История,  Келтски свят

ПЪТЯТ НА ГРААЛ ПРЕЗ ЕВРОПА /част 1-3/

статия от списание „Житно зърно“, година ХХIII бр. 8 / 2001 г.,

автор Хари Салман, превод от немски: д-р Светла Балтова

взето от:

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BB_-%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Уважаеми Приятели ! Тази статия ме впечатли с историческата връзка /доказвана от автора/ на Свещения Граал с келтската духовност. Хари Салман е холандски философ и известен изследовател на духовната култура. Между другото, говори 12 езика, включително и българския. Вижте за него в https://kibea.net/author/194

В края на 12 век темата за търсенето на Свещения Граал е била една от важните теми във френската и немската литератури. В онова столетие са се появили големите произведения за Граал, написани от Кретиен дъо Троа, Робер дъо Борон, Волфрам фон Ешенбах и Албрехт фон Шарфенберг. Известността им обаче е била преходна. След въвеждането на книгопечатането „Парсифал“ на Ешенбах е бил отпечатан (1447 г.), но след залеза на Средновековието интересът към Граал се е загубил. Едва в 1879г. традицията на Граал отново се е появила с операта на Вагнер „Парсифал“.

Традицията на Граал е свързана със съдбата на пазителите на свещената чаша от Тайната вечеря на Христос и неговите ученици. Това е и съдът, в който е била събрана кръвта на Христос, след като е бил прободен с копие на кръста.

Според легендата Йосиф от Ариматея, който е предоставил своята лична гробница, за да бъде погребано тялото на Христос, и по този начин се е обвързал както с мъртвото тяло, така и с процесите на неговото възкресяване, е пренесъл тази чаша в югозападна Англия, и по-точно в Гластънбъри. Там по-късно мотивът за Граал се е преплел с легендите за крал Артур и с келтската духовност.

Йосиф от Ариматея предава Граала на цар Алайн

Едно друго, по-незабележимо течение е тръгнало към Южна франция. Легендата го свързва с Лазар, който заедно с двете си сестри Марта и Мария Магдалена, воден от един ангел, намерил прибежище в Марсилия. Заедно с Никодим и Йосиф от Ариматея те са принадлежали към най-тесния кръг Христови ученици.

През следващото столетие в Южна Франция и Северна Испания се развива един център на езотеричното християнство, който през девети век се свързва с келтското Артурово течение от запад. От повестта „Парсифал“ на Ешенбах се вижда, че традицията на Свещения Граал е проникнала още по на изток.

Пътят на Граал през Европа преминава през различни духовни ландшафти и през няколко поколения от царе на Граал, които са известни с имената Титурел, Фримутел, Анфортас, Парсифал, Лоенгрин и Кралят-жрец Йоханес. Всеки един от тях е свързан с определен исторически период и с определена степен на развитие на душата.

ТИТУРЕЛ

Албрехт фон Шарфенберг разказва в поемата си „Младият Титурел“ как крал Титурисон и неговата съпруга Елизабет от Арагония след поклонението си пред светия гроб в Ерусалим се сдобили със син, когото нарекли Титурел. Той станал управител на Испания и построил за себе си замък на планината Монтсалваш (Планината на спасението). Над тази планина бил спуснат Свещения Граал, носен от ангели.

Титурел решил да построи за него храм, който бил завършен за 30 години. Това бил кръгъл храм със 72 (а според някои версии – 22) олтара, целият от скъпоценни камъни, които били доставени от самия Граал. В средата на храма се помещавало миниатюрно негово копие, в което бил съхраняван Свещеният Граал.

Чашата Граал от Гластънбъри. Бронз. Музеят Тонтън

С Титурел ние навлизаме в епохата на разцвета на готските германски племена. Културата на готите обхваща времето между IV и VIII век, през което вестготите се придвижват от Балканите на запад и основават своя държава в Южна Франция и Испания, която през 711 година е завладяна от арабите. 

Предполага се, че името Титурел произлиза от германското име Дитер, което намираме и като Теодорих (двама вестготски владетели от V век са се наричали така, както и остготският владетел Теодорих Велики, който умира през 526 година в Равена и е възпят в нибелунгските песни като Диетрих фон Берн).

При Титурел виждаме една индивидуалност, под чието духовно ръководство в Галиция (северозападна Испания), Южна франция и Пиринеите са възникнали малки духовни общности, стремящи се да поддържат връзка с храма на Граал, който те са възприемали като съществуващ в духовните сфери над Земята. В една от тези общности, намираща се в манастира Сан Хуан де ла Пеня, близо до град Хака, през средните векове е била пазена една чаша Граал, за която се знае, че е била донесена от свети Лаврентий от Рим в Испания през III век, и която се пази сега в катедралата във Валенсия.

Общности на Граал-традицията можем да намерим и северно от Пиринеите, например в местността Рене-ле-Шато, някогашна столица на вестготската империя. Скоро след 792 г. Гийом дъо Тулуз основал академия, посветена на езотеричното знание, в Сен-Гийом-ле-Дезер go Монпелие. А по-късно крепостта на катарите Монсегюр е възникнала като крепост на Граал-традицията

/следва/


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.