09.06.2001г., от Капитал, взето от:
https://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2001/06/09/209329_keltski_poluh/#
В Новия свят жаждата за родство с ценностите на по-стари цивилизации често се компенсира с имитации. Луксозни интериори се украсяват с “оригинали” на нидерландски майстори, набраздени от старателно изрисувани пукнатини върху маслото. Или пък със стилни “ренесансови” мебели, гримирани така убедително, че дори дупките от дървоядите да изглеждат автентични.
Емил Наумов, българският пианист и композитор, детето чудо от 70-те години, пребивава в САЩ, като се възползва от предимството сам той да е носител на бленуваната там старинност. Албумът “Келтски влияния” ( изд. “Гега ню”) е документирал един от концертите му в мемориалната църква Lili Reid Holt в Лейк форест, Илинойс. Негови партньорки са съпругата му, фаготистката Катрин Маркезе, и Сара Стивънс-Естабрук, която в албума поема две роли – на фаготистка и акордеонистка. “С това издание се прекланяме пред духа на келтите, припомняйки музиката на някои области, които са повлияли върху развитието на келтската традиция”, отбелязват създателите на албума.
Преклонението обаче не е преминало в страхопочитание. В докосването до старата музика тук личи вкусът на музиканти познавачи, които знаят достатъчно, за да си позволят свои подтекстове в иначе несложния цикъл. В някои моменти пиесите напомнят звуковия фон на изискания салон, в други има насмешлив диалог и закачка. Присъства и аристократичната усмивка към старинността, която дава нови вдъхновения.
“Сладката Люси”, “Оставям те сега”, “Шепот в долината”… Пиесите са нанизани така, сякаш произтичат една от друга. В галицийската “Сбогом, малка моя”, както и в другите миниатюри, няма слово, но бихме могли да си го представим. То е изпято от инструментите като рефрен на детска кукличка, която се завърта, за да се прибере отново в ъгъла. Има го като радостен възглас и носталгия в бретонската “На 18 години”. Или просто като полъх и въздишка в един вдъхновен прочит на “Полегнала е Тодора”.