11-14.05.2017г., автори: Диана Гергова (София, България),Йордан Анастасов (Женева, Швейцария).
Публикува се със съгласието на г-жа Диана Гергова.
Превод от английски: Сурен Исраилян
взето от:
Хронология на латенските находки в Сборяново
Латенските артефакти от некрополите в Сборяново могат да се разделят на два типо-хронологически периода „LT B2“ и „LT C1-C2“.
С изключение на един предмет, всички находки принадлежат към Ранния латенски период, най-вече към „LT B2“. Съотнесено с хронологията това отговаря на периода между 320 и 280 г. пр.н.е. (Kaenel 2008; Anastassov 2012). Докато някои предмети могат да бъдат и по-стари, няма нито един, който да се отнесе към Средния латенски период.
Този хронологичен период се потвърждава от другите артефакти от могилните комплекси, особено от печати върху амфората и някои вносни керамики в могилите както от Източните, така и от Западните некрополи. (Figure 7, Figure 8)
Времевият период на тези находки е доста къс и свидетелства за едно или две поколения, живели между 325 и 290г. пр.н.е (Anastassov 2012; Gergova 2016). Датирането на могилите 27, 30, 31 и 31a от Южната група на Източния некропол е дори още по-точно (краят на IV век/началото на III век пр.н.е за могила 27; 293-292г.пр.н.е за могила 31 и 296г. пр.н.е. за могила 31a), което предполага и по-прецизно определяне на времевия период за аналогични погребални комплекси от Западния некропол, както и присъствието на латенските артефакти в гетското общество .
Обаче свещарската могила под “Гинина могила” съдържа специфични елементи от по-дълга употреба и има предмети от по-късен период, датиран между 280 и 250г. пр.н.е. (Chichikova, Stoyanova et al. 2012).
В по-широкия контекст всички находки са от периода на укрепеното селище „Хелис“ /“Helis”/, където също са открити латенските артефакти и керамика (Stoyanov, Mihaylova et al. 2006; Anastassov 2011; Anastassov 2012; Stoyanov 2015b; Stoyanov 2015a). По отношение на територията на България те се вписват в периода на по-концентрираното присъствие в северо-източната част на Балканите (Anastassov 2011; Anastassov 2012, phase 1).
Периодът „LT C1-C2“ към днешна дата е представен само с токата на колан, открита в келтското култово място/светилище под могила 39. Този предмет може бъде датиран с периода, обхващащ времето между 220 и 150 г. пр.н.е. (Kaenel 2008; Anastassov 2012). И ако е така, наблюдаваме 60-годишно „отсъствие“ на латенските находки в елинистичните некрополи в Сборяново.
Въпреки, че това хронологическо прекъсване е свързано и с естеството на пространството като оградено светилище, последното вероятно представлява част от могили от Южната група, някои от които също имат култов характер (Gergova 2016).
Нещо повече, следва да отбележим, че „късният“ времеви период също е представен с някои редки латенски находки (фибули, гривни), в светилището на Демир Баба Теке /Demir Baba Tekke/ (Balkanska 1998; Anastassov 2012). Те могат да бъдат датирани с времето на „Цитаделата“ /“Citadel”/, която е локализирана в южната част на укрепеното селище Хелис, съществувала от втората половина на III век до I век пр.н.е. (Стоянов и др.2016,262). Присъствието на подобни находки, датирани с „късния“ времеви период е сравнително рядко и се отнася предимно към северо-източната част на Балканите. (Anastassov 2012, phase 2).
Какви сценарии ?
Присъствието на латенските артефакти, като доказателство за връзка с традициите на западна и централна Европа, неизбежно повдигат въпроса за причината и движещата сила на тази дифузия в региона на Долния Дунав. Дали са се разпространили благодарение на търговските връзки, занаятчийството или са били дело на отделни хора ? Историческият контекст на келтската миграция в Тракия и царството Тиле /Tylis kingdom/ (278/77-213/12г. пр.н.е.) със сигурност не трябва да се подминава в тази дискусия (Szabó 1992b; Szabó 1992a; Szabó 2001; Szabó 2006; Boteva 2010; Anastassov 2012).
Въз основа на откритите в погребенията елементи от женските облекла, могат да се предположат два сценария (Anastassov 2012). Първият предполага навлизане на латенските фибули сред женското население в Тракия с висок социален статут с помощта на търговията и обмяна със стоки с централна и западна Европа. Вторият – посочва като възможност смесен брак /exogamy/. В този случай присъствието на фибули е доказателство за съществуването на жените с висок социален статут от латенските/“келтските“ общности в елита на гетите с цел брак. Тези жени биха запазили някои атрибути от тяхната общност.
Мечът от „Гинина могила“ и колесницата под могила 27 могат да се характеризират като престижни предмети. Дали са били дипломатически дарове, военни трофеи или собственост на келтите от западна и централна Европа ? Ако текущия анализ – на човешки и животински кости – може да помогне да реши този въпрос, контекстът предполага най-вероятно процеса на мирното проникване и интеграция в местното гетско общество.
Важно е да подчертаем, че всички сценарии се отнасят към „ранния“ латенски период, преди царството Тиле. Те могат да бъдат свързани с келтската служба за Александър Велики на река Дунав през 335 г. пр.н.е, тоест по време на Котела (Strabo, Geo., VII, 3, 8; Arrian, Anabasis, I, 4, 6-8) и по този начин да бъде обяснено ранното им присъствие в елинистичните некрополи на Сборяново. Факт е, че по-важните и по-разнообразните латенски предмети в некрополите са открити в Южната група погребения с „Голяма Свещарска“ и могилата на Котела в средата. Те също могат да се свържат с присъствието на келтите на Балканския регион и на територията на гетите в контекста на битката на Касандър /Kassander/ срещу тяхното племе Каумбали (?) (298 г. пр.н.е.) както и на войската на Керетрий /Kerethrios/ преди битката в Лизимахия/Lysimacheia/ (278-277г пр.н.е) (Сенека Младши, Nat. Quaest., III, 11.3; Павзаний, X, 19; Юстин, XXV, 1).
И накрая, токата от колан, намерена в култовото място/светилище под могила 39 може да бъде доказателство за присъствието, между края на III век/първата половина на II век, на „келтската“ общност. Находките, ритуалните предмети (съзнателно прегънат меч) и архитектурата на ограждането подкрепят тази теория за присъствието през този период на някои индивиди, които биха могли да подготвят, построят и използват това място, по същия начин, както наблюдаваме в западна и централна Европа.
Очевидно латенските елементи в Сборянските некрополи предизвикват многобройни теории и не винаги предполагат ексклузивни и подробни сценарии. Това богатство на структури и възможни предположения показват важността за представата на политическия, икономическия и религиозния център на гетите в Сборяново, чието значение ще се увеличава в хода на продължаващите изследвания.
С признателност към:
Jocelyne Desideri (Женевски Университет), Claudine Abegg (Женевски Университет – Женева)
Диана Гергова. Национален Археологически Институт с Музей. Българската Академия на Науките (България) E-mail: dianagergova@gmail.com
Йордан Анастасов. Лаборатория за предисторическа археология и антропология, Департамент „Ф.-A. Форел за околна среда и аква науки“, Секция „Изучаване на Земята и околната среда“, Женевски Университет (Швейцария) E-mail: jordan.anastassov@unige.ch
БИБЛИОГРАФИЯ
Anastassov, J. 2006. Objets laténiens du Musée de Schoumen (Bulgarie) p. 11-50. In: Thracians and Celts. Proceedings of the International Colloquium from Bistriţa, 18th-20 of May 2006 (Eds. V. Sîrbu, D. L.Vaida). Editura Mega, Cluj-Napoca.
Anastassov, J. 2008. Représentation d’une épée laténienne sur le tombeau de «Ginina Mogila » à Sboryanovo (Sveshtari/ Bulgarie), p. 175-181. In: Phosphorion. Studia in Honorem Mariae Cicikova (Ed. D. Gergova). BAS/ NIAM, Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, Sofia.
Anastassov, J. 2011. The Celtic presence in Thrace during the 3rd century BC in the light of new archaeological data, p. 227-239. In: The Eastern Celts. The Communities between the Alps and the Black See (Eds. M. Guštin, M. Jevtić). Univerza na Primorskem, Znanstveno-raziskovalno sredisce, Zalozba Annales, Koper-Beograd (Analles Mediterranei).
Anastassov, J. 2012. Vestiges laténiens de Bulgarie (IVe-Ier s. av. J.-C.). De l’archéologie à l’histoire des Celtes en Thrace. Université de Genève: Laboratoire d’archéologie préhistorique et anthropologie (F. A. Forel) – Académie bulgare des Sciences : Institut national d’archéologie avec Musée (Thèse de doctorat). Genève-Sofia.
Anastassov, J., Gergova, D. 2017. Projet Sboryanovo, Bulgarie: nécropoles et territoire, Archéologie suisse, 40(3), p. 44-45.
Anastassov, J., Gergova, D., Desideri, J., Méniel, P., Kottas, G., Besse, M. 2017. Nouvelles découvertes laténiennes à Sboryanovo (Bulgarie), Bulletin de l’Association Française pour l’Etude de l’Âge du Fer, 35, p.61-65.
Anastassov, J., Gergova, D., Méniel, P., Desideri, J., Besse, M. 2017 (in print). A Celtic chariot from the Getic Royal necropolis of Sboryanovo National Archaeological Reserve (Bulgaria), In: The Horse in the Steppes of Eurasia in the Bronze and Iron Ages: Archaeology, Iconography, Mythology. Proceedings of the 8th World Archaeological Congress, Kyoto 28 Aug – 2 Sept 2016 (Eds. V. Sîrbu, D. Gergova).
Balkanska, A. 1998. The Thracian Sanctuary at „Demir Baba Teke“ (the Second Half of the First Millennium BC). Svyat. Nauka, (Sboryanovo II). Sofia.
Bataille, G. 2001. Les agrafes de ceinturon du sanctuaire de la Villeneuve-au- Châtelot (Aube), Archäologisches Korrespondenzblatt, 31, 3, p. 443-460.
Bataille, G. 2008. Les Celtes: des mobiliers aux cultes. Editions universitaires de Dijon, (Collection Art, Archéologie & Patrimoine). Dijon. 164 Diana Gergova, Jordan Anastassov
Boteva, D. 2010. The Ancient Historians on the celtic Kingdom in South- Eastern Thrace, p. 33-50. In: In Search of Celtic Tylis in Thrace (III BC). Proceedings of the Interdisciplinary Colloqium arranged by the National Archaeological Institute and Museum at Sofia and the Weosh department, Aberystwyth University Held at the National Archaeological Institute and Museum (Sofia, 8 May 2010) (Ed. F. Vagalinski). National Archaeological Institute and Museum, BG-Sofia, Sofia.
Chichikova, M., Stoyanova, D., Stoyanov, T. 2012. The Caryatids Royal Tomb near the Village of Sveshtari: 30 Years Since the Discovery. Isperih.
Gergova, D. 1995. The Tumular Necropolis Near Sveshtari: Problems and Research Methods, PACT, 45, p. 401-409.
Gergova, D. 2004. Sboryanovo. The Sacred Land of the Getae. Bulgarian Bestseller, National Museum of Bulgarian Books and Polygraphy. Sofia.
Gergova, D. 2015a. La nécropole de Sveshtari, p. 257. In: L’Epopée des rois thraces. Des guerres médiques aux invasions celtes 479-278 av. J.-C. Découvertes archéologiques en Bulgarie (Eds. J.-L. Martinez, A. Baralis, N. Mathieux, T. Stoyanov, M. Tonkova). Musée du Louvre/ Somogy éditions d’art, Paris.
Gergova, D. 2015b. Le trésor en or du tumulus Golyama Sveshtarska Moguila, p. 258-265. In: L’Epopée des rois thraces. Des guerres médiques aux invasions celtes 479-278 av. J.-C. Découvertes archéologiques en Bulgarie (Eds. J.-L. Martinez, A. Baralis, N. Mathieux, T. Stoyanov, M. Tonkova). Musée du Louvre/ Somogy éditions d’art, Paris.
Gergova, D. 2016. The Southern Group of Tumuli of the Eastern Necropolis in the Sboryanovo reserve. Greek Amphorae and a Getic Royal burial, p. 197-209. In: Late Prehistory and Protohistory: Bronze Age and Iron Age. Proceedings of the XVII UISPP Congress (1-7 September 2014, Burgos, Spain). 2. Aegean – Mediterranean imports and influences in the graves from continental Europe – Bronze and Iron Ages (Eds. V. Sîrbu, C. Schuster). Archaeopress, Oxford.
Gergova, D., Anastassov, J., Desideri, J., Gios, M., Broes, F., Fechner, K., Tsankov, C., Popova, T., Kottas, G., Denise, G., Radoslavova, G., Savova, S., Besse, M. 2017. Archaeological investigations of tumulus 39. Eastern necropolis of the Sboryanovo National Reserve, Археологически открития и разкопки през 2016 г., p. 215-217.
Gergova, D., Iliev, I., Rizzo, V. 1995. Evidence of a seismic event on Thracian tombs dated to the Hellenistic period (Sveshtari, Northeastern Bulgaria), Annali di Geofisica, XXXVIII, 5-6, p. 919-926. Thracians and Celts in the Getae Sboryanovo 165
Kaenel, G. 2008. Entre histoire et typologies: les chronologies de la période de La Tène, p. 325-342. In: Construire le temps. Histoire et méthodes des chronologies et calendriers des derniers millénaires avant notre ère en Europe occidentale (Ed. A. Lehoërff). BIBRACTE, 16, Glux-en-Glenne.
Eds. Lejars, T., Alt, K., Jud, P., Dieudonné-Glad, N., Hafner, A., Kaeser, M.-A., Méniel, P., Nick, M., Reginelli Servais, G., Kaenel, G. 2013. La Tène: La collection Schwab (Bienne, Suisse). La Tène, un site, un mythe, 3. Cahiers d’archéologie romande, (Cahiers d’archéologie romande, 140-141). Lausanne.
Stoyanov, T. 2015a. The Thracian city. City planning fortification system architecture. Sboryanovo. volume III. History Museum – Isperih, Sofia University St. Kliment Ohridski. Faculty of History. Department of Archaeology. Sofia.
Stoyanov, T. 2015b. Un centre de pouvoir gète: Hélis-Sboryanovo, p. 254-255. In: L’Epopée des rois thraces. Des guerres médiques aux invasions celtes 479-278 av. J.-C. Découvertes archéologiques en Bulgarie (Eds. J.-L. Martinez, A. Baralis, N. Mathieux, T. Stoyanov, M. Tonkova). Musée du Louvre/ Somogy éditions d’art, Paris
Eds. Stoyanov, T., Mihaylova, Z., Nikov, K., Nikolaeva, M., Stoyanova, D. 2006. The Getic Capital in Sboryanovo. 20 years of investigations. Sofia.
Szabó, M. 1992a. Les Celtes dans les Balkans, La Recherche, 241, p. 296-304.
Szabó, M. 1992b. Les Celtes de l’Est : le second âge du fer dans la cuvette des Karpates. Centre archéologique européen du Mont Beuvray – Errance, (Collection des Hespérides). Paris.
Szabó, M. 2001. Les Celtes et leurs mouvements au 3ème s. av. J.-C., p. 303- 319. In: Les Celtes (Ed. S. Moscati). EDDL, Paris.
Szabó, M. 2006. Les Celtes de l’Est, p. 97-117. In: Les civilisés et les barbares du Ve au lle siècle avant J.-C. : actes de la table ronde de Budapest, 17- 18 juin 2005 (Ed. M. Szabó). BIBRACTE – Centre archéologique européen, Glux-en-Glenne (Bibracte 12/3).
Гергова, Д. 1996. Обредът на обезсмъртяването в Древна Тракия. Агато. София.
Гергова, Д. 2014. Проучвания на три могили от южната група на Източния могилен некропол в Сборяново, Археологически открития и разкопки през 2013 г., p. 179-182.
Стоянов, Т. 2008. Бележки за въоръжението и снаряжението представени в люнета на царската гробница при Cвещари, p. 59-77. In: Cборник Есенни Четения. Сборяново 2007. Погребални практики и ритуали. Научна конференция 25-26.10.2007. Том 5 (Eds. Ж. Михайлова, М. Николаева, Т. Василева, Ц. Цветанов). Славена, Варна.
Стоянов Т., М. Николаева, Ников, Д. Стоянова, Ж. Михайлова, В. Бонев, К. Маджаров,Т. Василева, Х. Узунов. 2016. Проучвания на тракийския град в АР „Сборяново“ през 2015 г. – Археологически открития и разкопки през 2015, София 2016, 262 – 266
КРАЙ НА ВТОРАТА ЧАСТ