19.06.2019г., Автор: © Димитър Алексеев Димитров взето от:
https://www.obekti.bg/misterii/stounhendzh-carski-dvorec
Стоунхендж, заедно с Египетските пирамиди, е най-известният, създаден от хора, обект от Третото хилядолетие преди Христос. Характерният облик на монумента неминуемо предизвиква интерес.
Цели пет хиляди години Стоунхендж се извисява насред една огромна тревиста равнина край град Еймсбъри в южна Англия, като ням свидетел на развитието на човешката цивилизация. И тъй като „наблюдава“ отдавна, вероятно лесно би могъл да ни разбере. Бихме ли могли обаче ние да му отвърнем със същото? Бихме ли могли ние да го разберем, при положение, че вече разполагаме с огромна по обем информация за него и подобните на него обекти?
Стоунхендж е бил създаден във времена, когато хората все още не са имали навика да документират събитията и своите действия. Когато писмеността се появила в южна Британия, дори споменът за неговите създатели е бил отдавна изчезнал. И онези, които го съзирали, започвали да предполагат относно него, относно неговата същност и функция. В този смисъл, цялата информация за обекта, с която съвременната цивилизация разполага, не е нищо повече от догадки и предположения. Някои – разумно обосновани, други – граничещи с научната фантастика. Но нищо напълно сигурно.
Възможно е, някои от най-ранните предположения за какво всъщност е служил Стоунхендж да са близо до истината. Все пак те са били направени във времена много по-близки до времето на негового изграждане от нашите.
Ето, накратко, най-важните факти от „биографията“ на Стоунхендж:
Около 300 година преди Христос, елинският географ Хекатей от Абдера разказвал за „странен храм с кръгла форма, посветен на бога на Слънцето”. Този храм се намирал на острова, разположен срещу страната на келтите (Франция), сиреч – в Британия. Това сведение било потвърдено и през 1 век пр. Хр. от историка Диодор Сицилийски.
През 7 век, прочутият уелски бард Аневрин възпявал монументите в южна Англия като „издигнати от великани”.
Името Стенхенджес, означаващо буквално „висящи камъни”, било записано за първи път през 12 век от хрониста Хенри Хънтингтънски. Той записал и изключително важното сведение, че още по онова време никой в региона не знаел защо и как каменният кръг е бил изграден.
Другият основоположник на английската историческа наука – Джефри от Монмаут (12 век), в своята „История на кралете на Британия”, описал как през 5 век кралският друид Мерлин препоръчал тези камъни на местния крал на бритените Амвросий Аурелий. По това време камъните на Стоунхендж се намирали в планината Килараус в Ирландия и били познати като „Пръстенът на Гигантите“ (според друго сведение – „Танцът на Великаните“). „Пръстенът“ бил почитан като ритуален и изцеряващ обект.
Крал Амвросий изпратил експедиция, водена от неговия брат Утер Пендрагон, който по-късно станал баща на прочутия крал Артур, и магъосника-друид Мерлин. Никой от бритените обаче не можел да помръдне камъните и се наложило Мерлин да използва магия, за да ги пренесе по въздуха до корабите. Когато се върнали в Британия, хората на краля разположили камъните в абсолютно същия вид, в който те били в Ирландия.
През 1663 г., по поръчка на крал Чарлз Втори, първият английски археолог Джон Обри направил първото научно проучване на Стоунхендж. Обри определил обекта като храм на друидите. Сред следващите по-важни проучватели на монумента личат имената на: Уилям Стюкли, който през 1740 г. заявил, че според него на това място съществувал друидски култ към змията, и Джон Смит, който през 1771 г. определил обекта като „календар”. През 19 век проф. Маскълайн обърнал внимание на важните факти, че няма обяснение за точния произход на камъните, и че подобен каменен материал има чак в хълмовете Пресели в югозападен Уелс. През 1883 г. У. С. Блакет предположил, че строителите на Стоунхендж са били древните Атланти.
Най-новите, засега, теории относно Стоунхендж, бяха от средата на 20 век. Любителят-астроном Сесил А. Нюъм през 1963 г. нарекъл паметника „лунна обсерватория“ в своята книга „Енигмата Стоунхендж”. А две години по-късно се появила книгата „Стоунхендж декодиран” на професора по астрономия в Бостънския университет Джералд Хокинс и съавтора Джон Уайт. Хокинс представил Стоунхендж като един вид неолитен компютър за астрономически наблюдения и потвърдил тезата си с компютърни изчисления, които публикувал в известното списание за наука „Нейчър”. Известният английски астроном и математик Фред Хойл потвърдил изчисленията на Хокинс.
След като проучих тази, и огромно количество друга литература, не само в частност за Стоунхендж, но и за стотиците подобни обекти на територията на Британските острови и полуостров Бретан във Франция, аз забелязах една тенденция, която струва ми се досега е убягвала на учените и любителите на темата.
Така както за един египтолог е много лесно да обясни огромните пирамиди в Гиза, чрез познаването на развитието на ранноегипетската строителна традиция, така Стоунхендж може да бъде най-добре обяснен, според мен, като проучим архитектурния му план в съпоставка с подобни на него обекти в близост. Така че, нека погледнем данните за някои каменни кръгове в района на Стоунхендж – окръг Уилтшайър в южна Англия.
Хронологически погледнато, древните архитектурни обекти, забележете – все с кръгла форма, са се развивали на територията на днешен Уилтшайър както следва
1. Ейвбъри
Ейвбъри се намира на около 30 км. северно от Стоунхендж. Най-ранните свидетелства за човешко присъствие на територията на този обект датират чак от местния късен мезолит – около 7000 г. пр. Хр. Още в началото на местния неолит – около 4000 г. пр. Хр., с повишаването на качеството на материалната култура, започнал селищният живот на това място, за което свидетелстват откритите най-ранни домашни предмети.
Около 3000 г. пр. Хр. жителите на Ейвбъри започнали да изграждат по-стабилни стени на своето населено място. Те подредили огромни каменни блокове в кръг, малко преди същото да сторят жителите на Стоунхендж. Останките от външния каменен кръг са с огромния диаметър от 347 м! Това показва, че той най-вероятно е изпълнявал функциите на външна градска стена, а в него е имало и още два кръга – два отделни „квартала”. От външната страна на тези стени са открити огромни количества животински кости – останките от угощенията на местното население. Това, което е важно да отбележим е, че по времето на Стоунхендж и в неговия регион, каменни кръгове са били използвани просто за огради на жилищни обекти, а не за някакви храмове или обсерватории.
2. Уинд Мил Хил
Неолитното селище Уинд Мил Хил е най-северния от по-известните местни обекти. То е разположено на около 32 км. северно от Стоунхендж. Уинд Мил Хил е бил голям град още през 3800 г. пр. Хр. Диаметърът на външния вал/стена е цели 365 метра! От двете страни на стената има следи от други постройки, но най-голямата, забележете, се намира точно в средата на селището. Това е важно, тъй като аз смятам, че става въпрос за царския дворец. Разположен в абсюлотния център на селището, той е бил един местен предтеча на царския дворец, който днес наричаме Стоунхендж – също разположен в центъра на своето селище.
Уинд Мил Хил все още функционирал около 2500 г. пр. Хр. Това означава, че той е съществувал заедно с разположения на юг Стоунхендж цели пет столетия. За функциите на Уинд Мил като обикновено селище от градски тип, свидетелстват огромните количества животински кости, останали от прехраната на неговото население, както и многото предмети на бита, с които животните били ловувани и транжирани.
3. Дърингтън Уолс и Уудхендж
Дърингтън Уолс се намира на 3.2 км. североизточно от Стоунхендж. Неолитното селище е съществувало от около 2800 г. пр. Хр. до около 1800 г. пр. Хр., и се е състояло от 1000 къщи с над 4000 жители. Днес, от него са видими само кръглите основи на външните градски стени с рекордно голям диаметър от 500 метра! Вероятно и тези стени са се състояли от масивни каменни блокове на известно разстояние един от друг, и дървени или земни пластове между тях.
Уудхенджът, който се намира на 70 м. на юг е бил издигнат около 2600 г. пр. Хр. Възможно е той да е бил създаден като пристроена втора кръгла стена-ограда, на един отделен „квартал”. В Уудхендж са открити керамични съдове, свидетелство за уседнал тип селищен живот и множество свински кости, които някога са изпълвали тези съдове, докато местното население си е похапвало. Периодите на съществуване на Стоунхендж и Дърингтън Уолс с Уудхендж се покриват почти напълно.
4. Силбъри Хил
Внушителната „могила” Силбъри Хил се намира на 2 км. южно от Ейвбъри и на 28 км. северно от Стоунхендж. Нейното изграждане е започнало около 2750 г. пр. Хр. и височината й достигнала 40 метра! С този си „ръст“ тя е най-високата постройка в Европа отпреди възхода на Рим. В тази могила никога не e имало погребение. Нещо повече – в нея никога не е имало каквото и да било помещение! Поради този факт теорията за храмова функция просто отпада.
При разкопки на Силбъри Хил са открити много предмети от ежедневния живот на древните му обитатели, което подсказва, че е възможно и това да е бил неолитен град. Стъпаловидната форма на обекта предлага възможност за разполагане на укрепено във височина селище с царски дворец на върха. И съвсем не предразполага към астрономически наблюдения…
5. Фигсбъри Ринг
Фигсбъри Ринг е къснонеолитно каменно ограждение, изградено около 2500 г. пр. Хр., което по-късно се разраснало в по-голямо селище. Живот в него е съществувал и през бронзовата епоха, и дори през ранната желязна епоха. Неговото наличие през желязната епоха потвърждава моята теория, че строителите на типичните за тази епоха крепости на хълмове и възвишения са заимствали структурата и компонентите на техните селища от древните неолитни каменни ограждения, строени предимно в полетата. Единствена промяна било строенето на тези селища на по-високи места, където те били по-трудни за превземане. Това се случвало поради зачестилите нападения от континента през I хилядолетие преди Христос.
6. Ярнбъри Касъл
Една типична такава крепост от желязната епоха в Уилтшайър бил Ярнбъри Касъл. В него се намирали много жилищни постройки, също кръгли по форма. Този факт свидетелства за това, че приемствеността в архитектурната планировка между неолитните кръгови селища и крепостите от желязната епоха касае градски по тип обекти, а не някакви обсерватории, храмове или площадки за кацане на извънземни…
Колкото до разпръснатите тук-там човешки останки, вероятно те са останали от опустошението на крепостта от нашественици. Сред находките са много предмети на бита от различни материали.
7. Скрачбъри Кемп
Красивия и подробен чертеж с молив на Сър Ричард Колт-Хери от 1810 година показва, че в крепостта от желязната епоха, наричана днес Скрачбъри Кемп, изградена „чак“ около 100 г. пр. Хр. са запазени останки от по-ранно селище на същото място, съществувало според някои около 2000 г. пр. Хр. В този случай има пряка приемственост не само на кръглата форма на градското устройство от неолита чак до римското нашествие, но и на местоположението. Както знаем чак след пристигането на римските легиони в Британия правоъгълните сгради от градски тип започнали постепенно да бъдат предпочитани за строене, вместо кръглите.
Други, по-известни селища-крепости от желязната епоха, които според мен са един вид наследници на неолитните каменни крепости от типа на Ейвбъри и Стоунхендж, са Олд Сарум и Барбъри Касъл
От всички така представени данни става ясно, че кръглата архитектурна планировка е била използвана за изграждане на множество селища от градски тип на територията на Уилтшайър от Каменната епоха до римското нашествие в Британия. Явно е, че това е била предпочитаната от местното население форма за техните градове. Колкото до точните функции на каменните обекти, видими, познати и проучени до днес: Археологическите находки, откривани в тях са предимно предмети от бита, от делничния градски живот. Ако това са били храмове или „обсерватории“, т. е. обществени сгради, то те щяха да са ограбени още в древността и напълно празни от каквито и да било находки. В тях нямаше да бъдат откривани толкова дребни сечива, свързани с прехраната и занаятчийството.
Всички тези обекти не са били и некрополи. В нито един от тях не е открито подредено погребение. Най-вероятно некрополите на тези древни градчета все още дори не са открити.
Второто ключово доказателство в подкрепа на моята теория, освен типа археологически находки, е устойчивият континуитет на кръглата архитектурна форма за сгради от всеки тип в тези градове: отвън-навътре (в случая със Силбъри Хил – отдолу-нагоре) – предпазни стени, частни домове и царски дворец. Тези две ключови доказателства еднозначно сочат, че тези обекти са били селища от градски тип.
През трите хилядолетия преди Христос, всички тези обекти били изградени като градове с кръгла планировка. В тях обикновено имало: по-леки постройки за простолюдието – във външната част, и, в централната част – специална постройка от по-устойчиви материали, която изисквала повече труд за нейното изграждане и била предназначена за владетеля и неговия жрец-друид.
В подкрепа на една подобна теория е и древната легенда за коронясването на кралете на Ерин (Ирландия) на един огромен каменен блок, оформен като трон. Каменният трон бил пренесен на източния остров при основаването на местното царство на притените/бритените. След като коронацията и интронизацията са се провеждали на подобен трон, то едва ли той се е намирал насред голото поле и е твърде вероятно да е бил разположен в центъра на царски дворец, от типа, чийто останки днес са огромните монолити на Стоунхендж.
От всичко това става ясно, че най-простичкото обяснение за Стоунхендж би било най-правдоподобно. Той е бил царския дворец на своето градче.
Автор: © Димитър Алексеев Димитров (вижте още на independent.academia.edu, както и на dimitaralekseevdimitrov.wordpress.com)
Писател, София
Август, 2019