Български автори,  Занаяти,  История,  Келтски свят,  Трако-Келтика

Автономни и псевдоавтономни монети на Одесос от колекцията на Александър Русев (III в.пр.Хр. – I в.сл.Хр.). Част 4-2.

2015г., автор: Владимир Беков, ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, бр.3, 2015г., издава УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ШУМЕН

взето от:

https://www.academia.edu/43124760/%D0%96%D0%A3%D0%A0%D0%9D%D0%90%D0%9B_%D0%97%D0%90_%D0%98%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%98_%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%95%D0%9E%D0%9B%D0%9E%D0%93%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%98%D0%97%D0%A1%D0%9B%D0%95%D0%94%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%AF_3_2015_JOURNAL_OF_HISTORICAL_AND_ARCHAEOLOGICAL_RESEARCH_3_2015?email_work_card=view-paper

В колекция Русев са добре представени и варваризатите (включително и малка колективна находка от Шуменско вж. Кат. № 52–55, 57, 58, 65, 83–85) на тази късна група с псевдомонограми близки до четирите магистратски означения на редовните градски серии от късните „митридатови конници“

Тези „варваризати” добиват такава популярност, че изглежда са продължили да бъдат издавани и след прекратяването на дейността на градската монетарница (около 72/63г.пр.Хр.). Интересен е и материалът, от който са създавани – освен от бронз, в по-голямата си част са изработвани от олово. Това на практика е безпрецедентен случай в елинистическото монетосечене. Интересно е също, че някои от изглеждащите бронзови „варваризати” съдържат също голям процент олово (над 50%) (Кат. № 50 и 82). Разпространението им е в един доста широк ареал – Велико Търново, Търговище, Горна Оряховица, Шумен, Ловеч, Разград, Провадия, Дългопол, с. Арковна и др. Иван Бъчваров е описал типовете „варваризати”, открити на крепостта Ряховец (43).

Географският район, в който трябва да бъде локализирана монетарницата, е южната територия на кробизите – Източна Стара планина. Имитациите са заели приоритетно място в паричното стопанство на разглежданата територия, като постепенно са изместили одесоското централно монетосечене. Съотношението между имитациите и редовните одесоски монети, открити на Царевец и Ряховец, е в съотношение 5:1 (44). Понеже псевдомагистратските означения на оловните и смесените варваризати включват всички варианти на редовните емисии, е много вероятно да са
отсичани главно след спирането на автономните градски емисии с конник (около 72/63 г.пр.Хр.).

В колекция Русев се съхраняват още няколко монети от Тип на AMNG група D. Особено важна за хронологията на монетосеченето на Одесос е монетата от Типа „Глава на Хермес – Рог на изобилието с магистратско означение ΕΛΛΗ“ (Кат. № 43), която намира точен аналог с типовете 2 и 3 от нашия каталог. При тях е изписано съкратеното магистратско означение ΕΛ (Кат. № 44–49). Друга изключително важна монета за историята на града е публикуваният за пръв път екземпляр от Тип 3 с ново (за бронза) магистратско означение ЕКА, което намира точен паралел с тетрадрахмите сечени в Одесос вероятно за Третата Митридатова война.

Тук сходството е не само в магистрата, но и в пълното изписване на града под полулегналия бог и при тетрадрахмите (Кат. № 78a и b). Изписването на името на града при Тип 2 е важен хронологически репер. При ранната група, съответстваща на ранните Тип 3 (но може би и продължаваща без прекъсване), е ΟΔΗΣΙ и ΟΔΗΣΙΤ (Кат. № 21–27, 39–42), а при последните от Митридатово време (първата половина на I в.пр.Хр.) е ΟΔΗΣΙΤΩΝ (Кат. № 44, 45, 75 и 78). Новият вариант с магистрат ЕКА може да се датира доста точно, чрез паралелното сребро (Кат. № 78 a, b, c и d). Тетрадрахмата (45) с Кат. №78 е препечатана върху по-стара тетрадрахма на витинския цар Никомед IV Филопатор (94–75/74 г.пр.Хр.), чиято смърт и последвалото обявяване на Витиния за римска провинция е поводът за започването на Третата Митридатова война (74–63 г.пр.Хр).

Забележки: 43. Бъчваров, И. Монети от Ряховец, 1994. 10–14.
44. Пак там, 14.
45
. MacDonald, D. Overstruck Greek Coins. Studies in Greek Chronology and Monetary
Theory, Atlanta (GЕ), 2009. no. 101, 132-133.

Този злощастен цар е замесен и в началото (88 г.пр.Хр.) на Първата Митридатова война (88–85 г.пр.Хр), когато е напълно разгромен и вероятно тогава е завзета и хазната му, заедно с тази историческа монета. Тя пристига и е препечатана в Одесос най-вероятно в кампанията по подготовката на Третата Митридатова война, така че с голяма доза сигурност можем да поставим тази емисия с магистрат ЕКА в периода 80–75 г.пр.Хр. Като допълнение сме представили и връзки на лицевите печати с последните (75-72/63г.пр.Хр.) според класификацията на Франсоа дьо Калатай (46) емисии тетрадрахми на Одесос с магистрат ΛAKΩN (Кат. № 78 c и d).

В колекция Русев имаме и една тетрадрахма от александров тип, сечена в Одесос (Кат. № 77; 85–75 г.пр.Хр.), класифицирана в Група 2 (Group 2, D2) от Франсоа дьо Калатай (47), която е част от малка колективна находка от Варненско (20–30 бр.).

Аверс: Глава на младия Херакъл с шлем от лъвска кожа, с портретни черти на идеализирания Митридат VI или негов син?

Реверс: BAΣIΛEΩΣ AΛEΞANΔΡOΥ от двете страни на Зевс, седнал на трон, държи жезъл и орел, под трона е изобразен градски монограм,а под орела – магистратско означение ΕΣΤΙ.

Походът на Марк Лукул през 72–71 г.пр.Хр. помита Аполония и Месамбрия. Това е достататъчно да уплаши останалите западнопонтийски градове, в това число и Одесос. След тази показна акция М. Лукул лесно овладява понтийските градове на север от Стара планина до устието на р. Дон в днешна Украйна. Според някои изследователи, крайбрежните градове на север от Стара планина придобиват след похода на Лукул по-особен статут – стават съюзни градове (civitates foederatae) на Рим (48).

Проблемите на града се задълбочават след неуспешния поход през 62–61г.пр.Хр. на Гай Антоний Хибрида (49), който навлиза дълбоко в Тракия и по Черноморието. При придвижването си на север Гай Хибрида ползва някои западнопонтийски градове за бази, напълно възможно е и Одесос да е сред тях. След разгрома на Хибрида край Истрия, пред Рим се изправя нов силен враг – гетският владетел Буребиста.

Забележки: 46. Callatay, F. L’histoire des guerres mithridatiques vue par les monnaies, Numismatica
Lovaniensia 18, Louvain-la-Neuve, 1997, 481 p.
47 Op. cit., Group 2, D2.
48
Минчев, A. Одесос през елинистическата епоха. Варна, 2007, 38–39.
49 Управител на римската провинция Македония през 62–60 г. пр. Хр., за събитията
виж. Ливий, Perioch. 103;
Дион Касий XXXVIII, 10, 1–3

В този конфликт Одесос няма досегашния си късмет и жителите му са принудени да напуснат града за известно време в средата на I в.пр.Хр. (50) Така Одесос прекратява своето автономно монетосечене и съществуване и става част от римската провинциална система.

Последна в каталога на колекция Русев се явява група от три псевдоавтономни монети от Тип 1 по нашата класификация (51) (края на I в.пр.Хр – I в.сл.Хр.; Кат. №  85–87):

Аверс: Глава на мъж с брада и необичайно оформена прическа (вероятно глава на Великия бог на Одесос – Плутон/Дарзалас), надясно. Около изображението има зрънчест кръг.

Реверс: Надпис на един или два реда ΟΔH, ΟΔHΣΙ или ΟΔHССI /TωN. Брадат конник в галоп или в спокоен ход, надясно. С лявата ръка е хванал юздите на коня, а в дясната ръка държи копие, с което замахва. Около изображението и надписа има зрънчест кръг. Има два? Номинала: 1 (около 4,5 г) и 2 (около 9 г) – асария? При една открояваща се серия (Кат. № 87) има означение Сω над градското име. Портретът на лицето е с индивидуални особености и къса брада. Конникът поздравява с дясната си ръка. При друга серия от по-големия номинал – означение Iω.

Според нас, приносът на подобен род частни сбирки е изключително важен! Изказваме голяма благодарност на Александър Русев, който любезно предостави дългогодишния си труд за това изследване. Той се занимава с нумизматика вече повече от 40 г. Член е на нумизматичните
дружества в Бургас от 1975 г. и Варна от 1980 г. Като инженер-химик в Долината на тежката химия – Девня, Ал. Русев изнася лекции за старите пари пред най-разнообразна аудитория (от обикновени работници до световноизвестни професори по нумизматика), завладявайки колегите си, а и не само тях, с приказния свят на древните монети.

Авторът на това изследване, както и баща ми, сме сред тези хора – получили първите си знания и ценна литература, а и някой друг научен „шамар‖от нумизмата Ал. Русев. Каталогът ни е по хронологически ред, като умишлено сме смесели типовете с паралелни магистратски означения.

Забележки: 50. Минчев, А. Цит. съч. 40–45.
51. Беков, Вл. Стартът на провинциалното, Тип 1

Каталог


1. Тетрахалк на Лизимах (323–281 г.пр.Хр), сечен в Одесос (300–281г.пр.Хр.).

Аверс: Глава на Атина с шлем надясно.

Реверс: BAΣΙΛΕΩΣ ΛYΣIMAXOY под и над лъв в скок надясно, под него копие, надпечатан с Контрамарка 1 на Одесос (275–270 г.пр.Хр).        АЕ; 2,8 г., 6,5 мм., 8 ч. (Драганов 1990, 9-20; Топалов 1999, 12; Лазаренко 2004; Беков 2014, Обр. 12).

2. Същата, но е контрамаркиран аверсът.                                                           АЕ; 1,8 г., 3,8–16,5 мм.

3. Тетрахалк Тип 1 (около 300 г.пр.Хр.). От Кабиле!                                            АЕ; 4,5 г., 17,5 мм., 6 ч. (AMNG 8; Топалов 1999, 1; Беков 2014, Обр. 1 вариант без М)

4. Същата, но с магистратско означение М (Тип 1, М–1) под полулегналия бог.
АЕ; 5,6 г., 16,5 мм., 9 ч. (AMNG; Топалов 1999, 95; Беков 2014, Обр.1).

5. Тетрахалк Тип 1. Полулегналият Велик бог на Одесос – Плутон, държи рог за пиене пред гърдите си, с магистратско означение (Тип 1, М–2) под полулегналия бог (след 300 г.пр.Хр. – след 270 г. пр. Хр.).
АЕ; 4,5 г., 17,8 мм., 6 ч. (AMNG; Топалов 1999; Беков 2014). Неописан вариант с този монограм?

6. Същата, но без магистратско означение.
АЕ; 4,6 г., 17,5–18 мм., 9 ч. (AMNG 2185; Топалов 1999, 1; Беков 2014, 9).

7. Същата, но с втъкнати житни класове в прическата на Персефона.
Контрамаркирана с Контрамарка 1.
АЕ; 4,3 г., 17–17,5 мм., 8 ч. (AMNG-; Топалов 1999-; Беков 2014, Обр. 16).

8. Халк от Тип 1, прическата на Персефона е на кок. Полулегналият
Велик бог на Одесос – Плутон е без рог за пиене пред гърдите? (около 300 г.пр.Хр.).
АЕ; 0,9 г., 11 мм., 6 ч. (AMNG-; Топалов 1999, 4; Беков 2014, Обр. 4). Рядка!

9. Дихалк? от Тип 1 (300 г.пр.Хр. – 270 г.пр.Хр.).
АЕ; 2,6 г., 15,5 мм., 6 ч. (AMNG 2188; Топалов 1999-; Беков 2014, 5).

10. Същата.
АЕ; 5,3 г., 15,5 мм., 6 ч.

11. Същата.
АЕ; 3,2 г., 14,7 мм., 12 ч.

12. Същата.
АЕ; 3,4 г., 16–16,5 мм., 6 ч.

13. Същата.
АЕ; 5,8 г., 14–15 мм., 5 ч.

14. Същата, но варваризат. Полулегнал Велик бог на Одесос – Плутон надясно!                                                                                                                         АЕ; 2,0 г., 12 мм. (AMNG-; Топалов 1998-; Беков 2014, 7). Рядка!

15. Същата, но с магистратски или градски монограм между амфората (Тип 1, М 3) и главата на Полулегналия Велик бог на Одесос – Плутон, който държи рог за пиене пред гърдите си (след 300 г.пр.Хр. – 270 г.пр.Хр.).
АЕ; 2,7 г., 12,5–13,2 мм., 12 ч. (AMNG 2186; Топалов 1998, 2; Беков 2014, Обр. 10).

16. Същата.
АЕ; 3,6 г., 13–14 мм., 12 ч.

17. Същата.
АЕ; 2,6 г., 13 мм., 6 ч.

18. Тетрахалк? от Тип 1. Преходен тип (със същия лицев печат има и с Рог на изобилието!) Велик бог на Одесос – Плутон държи рог за пиене пред гърдите си.
АЕ; 2,8 г., 13–14,5 мм., 3 ч. (AMNG 2185; Топалов 1999, 1.; Беков2014-).

19. Тетрахалк от Тип 1 с класически Велик бог на Одесос – Плутон, който вече има основния си атрибут – Рог на изобилието, магистратско означение под него (Тип 1, М 4). (270 – средата на III в. пр.Хр.).
АЕ; 3,6 г., 15,5–16 мм., 2 ч. (AMNG 2178; Топалов 1999, 6; Беков 2014, Обр. 18).

20. Същата, но с магистратско означение (Тип 1, М 5).
АЕ; 4,5 г., 16 мм., 7 ч. (AMNG 2179; Топалов 1999, 6; Беков 2014-).



КРАЙ НА ВТОРАТА ЧАСТ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *