01.10.2023г., публикувано от: CelticBardJeff, оригинално заглавие: “The Apple Tree. Healing, Youthfulness and Rebirth”, източник: Ireland-Calling
превод: Сурен Исраилян: 15.10.2023г.
взето от:
https://www.facebook.com/CelticBardJeff
снимка: https://www.jardineriaon.com/bg/manzano-silvestre.html
Плодът на ябълковото дърво играе основна роля в много митове и легенди. В ирландската история за Червенокосия Конла/Connla of the fiery hair, сина на Кон/Conn, кралят на провинция Конахт/Connaught се казва, че е кръстен така след като е съблазнен от девойка-фея, която му даде ябълка, която след като бъде изядена, се възстановяваше и ставаше отново цяла. Конла не ядеше нищо друго освен тази ябълка цял месец и след това девойката-фея се появи отново. Изяждането на вълшебната ябълка породи у Конла силен копнеж за феята и той се присъедини към нея на нейната кристална лодка до другия свят, вълшебен остров, където дърветата раждаха безкраен запас от плодове, които му даваха вечна младост, но за сметка на това му забраняваха никога да не се връща в земята на хората.
Подобен мит се среща във фолклора на друидите, където героят Бран/Bran е привлечен в Отвъдното/the Otherworld от магическа девойка, размахваща музикално ябълково клонче, а в легендата за Артур Авалон/Avalon, земята на феите и мъртвите, управлявана от Морган Льо Фей/Morgan Le Fay, означава остров от ябълки/Isle of Apples. Твърди се също, че магьосникът Мерлин работи в горичка от ябълкови дървета, чиито плодове, при изяждане, му даваха силата на пророчеството.
Келтите вярвали, че ябълката е свързана с прераждането и се смята, че слагали ябълки в гробове като храна за мъртвите. За тази практика е доказано, че датира от над 7000 години в Европа и Западна Азия, където са намерени вкаменени останки от нарязана ябълка в гробници от 5000г. пр.н.е.
В юдео-християнската/Judeo-Christian традиция ябълковото дърво се свързва със знанието, безсмъртието, изкушението и падението на човека. Смята се, че ябълката е дървото на забраненото познание, дървото, от което Ева е изяла забранения плод – въпреки че името му всъщност не е споменато в Библията и по-вероятно е бил смокиня или нар. На латински думата за ябълка е mālum, а думата за зло е mălum. Това може да е допринесло за общоприетото западно вярване, че ябълката е забраненият плод на Райската градина.
В гръцката митология ябълковото дърво е било в центъра на градината на Хесперидите/ Hesperides, дърво, принадлежащо на Хера/Hera, раждащо магически златни плодове, които дават дара на безсмъртието на онези, които ги ядат. По същия начин в скандинавската митология ябълковото дърво е било дървото на безсмъртието и богинята Идун/Idunn, пазителка на ябълките, хранила с ябълките всички богове и богини, поддържайки ги млади завинаги.
Има толкова много митове, легенди, истории и традиции, свързани с ябълката, но единствената ябълка, произхождаща от Ирландия и Британските острови, е киселица/дива ябълката/crab apple. Обикновената ябълка, която познаваме сега, най-вероятно е въведена в тази част на света от римляните. Така че келтските предания, когато говорят за „ябълка“, по всяка вероятност ще означават дивата ябълка. Киселиците са били известни като диви ябълки в Ирландия и са били изброени като едни от седемте „Благородници на гората“/“Nobles of the Wood’, смятани за важен източник на храна, откакто първите хора са стъпили в страната.
Традиционно от дивите ябълки се правело вино, сайдер и сок, но също така те се използвали за овкусяване на медовина. Те все още се използват по този начин днес и растат в изобилие край пътя, в градини и гори. Смята се, че както дивите, така и градинските ябълки имат много ползи за здравето. Те са добър източник на витамини и минерали и се смята, че засилват метаболизма, балансират храносмилането, понижават холестерола, стимулират производството на кръв и прочистват нашето тяло.
С името „Quert“ или „Q- Apple“ ябълката е 10-та буква от азбуката на Огъм и се свързва с изцеление, младост и прераждане.
Image: Quert