История,  Келтски свят

Изграждане на Протокелтския свят. Могъща Халщатска култура.

30.12.2023г., публикувано от: CelticBardJeff, оригинално заглавие: Foundation of the Proto-Celtic World. The Powerful Hallstatt Culture”, източник, посочен от блогера: ancient-origins.net

превод: Сурен Исраилян: 17.01.2024г.

взето от:

https://www.facebook.com/CelticBardJeff

Халщат, идиличен крайезерен град, който не осъзнавал грандиозната си история като родно място на халщатската култура до 1846 г. Източник: Adobe Stock

Европейската бронзова епоха/Bronze Age е люлката на много култури и цивилизации, променили света. И когато в живота на хората навлиза новата и революционна желязна епоха/Iron Age, се появява прочутата халщатска култура/Hallstatt culture. Днес тази култура се смята от мнозина за прото-келтска/Proto-Celtic. Тя поставя основите, върху които по-късно ще бъде оформена келтската култура, която се разпространява като горски пожар в голяма част от Европа. И въпреки че ранната келтска култура като цяло все още е донякъде енигма, можем да научим много за нейните корени, ако наблюдаваме халщатската култура, нейните определящи елементи и богатството от предмети, които са останали.

Халщатската култура е кръстена на известен археологически обект, който се намира в Горна Австрия/Upper Austria, на брега на Hallstätter See – живописно планинско езеро. На тези брегове е сгушен Халщат/Hallstatt, идиличен крайезерен град, който не е забелязвал грандиозното си минало през по-голямата част от съществуването си. Останките от неговата по-дълбока, древна история са открити за първи път през 1846 г. от австрийски минен оператор Йохан Георг Рамзауер/Johann Georg Ramsauer. Откритието е била новина за селяните от Халщат, които никога не подозирали, че живеят на мястото, където се оформила културата, разпръснала се впоследствие на голяма територия.

Рамзауер открива голямо праисторическо гробище близо до града и започва своите разкопки през втората половина на 19 век. С неговия неуморен труд открива невероятни 1045 погребения – число, което по-късно ще се увеличи до 1300! В тях са погребани около 2000 души, което предполага дълъг период на живеене и важно регионално значение на мястото. Колкото и да е странно, Рамзауер не открива никакви останки от селище в близост до гробището, което го кара да предположи, че древното населено място трябва да се намира под съвременния град Халщат, който съществува на същото място в продължение на много векове.

Днес научният термин „халщатска култура“ се използва конкретно за фазата от ранната желязна епоха/early Iron Age на тази археологическа култура. Но когато наблюдаваме хронологията й, можем да видим, че към тази епоха принадлежат само халщатските фази C и D – последните за периода. По-ранните фази са по-често свързвани с предшестващата бронзова епоха и нейната широко разпространена Култура на погребалните урни/Urnfield culture, като може да се наблюдава и известна степен на влияние между тях. Това е ясна индикация, че ранните носители на халщатската идентичност вече са били запознати със своите съседи и са практикували широка търговия в региона. Най-ранните фази на Халщат са датирани още от 1500 г. пр. н. е., като най-известното време на желязната епоха продължава между 800 и 450 г. пр. н. е.

По-късните открития показват, че съвременният Халщат е бил основното място, от което „идентичността“ на културата се е разпространила в много части на Европа. С течение на времето тя се простирала от Франция на изток до Унгария на запад; и от южна Германия и Словения на юг. Разбира се, тъй като обхваща толкова обширна територия, халщатската култура не е била напълно идентична и незначителните регионални различия били лесно забележими. Въпреки това терминът „халщатска култура“ бързо започна да се прилага към голяма част от Европа от желязната епоха/Iron Age Europe и този термин обикновено се разделя между западната и източната халщатска култура/West and the East Hallstatt culture.

Тази култура бързо се установява като доминиращо влияние в Централна и Западна Европа, с определящо значение за преход от общества, които разчитат предимно на бронза, към тези, които започват да приемат железни оръжия и инструменти. В обхвата на халщатската култура се появяват укрепените селища заедно със защитени крепости на хълмове, села, ферми и открити населени места. И най-важното, вече могат да се наблюдават обширни търговски връзки със Средиземно море/Mediterranean.

При много археологически разкопки в днешна Германия, Австрия и Франция заедно с останките от Халщатската епоха се откриват големи количества внесена гръцка керамика, бронзови предмети от Италия и други луксозни стоки. Първоначално се смятало, че търговските пътища минавали директно през Алпите, докато на по-късен етап се разбира, че те са в пряк контакт с гръцките колонии, които започват да се появяват във Франция и Италия.

Някои учени твърдят, че тези търговски връзки са били „слаби“ и повърхностни, но въпреки това са съществували. Има два археологически обекта, свързани с халщатската култура, които дават най-добрите останки от вносни стоки – гробницата на Викс/Vix в Централна Франция и в Хохдорф/Hochdorf в Германия. В първия – в елитно женско погребение е намерен огромен гръцки кратер/krater (голям съд за смесване), докато във втория са открити престижни позлатени рогове за пиене и огромен гръцки котел/cauldron, пълен с медовина.

Различни други находки показват, че елитната класа на халщатските културни общества е имала изискан вкус към средиземноморските вина. При тези разкопки са открити множество амфори (съдове за съхранение на вино), често внасяни от древногръцката колония Масилия/ Massilia (днешна Марсилия/Marseille). Открити са също няколко бронзови гръцки съда и вносна атическа керамика/Attic pottery.

Една забележителна традиция, присъстваща в халщатската култура, е свързана с погребението на елитни личности. На тези вождове и владетели е било правено пищно и церемониално погребване, придружено от много богати гробни дарове. Те били разположени във внимателно подготвени „камерни гробове“/chamber graves, които по-късно се покривали земна пръст във вид на хълм. Тялото е било поставяно в гробна камера, облицована с дървени греди, която по-късно се покривала с пръст.

Видните владетели често са били погребвани с най-ценните си притежания и – което е интересно – с изящни каруци на четири колела. Едно от най-добре запазените погребения от този вид се намира в съвременното германско село Хохдорф, където халщатски вожд е бил погребан с предмети на разкоша, престижния си бронзов диван и сложно изработена каруца на четири колела. Такива елитни надгробни могили били заобиколени от стотици по-малки, общи погребения.

Народите, споделящи чертите на Халщат, живели в края на периода на Културата на погребалните урни от европейската късна бронзова епоха, са били добри земеделци, с отлични умения в отглеждането на животни и посевни култури. Но те също са били опитни миньори и ковачи. С навлизането на света в желязната епоха сложните халщатски бронзови и железни оръжия, инструменти и ежедневни предмети показват висока степен на ковашки умения. Те често са били и символ на статут.

Разбира се, терминът „халщатска култура“ не се отнася до една етническа група, така да се каже. Вместо това този термин включва различни несвързани регионални групи, които са имали една и съща материална култура и характерни черти. И всичко това благодарение на добре развитите регионални търговски мрежи. Най-вероятно всички регионални центрове на властта са били свързани чрез тези мрежи. С течение на времето елитната класа на халщатската култура започнала да се групира в една област в Европа, която обхващала съвременна източна Франция, чак до южната част на Германия.

В немската историография тези седалища на властта се наричат fürstensitz. Те са били големи, укрепени крепости на хълмове, разположени на лесно защитими места. Имало е най-малко 16 такива седалища на власт, докато вероятно имало още, които чакали да бъдат открити. Най-важните са били в Хохдорф/Hochdorf, Вюрцбург/Wurzburg, Хойнебург/Heuneburg, Хоенасберг/Hohenasberg, Брайзах/Breisach, Мон Ласоа/Mont Lassois, Викс/Vix и Камп дьо Шаси/Camp de Chassey и много други. Тези укрепени селища са били защитени със сложна система от ровове и земни валове.

Повечето съвременни учени и историци свързват халщатската култура с келтите. Обикновено се приема, че тази интригуваща култура е била основата, от която се е появил чудният келтски свят, който всички познаваме толкова добре. В много аспекти Халщат очевидно е най-ранният, протокелтски етап в Европа от бронзовата и желязната епоха.

Затова се приема, че поне част от народите, попадащи в сферата на халщатската култура, са били келтоезични. Това е най-вероятно за източните покрайнини на областта Халщат, които са влезли в контакт с алпийските (лепонтически)/Alpine (Lepontic)  келтскоезични народи и може да са се развили в контакт с тях. Разбира се, голяма част от това, което познаваме като характерно за по-късните келтски култури, може лесно да се наблюдава в изкуството и традициите, споделени в рамките на халщатската културна група.

Несъмнено най-доброто представяне на халщатската култура идва от нейното сложно и изискано изкуство. Същото може да се каже и за келтското изкуство като цяло – особено в периодите след Халщат. Стилът на това изкуство е напълно уникален в региона и често е линеен/linear и украсен с геометрични мотиви/geometric patterns.

Това най-добре може да се наблюдава в оръжията. Голямо внимание и умение били отделяни за създаването на луксозни кинжали, мечове и копия, много от които се поставяли като богати гробни дарове. Разбира се, има незначителни разлики в художествените стилове в културния регион на Халщат, особено между източната и западната му част. Забележим акцент върху човешки фигури и наративни сцени може да се види в района на източния Халщат/Еastern Hallstatt.

Леки влияния от етруско/Etruscan или гръцко изкуство могат да се наблюдават тук-там в предметите от Халщат, но като цяло художественият стил се развивал самостоятелно. Влиянието може да се види най-добре върху изображенията на хора в битка, които често са подобни на сцени от гръцка атическа керамика. Въпреки това най-богатите и най-добре запазени халщатски предмети са напълно уникални сами по себе си и са ясен показател за напреднало и богато общество.

Един от най-емблематичните предмети е големият бронзов диван (или кушетка) от княжеското погребение в Хохдорф. Изработен е изцяло от бронзови плочи, украсени с художествени изображения на воини и краката му са направени във вид на човешки фигури на колела. Друг несъмнен артикул от Халщат е култовият „вагон“ Strettweg/Strettweg Cult Wagon – сложно церемониално съоръжение, открито в елитно погребение от 600 г. пр.н.е.

Оръжията са друг емблематичен аспект на халщатското изкуство. Умели ковачи на метали, тези протокелтски народи са се прочули с изящни оръжия. Ранните халщатски мечове могат да се разграничат по обемистите си накрайници и крушовидни остриета, докато по-късните периоди на културата се характеризират с използването на специални кинжали с „антенна дръжка“/“antenna hilt” daggers. Същата тенденция за изработване на изящни оръжия може да се наблюдава по-късно в целия келтски свят.

Бижутата също са били широко разпространени, особено в женските погребения. Например в емблематичното погребение на влиятелна елитна жена Vix от Франция, тя е била погребана без каквото и да е оръжие, но с изобилие от пищни бижута. Мъниста от богато оцветени скъпоценни камъни били подредени в екстравагантни огърлици и гердани, а масивните златни торкви/torc (полукръгли огърлици и гривни) също били популярни.

Човешките изображения са били сравнително редки в изкуството, но все пак се откриват в света на Халщат. Един популярен пример е прочутият Воин на Хирш Ланден/Warrior of Hirsch Landen, висока 1,5 метра (~5 фута) фигура от пясъчник на гол странстващ воин. Тя показва някои черти, които са били емблематични за халщатската култура, като островърхата шапка от брезова кора/pointed birch bark hat, но вероятно е била направена под влияние на гръцкото изкуство, където подобни скулптури са често срещани. Нещо повече, подобни скулптури са открити в целия келтски свят, по-специално в Иберия/Iberia.

Халщатската култура е безценен културен мост във формирането на келтската идентичност през следващите епохи. Той е бил последван, вероятно без никакво прекъсване, от еволюиралата латенска култура/La Tene culture, която дотогава е била силно повлияна от стиловете на средиземноморското изкуство/Mediterranean art style. Халщатската и латенската култура формират ядрото на прото-келтската идентичност/ Proto-Celtic identity.

Така или иначе, тази уникална европейска култура от бронзовата и желязната епоха дава ключов поглед към развитието на древна Европа и формирането на келтската култура, която по-късно ще се разпространи в голяма част от континента, включително Иберийския полуостров/Iberian Peninsula и Британските острови/British Isles. Освен това халщатската култура ни показва как народите, културите и идентичностите са се формирали и изчезвали през многото векове, повлияни от миграциите на нови народи и от обширната търговия със стари и установени цивилизации, като тази на гърците и етруските.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *