автор: Димитър Ал. ДИМИТРОВ – София от списание Телескоп, брой 24 (924), 25 юни – 1 юли 2019г.
взето от:
https://www.academia.edu/39671950/The_Pagan_Calendar_of_Europe_Author_Dimitar_Alekseev_Dimitrov
На 21 юни отбелязваме един от осемте най-древни традиционни празници на европейския континент – денят на лятното слънцестоене. Още в най-дълбока древност хората изчислили кога е
най-дългият ден в годината и създали празнична обредност, с която да го почитат.
Ако се обърнем към богатата фолклорна, историческа и архео-астрономическа литература, написана през вековете в Европа, ще открием, че на територията на нашия континент има сходни
празнични обичаи, свързани с древните празници за годишния цикъл на Слънцето.
Ще ви разкажем за основните такива празници на територията на келтска Европа, към която спадат и земите на днешна България, още от Първото хилядолетие преди Христа.
Сауен (Samhain – 31 октомври),
на който се отбелязва края на лятото и края на старата година. Новата година на келтите започва на 1 ноември. По-късно християните нарекли този древен езически празник „Ден на Вси Светии“ и
„Хелоуин“.
Юл (Yule, Alban Arthuan – 21 декември),
ден на зимното слънцестоене. Денят, в който присъствието на Слънцето на небосклона започва да се увеличава бил приет като символично раждане на Слънцето от утробата на Богинята. Именно
поради това християните избрали тогава да се празнува и раждането на Исус Христос. Според проучвания на архео-астрономи, твърде е вероятно този празник да е бил празнуван още преди 5000 г. в обекти като прочутия Стоунхендж в южна Англия.
Имболк (Imbolc – 2 февруари),
свързван с богинята на огъня и вдъхновението Бригид, на който с празнични факли се чества увеличаването на слънчевата светлина. Християните го нарекли още Candlemass и Сретение Госпо-
дне.
Албан Ейлер (Alban Eiler, Eostre, Ostara – около 21 март),
денят на пролетното равноденствие. Древният празник, предтеча на Великден, на който богинята Еостре идвала да донесе първото яйце.
Белтейн (Beltaine, May Day – 1 май),
ден на празничните клади на бог Бел, в който се празнува началото на лятото и с много танци и веселие се измолва добра реколта. Време за свещения брак – хиерогамия, между Бога и Богинята.
Лида (Litha, Alban Heruin, Alban Hefin, Midsummer, на български Еньовден – 21 – 24 юни),
празник на лятното слънцестоене и най-дълъг ден през цялата година, по време на който благодатната и изцеряваща сила на Слънцето и избуялите под неговите лъчи билки е най-голяма. Още от предишната вечер и в ранна утрин момите берат билки и правят венци.
Лугназад (Lughnasadh – 1 август),
бележи началото на жътвата и символичното пробуждане на бога на Слънцето Луг Ламфада. Време на церемониални спортни игри, танци занаятчийски панаири. Девойка, символизираща богинята Керидуен, принася житни зърна и ритуален хляб на празничната трапеза. През средновековието християните нарекли този празник Ламас– погача на приношението.
Мабон (Mabon, Alban Elued, Alban Elfed – 22 септември),
денят на есенното равноденствие. Празнува се в чест на Мабон – божественото дете на богинята Модрон. Християните го нарекли Архангеловден. Ритуалната обредност по време на тези празници се е предавала устойчиво през всичките векове на европейската история и е запазена и до днес.
Тези празници все още се празнуват от милионите паганисти в цяла Европа, последователите на древния друидизъм и съвременната уика, съвременните вещици, окултисти и езотерици.