Български автори,  Занаяти,  История,  Келтски свят,  Трако-Келтика

Автономни и псевдоавтономни монети на Одесос от колекцията на Александър Русев (III в.пр.Хр. – I в.сл.Хр.). Част 4-1.

2015г., автор: Владимир Беков, ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, бр.3, 2015г., издава УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ШУМЕН

взето от:

https://www.academia.edu/43124760/%D0%96%D0%A3%D0%A0%D0%9D%D0%90%D0%9B_%D0%97%D0%90_%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%98_%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%95%D0%9E%D0%9B%D0%9E%D0%93%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%98%D0%97%D0%A1%D0%9B%D0%95%D0%94%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%AF_3_2015_JOURNAL_OF_HISTORICAL_AND_ARCHAEOLOGICAL_RESEARCH_3_2015?email_work_card=view-paper

Autonomous and pseudo-autonomous Odessos’coins from the collection of Aleksandar Rusev (III century BC – I century AD) Vladimir Bekov
Abstract: This article presents five types of autonomous and one type of pseudo-autonomous Odessos’ coins from the private collection of Aleksandar Rusev (Varna). Type 1 in the collection (AMNG 2177–2188; cat. No. 3–20; 300–250 BC) has – Оbverse: Persephone (in the earliest emissions c. 300 BC the goddess bears Arsinoe’s portrait features) head right with taenia (in some examples with ears of wheat!), earrings and necklace. Reverse: The Great God Pluto reclining right on base inscribed OΔHΣITΩN (Magistrate names Tab. 1). In earliest emissions c. 300 BC, Pluto is depicted without rithon (Cat. No. 3, 4 and 8), with rithon between 300–270 BC (Cat. No. 5–7, 8–18), and with Cornucopiae from 270 – till 250 BC. Type 2 (AMNG 2191-2198; cat. No. 21–27, 39–42, 44–45, 75 and 78; 250–75 BC) has – Obverse: laureate head of Apollo with long hair, right. Reverse: ΟΔΗΣΙ, ΟΔΗΣΙΤ or ΟΔΗΣΙΤΩΝ under the Great God Pluto, holding patera and Cornucopiae to left (Magistrate names Tab. 2). One coin of Type 2 shows us new! (for the bronze coins) magistrate name EKA (Cat. No. 78). It’s dated between 80–75 BC by the tetradrachms from the catalogue (No. 78a–78c). Type 3 (AMNG 2200–2208; cat. No. No 21–27, 39–42, 44–45, 75 and 78; first group 250–200 BC cat. No. 28–38, second 120–75 BC cat. No. 46-73) has – Obverse: laureate head of Great God Pluto, right. Reverse: OΔHΣITΩN under rider (Great God Pluto) with rithon or Cornucopiae, right. We have tree rare coins from AMNG group D in Rusev’s collection. The first two (Cat. No. 43 and 74; 110–85 BC) are type: Head of Hermes/ Cornucopiae with magistrate names (see Magistrate Tab. 2) and the third one is type: Head of Arthemis/ bow and quiver with magistrate name (see Magistrate Tab. 2). We also have one tetradrachm of Odessos, Alexander’s type: Head of Alexander III (here, the head bears portrait features of Mithridates VI (113/111–63 BC) or of one of his sons)/ Zeus holding eagle (Cat. No. 77; 85–75 BC). The pseudo-autonomous coins are type (Bekov09 2014А, Type 1): Head of the Great god of Odessos – Pluto/Darzalas – Rider (Cat. No 85–87; 50 BC – I century AD).

Уважаеми приятели на келтска култура ! Предстои Ви да прочетете една чисто научна и затова дълга и подробна статия с голям каталог на монетите в последната й част /цялата статия я разделих на четири части/. Причината да Ви я представя е много интересна – авторът с помощта на много факти, свързани с монетосеченето по нашите земи точно и конкретно обяснява историческата реалност, която все още стряска някои нашите прекрасни историци. А именно, че келтите не са били „случайни“ хора, дошли „за малко“ в Тракия, а напротив – цитат: „Съществуването на Келтското царство създава стабилност в Одесос и останалите западнопонтийски градове. Те разгръщат огромно монетосечене от бронз, сребро и злато“. Приятно четене и гледане на каталога !

След основаването на Истрия и Аполония, следващото йонийско дело в района на Западно-понтийското крайбрежие е Одесос. Според преданието градът е основан от милетски колонисти по време на управлението на Мидийския цар Астиаг (593–558 г.пр.Хр) (1). Тази дата е доказана и археологически.

Началото на одесоското монетосечене е свързано със сватбата на Лизимах и Арсиноя (2) (около 300 г.пр.Хр.), практикуването на Самотракийските мистерии в града е също трасирано от нея. Първите монети на Одесос (Кат. № 3–20) носят сюжет от тези мистерии – Сватбата на Персефона и Плутон. А Персефона е представена с портрета на Арсиноя (в някои емисии) – в чест на сватбата й с Лизимах (също около 300 г.пр.Хр.) (3).

Епичните борби на диадохи и епигони оставят много следи и колективни находки от тетрадрахми и статери – александров тип в красивите земи на Одесос. Битката при Куропедион от 281 г.пр.Хр., където царят на Тракия Лизимах (323–281 г.пр.Хр.) губи живота си, убит от Селевк I (312–281 г.), се явява крайъгълен камък за историята на района и света. Селевк е убит от Птолемей Керавън през есента на 281 г.пр.Хр. при Лизимахия.

Скоро след това последва позорен разгром и смърт на убиеца Птолемей Керавън в сражението с келтите (галатите) през февруари 279 г.пр.Хр. Келтите успяват да се укрепят в Тракия и стават основен политически фактор на третото столетие преди Христа. Съществуването на Келтското царство създава стабилност в Одесос и останалите западнопонтийски градове. Те разгръщат огромно монетосечене от бронз, сребро и злато. Това важи най-вече за времето на благородния Кавар (250–218 г.пр.Хр.).

Забележки: 1.Блаватская, Т. Западнопонтийские города в VII-I веках до нашей эры. 9, 13–53.
2.Арсиноя след брака си със своя брат Птолемей II e известна като Арсиноя II Филаделф и става дългогодишна царица на Египет. Тя е изключително влиятелна жена през първата половина на III в.пр.Хр., дъщеря на Птолемей I Сотер. Арсиноя има брак с друг диадох –царя на Тракия Лизимах, както и със своя полубрат Птолемей Керавън (Светкавицата), също цар на Тракия и Македония. По нейно време е основана Александрийската библиотека, като жена на Лизимах има голяма заслуга за разпространението на Самотракийските мистерии в Тракия. В Одесос до храма на Самотракийските Велики богове вероятно е изграден Арсиноеион с кръгъл план. Вж.Беков, Вл. Нови щрихи в монетосеченето на Одесос през III в.пр.н.е. – В: Материали от Националната научна конференция „Градът в българските земи“ (по археологически данни). Посветена на живота и делото на ст.н.с. Вера Антонова. Шумен 31 окт. – 1 ноем. 2013 г., Шумен, 04, 99–118, 100–101.
3
Беков, Вл. Цит. съч., 100–101.

В Одесос е назначен монетен магистрат ΚΟΙΡ[ΑΝΟΣ] (може би от келтския цар) за необичайно дълъг период от време – две, дори три! десетилетия. След разпадането на келтското царство, това интензивно монетосечене намалява, а в Одесос почти (за благороден метал напълно) прекъсва. На
сцената се появява скитското царство в Добруджа (4). Скитите заемат мястото на келтите като стабилизиращ фактор в края на третото и първата половина на второто столетие преди Христа.

Скитският стабилизиращ фактор в района съществува до изгряването на най-големия и последен борец срещу хегемонията на Рим в района, а и в целия свят – Понтийското царство и неговия най-мощен цар Митридат VI (113/111–63 г.пр.Хр.). (5) Попадането под закрилата и влизането на Одесос в Понтийското царство (6) бележи нов голям пик на монетосеченето на града.

Колекцията на Александър Русев представя отлично бронзовите емисии на Одесос от целия Елинистически (автономен) период в развитието на градската монетарница III–I в.пр.Хр. и е жив свидетел на бурната история на града. И не само това, такива колекции пазят тайни, които не са записани от хронистите. Нашата задача е само да ги разчетем правилно.

Най-разпространеният монетен стандарт през елинистическата епоха, унифициран като световна валута от Александър Велики, е Евбейско-Атическата монетна система. Тя е базирана на таланта = 25,86 кг. = 60 мини = 6000 драхми (1≈4,3 гр.) = 36000 обола. Златото към среброто се е отнасяло много просто, 1/10 на основата на златния статер (≈8,6 гр.) = 20 драхми. Преди навлизането на глобалния стандарт в западнопонтйските градове, както и в техните метрополии, се ползва основно Хиоско-Родоският стандарт с драхма (≈3,9 гр.), като на особена почит са малките номинали, базирани на обола (≈0,65 гр.). Бронзовият номинал и при двата стандарта бил халкът = 1/8 обол.

Забележки:
4 Според най-новите изследвания на Д. Драганов, Скитското царство на царете Тануза, Канит, Елий, Харасп, Акроза и Сариак се помества между 218 г.пр. Хр. и края на първата четвърт на III в.пр. Хр. Вж. Draganov, D. The coinage of the Scythian Kings in the West Pontic area, Ruse, 0, 330 p., manuscript submitted for publication.
5.Беков, Вл. Автономните и псевдоавтономните монети на Одесос с бог конник. Част първа. – Историкии. Том 4. Научни изследвания в чест на професор дин Иван Карайотов, по случай неговата 70-годишнина. Шумен, 2011, 43–44; Беков, Вл. Стартът на провинциалното монетосечене на Одесос (от края на I в.пр.н.е. – началото на I в. от н.е.) и псевдоавтономните монети на града (I в.пр.н.е. – III в.). – ЖИАИ, 1-2, 2014, 138.
6 Понтийският цар Фарнак I след завладяването на Синопе в 183 г.пр.Хр. води политика за обединението на Понта. Съществуват два надписа от Херсонес Таврически и Одесос, които говорят за приятелски и икономически връзки на тези градове с Фарнак. Вж. Карайотов, И. Месамбрия и Митридат VI Евпатор. – Морски вестник, ел. издание, http://www.morskivestnik.com/.


Той е приблизително равен на грам бронз, но с големи вариации. Одесос възприема Евбейско-Атическата монетна система. Това е така заради късното начало на градското монетосечене около 300 г.пр.Хр.

Описание на Тип 1 (Кат. № 3–20) (7) бронзови монети (халк, дихалк и тетрахалк) на Одесос от колекция Русев – Варна:

Аверс: Женска глава – Персефона надясно с коса, привързана с тения или стегната с метален обръч, увит с тънка лента плат и спускащи се назад дълги къдрави кичури (при някои монети от най-малък номинал – халк, косата е вързана на кок (8) – Кат. № 8), на ухото – обеца, на врата -огърлица (не винаги). Зрънчест кръг. При най-ранната емисия има портретни черти – орлов нос, кръгло лице, форма на очите, гушата и челото са близки до образа на третата жена на цар Лизимах – Арсиноя.

 Реверс: ΟΔΗΣΙΤΩΝ (хоризонтално) между чертите, ограничаващи изпъкналата правоъгълна база под изображението. Над базата – брадата мъжка фигура, гледаща насреща, с добре оформена мускулатура, полулегнала наляво, с облечена долна част на тялото, опираща се с лявата ръка на една или две възглавници и дясна ръка, поставена на коляното при най-ранните емисии (около 300 г.пр.Хр. – Кат. № 3,4 и 8?), при следващите емисии държи рог за пиене пред гърдите (след 300г. пр. Хр. – след 270 г. пр.Хр.; Кат. № 5-7, 8–18), при последните емисии придържа рог на изобилието (след 270 г.пр.Хр. – средата на III в.пр.Хр.; Кат. № 19 и 20).

Представено е статуарно изображение на Великия бог Плутон, полулегнал върху база, вероятно изображение на статуя от градския храм на Самотракийските Велики богове (?). В полето вляво – амфора, обърната надолу с изтичаща от гърлото й струя. Под базата понякога има монограм (Таблица за магистратски означения на Тип 1) или продължение на изтичащата от амфората струя. Между амфората и главата на Плутон е поставен градски монограм „омикрон“, вписан в „делта, при някои емисии от номинал дихалк (Кат. № 15–17).

Много рядко Плутон е полулегнал надясно (само един известен печат дихалк, а също така и един печат за варваризат, който публикуваме за пръв път тук вж. Кат. № 14). Този тип е известен в три номинала – халк (Кат. № 8), дихалк (Кат. № 9–13 и 15–17) и тетрахалк (Кат. № 3–7,14 и 18) със съответни теоретични тегла: около 1 г., 1.82 г., и 3.64 г. (9)

Забележки:
7. AMNG: Pick, В., K. Regling. Die antiken Münzen von Dacien und Möesien, Die antiken
Münzen Nord-Griechenlands Vol. I. Berlin, 90, No. 2177-2188.
8
. При тази емисия (халк) и при монетите от емисия (дихалк без монограм) зрънчестият кръг е от S-образни знаци, което говори за синхронното им производство от един гравьор след 300 г.пр.н.е.
9
. Според класификацията на Топалов вж. Топалов, Ст. Одесос. Приноси към прочване
монетосеченето на града IVI в. пр. н. е. София, 1999.

Разликата в номиналите при дихалка и тетрахалка се състои в наличието на монограм между амфората и главата на полулегналия бог при по- малкия номинал при някои печати (Кат. № 15-17). Този монограм винаги е един и същ и представлява съкращение на името на града, което се чете трудно на базата под полулегналия бог. Последните емисии от този тип се появяват преди средата на ΙΙΙ в.пр.Хр. и са използвани като прототип на Контрамарка 4. При нея и при най-късните монети от разглеждания тип, полулегналото изображение на Великия бог на Одесос – Плутон (?) вече
получава най-характерния си атрибут – Рог на изобилието.

Това ни помага да познаем в него този бог, който намираме изправен върху тетрадрахмите и именуван ΘΕΟΥ MEΓΑΛΟΥ ΟΔΗΣΙΤΩΝ (10), което според Т. Герасимов означава монета, посветена на Великия бог на Одесос (11), според нас – Плутон. Тази контрамарка, както и синхронно съществувалата Контрамарка 5, бележат прехода към новия тип с глава на Аполон на аверса (Кат. № 21-27, 39–42, 44–45, 75 и 78). Този нов тип е въведен в средата на III в.пр.Хр., под влиянието на монетите на Антиох II Теос (261–246 г.пр.Хр.) – „Глава на Аполон с дълги коси –Триножник”, които имат голямо разпространение в Тракия по това време.

Известно е, че монетите от Тип 2 са синхронни и притежават еднакви магистратски означения с монетите от типа октохалк „Великия бог на Одесос – Плутон / Великия бог на Одесос – Плутон на кон” (Кат.№ 28–38, 46–73, 79–85) (12) – Тип 3 в нашия каталог. Явно ранния стил на тези два типа започва да се емитира в Одесос около средата на III в.пр.Хр. Иконографията на монетите с конник и техният голям номинал ги прави много популярни сред траки, келти и скити. Така този тип се превръща в най-разпространената бронзова монета на Одесос в продължение на 200 години.

Хронология на контрамарките на Одесос от III в.пр.Хр. (13)

Контрамарка 1. Кръгла контрамарка „градски монограм” (14) (Кат. № 7; 275–270 г.пр.Хр.).
Контрамарка 2. Кръгла контрамарка „Великият бог на Одесос полулегнал, без рог на изобилието, в полето – амфора надолу, под изображението – градски монограм (15)‖ (Кат. № 1 и 2; след 275г. пр. Хр.).

Забележки:
10. AMNG, Op. cit. 3.
11.Герасимов, Т. Култова статуя на Великия бог Дарзалас в Одесос. – ИВАД, 8, 1951,
65.
12.Беков, Вл. Автономните и псевдоавтономните монети…, 40-48.
13.Беков, Вл. Нови щрихи …., 99–118.
14. Герасимов, Т. Антични монети с контрамарки от Долна Мизия и Тракия. Известия на Археологическия институт, XV. София 1946, 51-81.
15. Драганов, Д. Начало на бронзовото монетосечене на Одесос. – Нумизматика, ХХIV,3, 1990, 19-25.

Контрамарка 3. Кръгла контрамарка „Великият бог на Одесос полулегнал, без рог на изобилието, в полето – амфора надолу” (след 270г.пр.Хр.) (16).

Контрамарка 4. Кръгла контрамарка „Великият бог на Одесос полулегнал, с рог на изобилието, в полето – амфора надолу” (след 260г.пр.Хр.) (17).

Контрамарка 5. Квадратна контрамарка „Рог на изобилието и надпис ΘΕΟΥ”‖(18) (след средата III в.пр.Хр.).

Контрамарка 1 е въведена още около 275 г.пр.Хр. Тази датировка е установена, чрез изясняването на времето на появата на градския монограм делта, вписана в омикрон. Въвеждането му е станало след преломната 281 г.пр.Хр. – смъртта на Лизимах. По това време градската управа започва да сече първо статери александров тип – „Глава на Атина – Нике със стилис”, но без коментирания монограм. Скоро след това той е добавен (!) върху първоначалния опаков печат (19) (Price 114-115) (20). Но той е нов за одеситите и това налага надпечатването на градските бронзови монети с него. Сега вече с втората серия статери (Price 1140–1144) (21) започва отсичането на първата серия тетрадрахми.

Коването на тетрадрахми започва в периода 275–70 г.пр.Хр., а не както предполагат К. Димитров (22) и М. Прайс (23) – непосредствено след 281г.пр.Хр., когато градският монограм делта, вписана в омикрон, още не се е наложил. Контрамарка 2 видимо имитира реверса на монетите Тип 1, надпечатани с Контрамарка 1 и e въведенa, за да се върнат в обръщение редовните, сечени в Одесос (24) (Кат. № 1 ) и варваризираните (Кат. № 2 ) бронзови монети на Лизимах „Глава на Атина – лъв в скок”. Със същата контрамарка са надпечатвани и монетите на местния тракийски династ Спаратеса (25), от същия тип, за който нямаме никакви други сведения освен тези монети.

Забележки
16. AMNG, Op. cit.
17. AMNG, Op. cit.
18. Мирчев, М. Един нов вид контрамарка на град Одесос. – В: Сб. К. Шкорпил. София 1961, 321-322.
19. Димитров, К. Началните монетосечения от Александров тип по Западното черноморие. – Музеи и паметници на културата. 1987, No 4, 55-61.
20 Price, M. The Coinage in Name of Alexander the Great and Philip Arrhidaeus. Vol.1  and 2
Zurich/London 1991.
21. Трета серия според А. Рогалски вж. Рогалски, А. Златните статери на Одесос. –
Известия на Народния музей – Варна, кн. XV(XXX), 1979, 12-13, 1-16.
22. Димитров, К. Цит. съч, 55-61.
23 Price, M. Op. Cit.
24. Лазаренко, И. Бронзови владетелски монети отсичани през IV–III в.пр.Хр. –Известия на Народния музей – Варна, кн. XL, 2004.
25. Пак там, 146-49.

Отсичането на неговите монети явно е станало в периода 281–270 г.пр.Хр. С тази контрамарка много рядко са надпечатвани и монети на Одесос от емисията с рог за пиене пред гърдите от номинал дихалк.

Описание на Тип 2 (26) бронзови монети – тетрахалк от колекция Русев (Кат. № 21–27, 39–42, 44–45, 75 и 78):

Аверс: Глава на Аполон с дълги коси и лавров венец, надясно. С митридатово влияние в последните емисии с пълно градско име.

Реверс: ΟΔΗΣΙ (III–II в.пр.Хр.), ΟΔΗΣΙΤ (II в.пр.Хр.) или ΟΔΗΣΙΤΩΝ (II–75 г.пр.Хр.) хоризонтално под дебела черта, върху която е полулегнала наляво брадата мъжка фигура, гледаща насреща, с облечена долна част на тялото, опираща се с лявата ръка на една или две възглавници и поддържа Рог на изобилието, а в дясната – държи патера. Представено е статуарно изображение на Великия бог на Одесос – Плутон, полулегнал върху земна линия, вероятно изображение на статуя от негов градски храм или храм на Самотракийските Велики богове. В полето вляво – амфора, обърната надолу с изтичаща от гърлото й струя, насочена към първата буква Ο от надписа. Между амфората и главата на божеството – магистратско означение (монограм или инициал).

Описание на Тип 3 бронзови монети – октохалк от колекция Русев (Кат. № 28–38, 46–73, 79–84) (27).

Аверс: Брадата мъжка глава с лавров венец надясно – портрет на Великия бог на Одесос – Плутон.

Реверс: ΟΔΗΣΙΤΩΝ под изображението на брадат бог на кон, в ход надясно, с дясната ръка държи рог на изобилието или рог за пиене, зад гърба му – спускаща се надолу хламида. Конят е стъпил върху земна линия (не винаги). Представено е изображение на Великия бог на Одесос – Плутон на кон. Косата и чертите на лицето са оформени по характерен начин, винаги близки с портрета на аверса. Между краката на коня е изобразен монограм, а само при Монограм 1 (28) е поставен пред краката на коня.

При Тип 3 има магистратски означения (монограми или инициали) на всички емисии. Те съвпадат почти точно с магистратските означения на монетите от Тип 2. Тези означения са подобни на някои, поставяни върху емисиите от благороден метал, които са датирани по-точно.

Върху Тип 3 имаме 5 ранни монограма (два от тях са застъпени в нашия каталог вж. Кат. № 28–36), както и ранни варваризати с псевдомонограм квадрат или ромб (Кат. № 37 и 38). Тези „ранни конници“ са разгледани от нас в предходна публикация (29).

Забележки:
26 AMNG, Op. cit. No. 2191-2198.
27 Op. cit., No 2200 – 2208.
28 Беков, Вл. Автономните и псевдоавтономните монети…, 40–48.
29 Пак там, 40–48.

Монетите от Тип 3 представляват мащабно бронзово монетосечене от голям номинал. То заедно със синхронното издаване на монети от благороден метал александров и лизимахов тип, е резултат на забогатяването на града през ранния елинизъм. Съществуването на Келтското царство създава стабилност в района. Царуването на благородния Кавар (втората половина на III в.пр.Хр.) съвпада и с времето на най-масова монетна продукция на Одесос и на други западнопонтийски градове. След разпадането на това царство някъде в 218–212 г.пр.Хр. се забелязва внезапно прекъсване на продукцията на одесоската монетарница. Нещо, което не е характерно за Месамбрия, чиято монетна продукция се движи синхронно с тази на Одесос до края на III в.пр.Хр.

Вероятно това не е случайно, а е свързвано със създаването на ново царство в района на западнопонтийските градове – това на скитите и с появилата се липса на стабилност и сребро след разпадането на келтското царство. Одесос се явява най-западната точка на скитския контрол. С разпадането на Келтското царство естествено е емисиите, предназначени за данък, да намалеят. Октохалковете с конник имат много голямо разпространение и може би са били също средство за плащане на данъци като сребърните и златни емисии. Най-вероятно тези монети не са били предназначени само за келтите, но и за траките (кробизите) и скитите.

Има данни за проникване на одесоски и месембрийски бронзови монети до територията на скордиските в днешна Сърбия (30). Важно е да се уточни, че само големите номинали от неблагороден метал са предназначени за широкия пазар (31). Появата на ранните варваризати (Кат. № 37 и 38, които са пълноценни имитации,отличаващи се само с псевдонадпис и псевдомонограм) показва, че въпреки големите тиражи пазарът не е бил напълно задоволен.

Една непубликувана находка от с. Партизани (32) съдържа монети с повечето от монограмите, поставяни върху монети Тип 3 от ранния стил, както и месембрийска монета от типа „шлем насреща – МЕТА между спиците на колело”, която се датира33 в VI–III в.пр.Хр. Много важно е, че оригиналните монети на града са смесени с гореописаните варваризирани монети ранен стил.

Забележки: 30. Ujes, D. Coins of the Cities of the Western Black Sea Coast Discovered in the Territory of
the Scordisci (end of the 3 rd – beginning of 1 st c. BC) – В: Нумизматични и сфрагистични приноси към историята на Западното Черноморие (Acta Muzei Varnensis, II), Варна, 2004, 144.
31. За Одесос през III в.пр.Хр. това е Тип 3, а за Месамбрия е т. нар. тип „Женска глава– Атина Алки”
32. Информацията за съществуването на тази непубликувана находка, която се пази във фонда на РИМ – Варна, е от И. Лазаренко, за което му благодарим.
33 Karayotov, I. The coinage of Mesambria. Burgas, 2009, 37.

В находката няма нито една монета от групата на късните монограми (Таблица за магистратските означения на Тип 3, М 4–7) и нито една от групата на техните подражания (Таблица за магистратските означения на Тип 3, PB М 4–7). Този факт категорично показва, че става въпрос за две диференцирани групи, които не се засичат хронологически. Иван Карайотов (34) публикува още една находка от III в.пр.Хр, в която има одесоска монета от Тип 3 (ранен стил) и месембрийски монети от типа „женска глава – Атина Алкис МЕТАМ/BРIАNΩN” (275–175 г.пр.Хр.) (35).

В две находки, съдържащи този месамбрийски тип, има и монети на Кавар (250–218г.пр.Хр.) (36). Според И. Лазаренко, бронзовите монети от Тип 3 са много близки по-тегло, както и по диаметър с лизимаховите монети от типа „глава с шлем – трофей”. Монетната система на Лизимах се запазва в
Одесос след неговата смърт, като градът я възприема за собствените си типове (37). Относно номинала на монетите от Тип 3 още може да се каже, че става въпрос за един номинал, който има много широки граници (38).

Гореспоменатите факти са доказателство, че монетите Тип 3 – ранен стил са въведени след смъртта на Лизимах (281 г.пр.Хр.), към средата на III в.пр.Хр., а към края му намаляват и са временно спрени. Следващият пик на одесоската монетарница и съответно на големия бронз от Тип 3 е свързан с попадането на Одесос под силно влияние на Митридат VI (113/111–63 г.пр.Хр.). Монетите Тип 3 от късния стил представляват разгърнато бронзово монетосечене на Одесос с многохиляден тираж.

М.Манов отчита отсъствието на съответствия между монограмите, поставяни върху скитските и одесоските монети, като доказателство, че в монетарницата на Одесос не са емитирани монети на скитските царе (39). Според мен, това е доказателство само, че в периода на зависимост от скитското царство в града не са пускани собствени емисии. Това вече е доказано за монетите от благороден метал. Считам, че това прекъсване е факт и за бронзовото монетосечене от голям номинал – Тип 3.

Забележки: 34. Op. cit., 4.
35. Op. cit., .
36
. Карайотов, И. Бронзовите монети на Месамбрия, Аполония, Одесос и Дионисополис. Сравнителен анализ. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 3, ч. 1, 2006, 69.
37
Лазаренко, И. Монетосеченето на Одесос в края на IV в. пр. Хр. – В: Нумизматични
и сфрагистични приноси към историята на Западното Черноморие (Acta Muzei
Varnensis, II), 2004, 44.
38 Известни са ми отделни екземпляри с тегло под 5 гр. както и такива над 13 гр.
39
Манов, М. Нови типове монети на скитските владетели Канит и Акроза. –
Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 3, ч. 1, 2006, 83 – 84.

Това твърдение може да бъде потвърдено и чрез сравнителен анализ на бронзовите монети от Тип 3 (късен стил) със сребърните монети (късен стил) на града (40).

Колекция Русев притежава пълна група от късния стил (120–75г.пр.Хр.) на монетите от Тип 3 с всички известни ни магистратски означения – общо 4. Тази група може да бъде наречена „митридатови конници”, защото е свързана с втория пик на монетосеченето на Одесос по време на може би най-голямото забогатяване на града – като стратегическа точка за Първата (89/88–85 г.пр.Хр) и Третата (74/63г.пр.Хр) Митридатови войни с Рим.

Този икономически кипеж е в рамките на края на II в.пр.Хр. и 72/63 г.пр.Хр. Причината за разцвета на града е наемането на огромна войска от местния тракийски народ от гетската група на кробизите, обитавали хинтерланда на западнопонтийските полиси и Източна Стара планина. Считаме за напълно възможно най-харизматичният трак – Спартак – да произхожда именно от земите на кробизите. Аргументи в полза на тази хипотеза са множеството находки от тетрадрахми (от александров тип, сечени основно в Одесос и Месамбрия през I в.пр.Хр.), трезорирани в Източна Стара планина преди започването на Първата Митридатова война с Рим (89/88–85 г.пр.Хр.), в която е пленен Спартак и наличието на монети с името на кробизкия цар Спаратеса (41) (сечени в Одесос или другаде в хинтерланда на града през III в.пр.Хр.).

Тези нумизматични свидетелства говорят, че именитият тракийски герой може да произхожда от аристокрацията на кробизите, възможно е дори той да е трезорирал някое от съкровищата с тетрадрахми от александров тип, но не е имал щастието да се завърне и да го потърси! Страбон и Павзаний сочат кробизите като голям народ, който винаги е желан съюзник заради смелостта и благородството си, гетите като цяло можели да изкарат 200 000 силни бойци (42). Страбон е съвременник на Митридатовите войни (роден е в самия им край 63 г.пр.Хр) в Амизия – старата столица на Понтийското царство, където е погребан Митридат VI и прадедите му.

Забележки 40. Тъй като златното монетосечене на Одесос не е възстановено след спирането му в края на III в.пр.Хр.
4
1 Лазаренко, И. Бронзови владетелски монети, отсичани през IV–III в.пр. Хр. –
Известия на Народния музей – Варна, кн. XL, 2004, 164–168.
42. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. БАН, 1948, 214.

КРАЙ НА ПЪРВАТА ЧАСТ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *