автор: Сергей Флоров, член на Руското географско дружество в Армавир, Русия
взето от:
Темата за древните взаимоотношения на келтите и славяните стана много популярна от известно време насам, понякога придобивайки привкус на някакъв псевдоисторически скандал. Един от привържениците на близостта и взаимосвързаността на древните жреци от различни племена С. В. Цветков като доказателство за своята позиция цитира следните аргументи.
1. „Хиперборейците, венетите, невросите и антите често са били обърквани от древните автори с келти и славяни. Подобно объркване е било причинено от снобизъм, който се изразявал в презрителното отношение към варварските народи. В Централна Европа, където келтите и германците били основните племена, славяните се редували на различни територии.
2. Въз основа на факта, че формирането на славянския етнос е станало под внушителното влияние на келтската цивилизация, може да се твърди, че славянските племена са били етнически синтез на келтските и праславянските племена. (Като обосновка на тази теза Цветков се позовава на антропологични изследвания, в резултат на които е бил идентифициран тип „келтско-славянска“ черепна структура).
3. Келтските и славянските племена имали подобен манталитет. Една от характерните му черти е /r.d жестокостта, която ie основавала в религиозно-мистичната картина на света. (Както предполага авторът на теорията, и келтите, и славяните разделяли света на хората на „нас“и „непознати“; последните били обитатели на другия свят и били считани за „нежить“, някой, с който човек не може да стои на церемонията.) Келтските и славянските воини били известни като умели и безстрашни. Въпреки жестокостта и войнствеността си, двете раси били известни със своето гостоприемство, обичали музиката и имали много общо в отношението си към властта и религията.
4. Келтите и славяните били с общ, индоевропейски произход, с което се приема, че келтите и славяните имали:
а) подобна предхристиянска картина на света;
б) подобни ритуали, по-специално гадаене и погребални обреди;
в) доминиращата роля на свещеническия статут в обществото;
г) аналогична система за жертвоприношенията.
5. Според „Хроника“: „Волохи са келтите, които започват да наричат руските езически свещеници влъхвите.“ Предполага се, че първите славянски влъхви са били не кой да е, а келтските друиди.
6. Приликата на езическите келтски и славянски пантеони:
а) склонност към монотеизъм;
б) обща слънчева символика;
в) почитане на обекти от природата, по-специално почитането на камъни.
7. Традициите за изграждане на храмове от славянските племена също били възприети от келтите.
8. Ковачеството, леярските технологии и бижутата са възприети славяните от келтите
9. Според версията на А. Г. Кузмин (която се споделя от С. В. Цветков) глаголическата азбука е създадена от ирландския монах Виргилий, който разпространява християнството в Моравия и Панония през V век. н. д.
10. По време на християнизацията на Рус келтите са поставили основите на руското православие.
Въз основа на всичко изброено по-горе, Цветков стига до извода, че „ранносредновековните“ славяни са били в много отношения преки потомци на келтите и не само наследници, но и носители на келтски традиции и келтска култура“.
Изхождайки от теорията, че келтските друиди са били предци и ментори на славянските влъхви в магьосничеството, ще извършим, без да навлизаме в географски тънкости, сравнителен анализ на информация за друидите и за славянските влъхви.
Преди християнизацията, влъхвите са имали доста висок статус в обществото. А. Ф. Гилфердинг (член-кореспондент на Петербургската академия на науките, славянски учен) описвал балтийските влъхви като специална класа, чиито задължения са били да извършват публични молитви в светилищата, божествени, да разпознават волята на боговете и да я обявяват на хората. Статутът на магьосника бил толкова висок, че той се разпореждал с доходите от именията, които принадлежали на храма. Самият езически храм разполагал със земя, мъдреците облагали търговци, присвоявали една трета от военната плячка и имали собствена армия
Влъхвите, подобно на друидите, били специален почитан клас, в който имало разделение на групи в съответствие с изпълняваните функции. Въз основа на преглед на информацията Xl-XlV векове. Академик Б.А.Рибаков дава следната йерархия на класа на славянските свещеници (мъже-жени):
– Влъхви, Пазители-Влъхви („vlkhva“ – жени-магьосници);
– магьосници, привърженици на вещици;
– Облачни бегачи, хули-магьосници;
– свещеници, байцани-чародейци;
– Мъдреци, магьосници-Obavnitsy;
– магьосници, Kobniks-Forges;
– Enchantors-Suckers, привърженици.
Основните функции на славянското свещеничество били: извършване на ритуали и молитви към боговете, различни светски ритуали, изцеление, гадаене, различни конспирации с широк спектър от ефекти, от амулети за хора и добитък до изпращане на щети.
/Следва продължение/