и му дава името, което го познаваме днес, брошката на Тара.
Бижутерът съзнавал колко ценно било находката му и показал парчето, което по това време било известно и като брошка на кралска тара . Наричани като хълмовете на Тара, бижутата никога не са имали доказана връзка с района на Ирландия, само че името звучало отлично за това бижу. След много изложби, брошката на Тара наистина е спечелила огромна слава от дните, за които се твърди, че е била измита в Ирландско море, а бижутерът е взел решението да продаде на брошката на Кралската ирландска академия , този път за огромна печалба от двеста лири. От този момент много експерти са изучавали брошката и нейния сложен дизайн, а общият консенсус на мнение е, че тя наистина датира от около осми век.
Експерти са успели да излязат с решение за тази дата, когато изучавали историята на брошката на Тара, тъй като дизайнът на бижуто със своята сложност е отбелязан като фаза в ирландското келтско изкуство, което наистина изчезнало малко след това време. Скъпоценните камъни, разбира се, се правят със златното филигранче, което се намира на върха на това, което сега е известно като калайска основа.
По този начин брошката „Тара“ не е всъщност бижу направено от изключително скъп материал, а по-скоро представяне на ранното келтско бижутерско изкуство и сложността на дизайна, който оттогава е имитирал милиони пъти. Историята на брошката на Тара не само завладява келтите или ирландците, но всъщност е история, позната навсякъде по света от любителите на най-хубавите неща в келтското изкуство.
Красивата брошка от Тара