24.09.2023г. от https://history-maps.com
взето от:
https://history-maps.com/bg/story/History-of-Hungary
Келтски племена ©Angus McBride
През 4 век пр. н. е. келтските племена имигрират в териториите около река Раба и побеждават илирийците, които са живели там, но илирийците успяват да асимилират келтите, които приемат техния език.[2]
Около 300 г. пр. н. е. те водят успешна война срещу скитите. Тези народи са се слели един с друг през времето. През 290-те и 280-те години пр. н. е. келтите, които мигрират към Балканския полуостров, преминават през Задунавието, но някои от племената се заселват на територията.[3]
След 279 г. пр. н. е. скордиските (келтско племе), които са победени при Делфи, се установяват при сливането на реките Сава и Дунав и разширяват властта си над южните части на Трансдунавия.[3] По това време северните части на Трансдунавия са били управлявани от тавриските (също келтско племе) и до 230 г. пр.н.е. келтите (хората от латенската култура) постепенно са заели цялата територия на Голямата унгарска равнина .[3]
Между 150 и 100 г. пр. н. е. ново келтско племе Бои се премества в Карпатския басейн и заема северните и североизточните части на територията (главно територията на днешна Словакия).[3] Южна Трансдунавия се контролира от най-мощното келтско племе, скордиските, които са били съпротивлявани от изток от даките.[4]
Даките са доминирани от келтите и не могат да участват в политиката до 1 век пр.н.е., когато племената са обединени от Буребиста.[5] Дакия покорява Скордиските, Тавриските и Боите, но Буребиста умира малко след това и централизираната власт се срива.[4]
Римско управление. Ópusztaszer, Pannonian Basin– до 20.01.271г.
Римски легиони в битка в Дакийските войни. ©Angus McBride
Римляните започват военните си набези в Карпатския басейн през 156 г. пр.н.е., когато атакуват скордиските, живеещи в трансдунавския регион. През 119 г. пр. н.е. те потеглят срещу Сисция (днес Сисак в Хърватия) и укрепват властта си над бъдещата провинция Илирик на юг от Карпатския басейн.
През 88 г. пр. н. е. римляните побеждават скордиските, чието управление е изтласкано обратно в източните части на Срем, докато панонците се преместват в северните части на Трансдунавия.[1] Периодът между 15 пр. н. е. и 9 г. сл. н. е. се характеризира с непрекъснатите въстания на панонците срещу нововъзникващата сила на Римската империя.
Римската империя покорява панонците, даките , келтите и други народи на тази територия. Територията на запад от Дунав е завладяна от Римската империя между 35 и 9 г. пр. н. е. и става провинция на Римската империя под името Панония.
Най-източните части на днешна Унгария по-късно (106 г.) са организирани като римска провинция Дакия (просъществувала до 271 г.). Територията между Дунав и Тиса е била обитавана от сарматските язиги между 1-ви и 4-ти век сл. н. е. или дори по-рано (най-ранните останки са датирани от 80 г. пр. н. е.).
Римският император Траян официално разреши на язигите да се установят там като съюзници. Останалата територия била в тракийски (дакийски) ръце. Освен това вандалите се заселили по горното течение на Тиса през 2-рата половина на 2-ри век.
Четирите века римско владичество създадоха напреднала и процъфтяваща цивилизация. Много от важните градове на днешна Унгария са основани през този период, като Аквинкум (Будапеща), Сопиане (Печ), Арабона (Гьор), Солва (Естергом), Савария (Сомбатели) и Скарбантия (Шопрон).
Християнството се разпространява в Панония през 4 век, когато става официална религия на империята.
Библиография
- Benda, Kálmán (General Editor) (1981). Magyarország történeti kronológiája – I. kötet: A kezdetektől 1526-ig. Budapest: Akadémiai Kiadó. p. 350. ISBN 963-05-2661-1.
- Kristó, Gyula (1998). Magyarország története – 895-1301 The History of Hungary – From 895 to 1301. Budapest: Osiris. p. 316. ISBN 963-379-442-0.
- Elekes, Lajos; Lederer, Emma; Székely, György (1961). Magyarország története az őskortól 1526-ig (PDF). Vol. Magyarország története I. Budapest: Tankönyvkiadó., p. 10.
- Kristó, Gyula (1998). Magyarország története, 895-1301. Budapest: Osiris, p. 17.
- Vékony, Gábor (2000). Dacians, Romans, Romanians. Matthias Corvinus Publishing. ISBN 1-882785-13-4, p. 38.