02.11.2023г., публикувано от: CelticBardJeff, оригинално заглавие: “An Cailleach –
The Irish Goddess of the Winter ”, източник: Irish Central
превод: Сурен Исраилян: 04.11.2023г.
взето от:
https://www.facebook.com/CelticBardJeff
Ще разкажа за легендите, свързани с богинята на зимата, определени географски райони и древния ирландски фолклор за Вещицата.
Тази келтска божествена вещица има силна връзка с определени с места из цяла Ирландия
Калиах/Cailleach, или Вещицата, предизвикваше страх и почит в келтските общности в Ирландия, Шотландия и остров Ман от стотици години. Тя се нарича Бейра/Beira в Шотландия и има силни асоциации с полуостров Беара/Beara Peninsula в Ирландия, който пресича графство Корк/County Cork и графство Кери/County Kerry.
Изобразявана е като забулена вещица или стара баба, с едно око и мървешки бледа кожа. За нея се казва, че има скачаща походка със своите криви крака, и така върви през планини, като притежава силата, с която оформя и променя терена, докато камъните падат от нейната събрана престилка.
Калиах е богинята на зимните месеци и се смята, че контролира времето и ветровете, както и продължителността и суровостта на зимата. Нейният сезон започва на 31 октомври, на празника Сауин/Samhain, който днес празнуваме като Хелоуин.
Тя е сложен образ, нито напълно добър, нито зъл, грижи се за животните през мрачните зимни месеци и е покровителка на вълците. Известно е също, че пази елените и има особена привързаност към черните котки, дивия добитък и козите.
Думата Cailleach идва от „caillech“, което на гелски означава „забулен“. Тази дума е в основата на много други думи, с които се описват жени, като например съвременната ирландска дума „cailin“, която означава „момиче“.
Някои учени смятат, че „Cailleach“ е по-скоро титла, тъй като името се свързва с различни фигури в историята и митологията: Дигде/Digde, Милукра/Milucra, Бирог/Biróg (жената-фея, която спасила Луг от „Дългата ръка“/Long-Arm като бебе), Буи/Buí (една от съпругите на Луг) и Бурах/Burach. Всички приказки от келтската митология се предават устно толкова дълго време, че е трудно да се разплете мрежата от истории и имена, дадени на героите, и на различни места има много версии на Калиах.
Понякога е наричана Cailleach feasa („мъдра жена, гадателка“) и Cailleach phiseogach („магьосница, чародейка“), но е най-известна като Cailleach Bhéara. Калиах е живяла и, според слуховете, все още живее на полуостров Беара в южната част на Ирландия. Смятало се, че тя може да се преобразява и да се превръща в гигантска птица – „cailleach-oidhche„, „нощната вещица“, което е старо гелско име на „сова“.
Има приказка за един странстващ монах и неговия писар, които дошли в дома на една стара жена. Монахът се поинтересувал от почтената ѝ възраст, за която беше чувал различни версии. Тя отвърнала, че не знае, но всяка година убива един вол и прави супа от костите му – и те биха могли да определят възрастта ѝ по броя на волските кости, изхвърлени на тавана. Младият писар се изкачил по стълбата и започнал да хвърля надолу костите една по една, за да ги преброи монахът. Монахът надлежно отбелязвал на хартията си всяка кост и купчината кости растяла, докато не свърши хартията. Той извикал младия писар, който му отговори, че не е разчистил дори един ъгъл от купчината кости – толкова голяма бе възрастта на Калиах.
Друга легенда разказва, че Финтан Мъдрият от Стоте Живота/Fintan the Wise of the hundred lives придружил внучката на Ной, Сесър/Cessair, в Ирландия преди големия библейски потоп. Той смятал, че е първият, който стъпва на острова, но открил, че там живее Калиах, и видял, че тя е много по-древна от него. Казват, че той я попитал: „Ти ли си тази, бабата, която ядеше ябълките в началото?“, но не получил отговор.
Още една приказка, която я свързва с елените, разказва, как Калиах се явила пред двама ловци и им посочила най-доброто място за лов. Те повалили огромен елен и с големи усилия го довлекли в къщата на баща си, но когато стигнали до дома, еленът бил изчезнал, а старецът им се скарал, че не са благословили месото, както им бе наредила Калиах, и са позволили на феите да го откраднат.
В ирландската митология тя е била „седем пъти девствена“, раждала деца от много съпрузи, преди да остарее завинаги и да надживее всички свои съпрузи и деца. Смята се, че тя е родоначалник по майчина линия на всяко ирландско племе.
Легендата разказва, че по време на празника Имболк/Imbolc, на 1 февруари, Калиах изчерпва запаса си от зимни дърва за огрев и отива да събере още. Ако денят е хубав и сух, това означава, че тя ще може да събере повече дърва и ще удължи суровите зимни месеци, но ако вали, тя няма да има гориво и ще трябва да отстъпи място на пролетта. Тази традиция прекоси Атлантическия океан и се превърна в това, което в Съединените щати е известно като Ден на мармота/Groundhog Day.
1 февруари сега е известен като „Ден на Света Бригид“/St Brigid’s Day в Ирландия, тъй като много езически или предхристиянски празници запазват датите си и имат християнски празник, свързан с тях. Бригид/Brigid или Бриджит/Bridget е женската покровителка на Ирландия, но в предхристиянски времена Бригид е била богинята, която е управлявала през летните месеци.
На 1 май, на празника на Белтен/Bealtaine, според легендата Калиах предава „щафетата“ на Бригид, като хвърля тоягата си под храст от остролист/holly или прещип/gorse и се превръща в камък. Твърди се, че безброй изправени камъни са свещени за нея. Твърди се, че камъкът, в който тя се трансформира, остава влажен въпреки топлината на летните месеци поради жизнената сила, която съдържа.
Тя също така е била богинята на зърното, жизненоважен ресурс за оцеляване през зимата, и последният сноп от събраното зърно бе посветен на нея. Това зърно се използвало за засаждането през следващия сезон. Едно суеверие гласи, че младата жена, която върже последния сноп от реколтата, никога няма да се омъжи, а ще живее сама като Калиах. Тази съдба може да бъде избегната, ако с последния сноп нахранят овца.
Калиах се свързва с повече места в райони, където говорят гелски езици, отколкото всяко друго божество, както в Шотландия, така и в Ирландия. Нейната способност да формира пейзажа и планините се приема като причина на това, че съществуването на много известни планински райони приписват на нея. Според легендата тя или изпускала, или хвърляла камъни от престилката си, докато минавала през земята и те прераснали в скални образувания или планини.
Hag’s Head е името, дадено на най-южната точка на скалите на Мохер/Cliffs of Moher, в графство Клеър/County Clare, където скалите образуват необичайна фигура от камък, която прилича на женска глава, гледаща към морето.
Легендата разказва, че стара вещица или морска вещица, Мал от Малбей/Mal of Malbay, се влюбила в ирландския герой Ку Хулин/Cú Chulainn и го преследвала из Ирландия. Ку Хулин избягал от нея, като тичал през морските купчини, сякаш били стъпала, а Мал загубила равновесието и се разбила в коварните скали.
Върхът на планината Хаг/Hag’s Mountain (Sliabh na Caillí) е покрит с останките от голям комплекс от струпани камари от камъни, някои от тях с издълбани надписи, които вероятно предхождат тези от долината Бойн/Boyne Valley. Легендата за Калиах, която скача от хълм на хълм и пуска камъни, е свързана с тази област, падналите камъни образуват камари. Твърди се, че е хвърлила камъни, преминавайки през първите три върха, но е паднала фатално, когато е скочила на четвъртия и се смята, че е била погребана на склоновете на хълма Патрикстаун/Patrickstown Hill.
Посетителите днес могат да седнат на стола на вещица/Hag`s Chair и се казва, че ако си пожелаете нещо, докато седите на това място, вещицата ще го изпълни. Името Boí или Buí, понякога свързвано с Калиах, е в основата на наименование Oileán Baoi, остров Дърси/Dursey Island, който се намира в тясната част на полуостров Беара, за който се казва, че е нейният дом. Нейното наследство продължава да живее в много местни имена, напр. Dunboy (Dun Baoi), Ballaghboy и Boharbui. За тази местност също се твърди, че е погребана тук и се казва, че тя се е превърнала във вкаменелите останки на Cailleach Beara, които гледат към залива Coulagh Bay, до село Eyeries, очаквайки завръщането на нейния съпруг, морският бог Мананан Мак Лир/ Manannan Mac Lir.
Има голяма скала, разположена в Coulagh Bay, близо до село Eyeries в графство Корк, за която се смята, че представлява лицето на Калиах, което се превърна в камък, докато тя се взираше в морето, чакайки напразно съпруга си, Мананан Мак Лир, да се върне при нея. Дори днес хората, посещаващи това място, често оставят монети, дрънкулки и други неща, за да „успокоят“ Калиах.
Друга легенда, свързана с Св.Катерина/Ki Catherine в графство Корк, също завършва с превръщането на Калиах в камък. Старицата смятала пристигането на Света Caithighearn (Катерина), която проповядва християнството, като заплаха за нейните сили. Един ден вещица се натъкнала на светицата да спи и откраднала молитвеника й. Някакъв инвалид, който живеел наблизо, видял какво се е случило и извикал, събуждайки Света Катерина. Светицата изтичала след Калиах и я настигнала в Ард на Кайли/Ard na Caillí, като взела молитвената си книга и превърнала вещицата в камък с гръб към хълма и лице към морето. Руините на църквата Ki Catherine и гробището са близо до скалата Hag of Beara.
„Книгата на Лекан“/The Book of Lecan (средновековен ирландски ръкопис, написан между 1397 и 1418 г. в Слайгоу/Sligo) твърди, че Cailleach Béara е била главната богиня на народа Corcu Duibne от Кери, племето, заселило се на полуостров Дингъл/Dingle Peninsula. Полуостровът днес е известен като Corca Dhuibhne на съвременен ирландски. Наблизо в планинската верига MacGilliycuddy’s Reeks се намира Hag’s Glen, дълга 4 километра долина, заобиколена от величествена планинска верига, с най-високия връх в страната, Carrauntoohill (1040 m).
Местната легенда разказва за три вещици, живели в Кери и след като едната умряла, избухнала битка за гребен за коса, наследен от останалите две. Вещицата от Hag Corrán Túathal (Carrauntoohil) се хвърлила в езерото, известно като Hag’s Lake и умряла, и се казва, че нейните отпечатъци и тези на бебето, което тя кърмела, могат да се видят в скалата, известна като Carraig na Lathí.