Изкуство,  Келтски свят,  Митология,  Традиции

Келтските богове и богини. Керидуен – богинята на прераждането, транформацията и вдъхновението.

13.12.2023г., публикувано от: CelticBardJeff, оригинално заглавие: “Celtic Gods and Goddesses: Cerridwen, Caridwen, Ceridwen. Goddess of Rebirth, Transformation, and Inspiration”, източници, посочени от блогера: „The Book of Celtic Myths; Wikipedia

превод: Сурен Исраилян: 14.12.2023г.

взето от:

https://www.facebook.com/CelticBardJeff

Керидуен

Керидуен/Ceridwen е била магьосница в уелската средновековна легенда. Тя е била майка на грозен син, Морфран/Morfran, и красива дъщеря, Крейъруи/Creirwy. Нейният съпруг е бил Тегид Фоел/ Tegid Foel и те живеели близо до езерото Бала (Llyn Tegid) в северен Уелс.

Средновековната уелска поезия я споменава като притежаваща котела на поетичното вдъхновение (Awen), а Приказката за Талиесин/Tale of Taliesin разказва как тя поглъща своя слуга Гуион Бах/Gwion Bach, който след това се преражда чрез нея като поета Талиесин. Керидуен се счита от много съвременни езичници за келтската богиня на прераждането, трансформацията и вдъхновението.

Тя е била особена богиня, която се превръщала от мома до баба. Тя е била магьосница, живеела под езеро. Коренът на името идва от понятието, означаващо „чиста поезия“ и тя е била покровителка на поетите и поезията. Cerridwen е била нещо като измамник, защото приемала външния вид на старица или девойка, в зависимост от целта си, и също можела да променя образа си. Тя е била пазителка на котела на поетичното вдъхновение/poetic inspiration, но го е пазела ревниво. ¹

Според късносредновековната Приказка за Талиесин, включена в някои съвременни издания на Мабиногион/Mabinogion, синът на Керидуен, Морфран (наричан още Афагду/Afagddu), бил ужасно грозен – особено в сравнение с красивата му сестра Крейъруи – така че Керидуен се опитала да го направи мъдър като компенсация за външния му вид. Тя направила отвара в магическия си котел, наричан още Ауен, за да му даде дара на мъдростта и поетичното вдъхновение.

Сместа трябвало да се вари една година и един ден. Тя накарала Морда/Morda, един слепец, да поддържа огъня под казана, докато Гуион Бах, младо момче, разбърквал сместа. Първите три капки течност от тази отвара давали мъдрост; останалото било смъртоносна отрова. Три горещи капки паднали върху палеца на Гвион, докато той разбърквал отварата и го опарили. Той инстинктивно пъхнал палеца в устата си и придобил мъдростта и знанието, които Керидуен била предвидила за сина си.

Осъзнавайки, че Ceridwen ще се ядоса, Gwion избягал. Керидуен го подгонила. Използвайки силите на отварата, той се превърнал в заек. Тя станала хрътка. Той се станал риба и скочил в реката. Тя се превърнала във видра. Той станал в птица; тя се превърнала в ястреб. Накрая той се превърнал в едно царевично зрънце. Тогава тя станала кокошка и тъй като е била богиня (или магьосница, в зависимост от версията на приказката), тя го намерила и изяла без проблеми. Но благодарение на отварата той все още не бил унищожен.

Когато Керидуен забременяла, тя разбрала, че това е Гуион и решила да убие детето, когато се роди. Въпреки това, когато се родил, той бил толкова красив, че тя не можела да го направи. Вместо това тя го хвърлила в океана, като го зашила в кожена чанта (или го поставила в примитивна лодка, в зависимост от версията на историята). Детето не е умряло, а е било спасено на уелски бряг – близо до Абердифи/Aberdyfi според повечето версии на приказката – от принц на име Елфин ап Гуидно/Elffin ap Gwyddno; прероденото бебе пораснало и се превърнало в легендарния бард Талиесин. ²

Забележки: ¹ The Book of Celtic Myths; ² Wikipedia

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *