15.12.2023г., публикувано от: CelticBardJeff, оригинално заглавие: “The Cluricaun (clobhair-ceann) , източник, посочен от блогера: Warriors of Mythical Ireland
превод: Сурен Исраилян: 15.12.2023г.
взето от:
https://www.facebook.com/CelticBardJeff
Клурикон от Warriors of Mythical Ireland
Клуриконът/Cluricaun е пакостлив магьосник в ирландския фолклор, известен с голямата си любов към пиенето и склонността да обикаля пивоварни, кръчми и винарски изби. Той прилича на леприкона и понякога е бил представен като него като обущар и пазител на скрити съкровища. Това накара някои фолклористи да предположат, че клуриконът е просто „пияният“ леприкон, докато други го смятат за регионално име на същия магьосник. Подобно на леприкона, клуриконът е самотен и избягва подобните си, за разлика от някои други магьосници , които се движат в група.
В фолклорната приказка „Изба, обитавана от духовете/The Haunted Cellar“, записана от Томас Крофтън Крокър/Thomas Crofton Croker през 1825 г., клуриконът на име Нагенийн/ Naggeneen обикаля винарската изба на ирландски лорд, изпивайки всичко пред очите си и ръсейки плашещи шеги на слугите. Той е описан като малко човече, висок 6 инча /малко над 15 см – заб. на преводача/, с лице като изсъхнала ябълка. Той има блещукащи очи и нос, който е червен и лилав от постоянното пиене. Той носи червена нощна шапчица, къса кожена престилка, светлосини чорапи и обувки с големи сребърни катарами. Когато той е бил открит от господаря на къщата, Нагенийн го убеждава да се премести другаде, като намеква, че просто би се преместил с него. В други описания той е облечен в червено като другите самотни магьосници.
В друга приказка, „Господарят и човекът/Master and Man“, млад мъж на име Били Мак Даниел/Billy Mac Daniel се прибира вкъщи една зимна нощ, когато му е предложена чаша алкохол от клурикон, за да се стопли. Той приема напитката, но когато отказва да плати за нея, неустоимият клурикон принуждава Били да му служи седем години и един ден. Били обаче в крайна сметка успява да наруши робството си, като се позовава на Божията благословия. В тази история клуриконът може да преминава през ключалката на вратата, за да нахлуе в домове и винарски изби и може да превърне блатния папур в кон, които да язди. Клуриконите също можели да летят с папурите като вещиците с техните метли.
Томас Кийтли/Thomas Keightley в своята Приказна митология/Fairy Mythology (1828) представя историята на клурикон на име Little Wildbean /буквално „Малкия Див Боб“ – заб. на преводача/, който бил по-полезен от другите от неговия вид, но същевременно не сдържал гнева си и насилието, когато бил пренебрегнат. Той обитавал винарската изба на джентълмен квакер на име Харис и ако някой от слугите бил достатъчно небрежен да изтърве бурето с бира, тогава Little Wildbean затапял със себе си съда, за да спре изтичането, докато някой дойде. Вечерите му носили в избата, но веднъж готвачката не му оставила нищо освен част от херинга и малко студени картофи. В полунощ Little Wildbean измъкнал готвачката от леглото й и я влачил по целия път надолу по твърдите стълби на избата, оставяйки я там очукана и натъртена. След това тя била прикована към леглото в продължение на три седмици. Според сюжета от фолклорната приказка г-н Харис се опита да се отърве от Little Wildbean, като се премести другаде, но реши да се върне, когато откри, че клуриконът се движи с него.
Казват, че клуриконите винаги са пияни. Въпреки това, за разлика от братовчедите си, те са винаги нацупени. В много приказки се споменава пише, че клуриконите обичат да яздят овце и кучета през нощта. Ако се отнасяте добре към тях, те ще защитят винарската ви изба, а ако не, ще опустошат дома ви и ще развалят запасите ви от вино. В някои приказки те действат като „духовете в съдове“, измъчващи пияници или нечестни слуги, които крадат вино; ако жертвата се опита да се отдалечи от своя мъчител, клуриконът ще скочи в буре, за да ги придружи.