Написана и проверена от факт чекъри от The Editors of Encyclopaedia Britannica
Последна редакция: 21.06.2023г., оригинално заглавие: “Celt people“
Взето от:
https://www.britannica.com/topic/Celt-people
Уважаеми Приятели ! Публикувам този кратък материал, защото е от „Енциклопедия Британика“ – една сериозна институция с хиляди статии, посветени на световната история. Като цяло мисля, че статията е добре подготвена и проверена от факт-чекърите. Приятно четене !
Келтът/Celt, (изписван също като Kelt, на латински Celta, множествено число Celtae), е бил член на ранен индоевропейски народ, който от II-ро хилядолетие пр. н. е. до 1-ви век пр. н. е. се е разпространил в голяма част от Европа. Техните племена и групи постепенно са се разселили от Британските острови и Северна Испания до далече на изток в Трансилвания, бреговете на Черно море и до Галатия/Galatia в Анадола. Те са били постепенно завзети от Римската империя като народи, наречени британци/Britons, гали/Gauls, бойи/Boii, галати/Galatians и келтибери/Celtiberians. В езиковото отношение те оцеляха като съвременни келтско-говорещи жители на Ирландия, Горна Шотландия/Highland Scotland, Остров Ман/The Isle of Man, Уелс/Wales и Бретан/Brittany (северно-западна Франция – заб. на блогъра).
Най-старите археологически доказателства за келтите идват от Халщат/Hallstatt, Австрия, близо до Залцбург/Salzburg. Откритите там гробове на вождове, датиращи от около 700 г. пр. н.е., показват култура от желязната епоха/Iron Age (една от първите в Европа), която с помощта на търговия с гърците открива такива луксозни предмети като бронзови и глинени съдове. Изглежда, че тези богати келти, живели от Бавария до Бохемия, контролирали търговските пътища по реките Рона/Rhône, Сена/Seine, Рейн/Rhine и Дунав и са били преобладаващият и обединяващ елемент сред келтите. В движението си на запад халщатските воини надделяват пред другите келтските народи, като между другото откриват използването на желязо, което става една от причините за собственото им господство.
През вековете след установяването на търговията с гърците археологията на келтите може да бъде проследена с по-голяма точност. Към средата на V в. пр. н.е. латенската културата/La Tène, с характерния си художествен стил на абстрактни геометрични мотиви и стилизирани форми на птици и животни, започва да се появява сред келтите, съсредоточени по средното течение на Рейн, където вече преобладава търговията с етруските/Etruscans от Централна Италия, а не с гърците. Между V и I в. пр. н.е. латенската култура следва миграцията на келтските племена в Източна Европа и на запад към Британските острови.
Въпреки че келтите вероятно са прониквали в Северна Италия от по-ранни времена, 400 г. пр. н.е. е общоприетата приблизителна дата за началото на голямото нашествие на мигриращи келтски племена, чиито имена Инсубри/Insubres, Бойи/Boii, Сенони/Senones и Лингони/Lingones са записани от по-късните латински историци. Около 390 г. Рим е разграбен от келтите, а техните военни отреди обикалят целия полуостров и достигат до Сицилия/Sicily. Келтската територия на юг от Алпите, където се заселват, става известна като Цизалпийска Галия (Gallia Cisalpina), а войнствените ѝ жители остават постоянна заплаха за Рим до поражението им при Теламон/Telamon през 225 г.
Датите, свързани с придвижването на келтите на Балканите, са 335 г. пр. н. е. , когато Александър Велики приема делегации на келти, живеещи край Адриатика/Adriatic, и 279 г. пр.н.е., когато келтите разграбват Делфи/Delphi в Гърция, но претърпяват поражение от аетолите/Aetolians. През следващата година три келтски племена прекосяват Босфора и навлизат в Анадола, където предизвикват повсеместен хаос.
Към 276 г. те се установяват в някои части на Фригия/Phrygia, но продължават да извършват набези и грабежи, които най-накрая са потушени от Атал I Сотер от Пергам/Attalus I Soter of Pergamum около 230 г. пр.н.е. Междувременно в Италия до 192 г. пр.н.е Рим установява надмощие над цяла Цизалпийска Галия, а през 124 г. пр.н.е. завладява територии отвъд Западните Алпи -провинция Прованс/provincia (Provence).
Последните епизоди на келтската независимост се разиграли в Трансалпийска Галия (Gallia Transalpina), която обхващала цялата територия от река Рейн и Алпите на запад до Атлантическия океан. Заплахата била двойна: германските/Germanic племена, които се придвижвали на запад към и през Рейн, и римските оръжия на юг, готови за по-нататъшни анексии. Германското нападение е усетено първо в Бохемия, земята на бойите, и в Норикум/Noricum, келтско кралство в източните Алпи. Германските нападатели били известни като кимбри/Cimbri – народ, за който обикновено се смята, че произхожда от Ютланд/Jutland (Дания). Римската армия, изпратена на помощ на Норикум през 113 г. пр. н. е. , е разбита, а след това кимбрите, към които вече се присъединяват и тевтоните/Teutoni, опустошават цялата Трансалпийска Галия, преодолявайки всяка галска и римска съпротива.
При опита си да влязат в Италия германските мародери са окончателно разгромени от римските войски през 102 и 101 г. пр.н.е. Няма съмнение, че през този период много келтски племена, които преди това са живеели на изток от Рейн, са били принудени да потърсят убежище на запад от Рейн; тези миграции, както и по-нататъшните германски заплахи, дават възможност на Юлий Цезар (58 г. пр.н.е ) да започне кампаниите, довели до анексирането на цяла Галия/Gaul от Рим. (Вижте Галските войни/Gallic Wars. )
Келтското заселване на Британия и Ирландия се основава главно от археологически и лингвистични съображения. Единственият пряк исторически източник за отъждествяване на островен народ с келтите е докладът на Цезар за миграцията на белгийски племена/Belgic tribes в Британия, но римляните смятат жителите на двата острова за близки роднини на галите/Gauls.
Сведения за келтските институции се съдържат в различни класически автори и в древната ирландска литература. Социалната система на племето или „народа“ е била тристепенна: цар, военна аристокрация и свободни земеделци/king, warrior aristocracy, and freemen farmers. Друидите, които се занимавали с магическо-религиозни задължения/magico-religious duties, били набирани от семейства от класата на воините, но с по-висок ранг. Така разграничението на обществото от Цезар между друиди (религиозни и учени хора), eques (воини) и plebs (простолюдие) е доста подходящо. Както и в други индоевропейски системи, семейството е било патриархално.
Основната икономика на келтите е била смесеното земеделие, а извън периода на размириците, обичайно са съществували единични стопанства. Поради големите разлики в релефа и климата в някои региони животновъдството е било по-важно от отглеждането на зърнени култури. Хълмовите крепости/Hill forts предоставяли места за убежище, но като цяло войната била открита и се състояла както от единични предизвикателства и битки, така и от общи сражения.
Изкуството на La Tène свидетелства за естетическите качества на келтите, които много ценели музиката и многобройните форми на устно литературно творчество.