автор: Сергей Флоров, член на Руското географско дружество в Армавир, Русия
взето от:
Подобно на друидите, влъхвите изработвали календари. Славянският календар се основавал на малко по-различен принцип – датите в него не били „плаващи“ и не зависели от фазите на Луната. Подобно на келтския, славянският Влъхов календар е бил „график на ритуали“, тясно свързан със селскостопанската работа. Б. А. Рибаков описва подробно такъв календар, датиран към V в. Пр. Н. Е. н. д. и представлява земна кана за свещена вода. На каната били посочени различни събития, свързани със селскостопанските работи: времето на появата на първите издънки, славянският празник на Ярилин ден, лятното слънцестоене, Перунов ден, както и четирите периода на дъждове, необходими за пролетните посеви на района. Както отбелязва Б. А. Рибаков, точността на този календар е била потвърдена от агротехническото ръководство на XlX век. за цялата област Киев.
За извършване на такива точни изчисления и наблюдения е била създадена собствена система от знаци, предавана от учител на ученик.
Подобно на друидите, на славянските влъхви била приписвана с власт над природните стихии. Те били „убийци на облаци“, можели да предизвикат дъжд, да повлияят на слънчевите и лунните затъмнения. Точно като героите на келтските епични легенди, и мъдреците биха могли да се трансформират в животни, като най-често те са били описвани като вълци.
Подобно на друидите, влъхвите са били експерти в различни билки и техните свойства; за различни манипулации с магьосничество с отвари се използвал специален омагьосващ предмет, откъдето идва и името на тази вълшебна „дейност“ ; онези, които използвали този вид магия, се наричали чародейци или чародейки. Лечителите също се наричали привърженици. Чару може да се сравнява с келтски чаровни чаши и двете са били надарени с магически свойства.
Славянските предсказатели били наречени кобници: Б. А. Рибаков предполага, че съвременните глаголи „кобеница” и „кобеница” произлизат от тази дума, тъй като предсказуемият ритуал изисквал някои необичайни движения на тялото. Прогнозите се осъществявали с помощта на наблюдение над полета на птиците, друидите също имали тази практика.
Баюните са били разказвачи, но не от същия вид като келтските барди или филиди; в речника на Дал „bayunit“означава да се говори, да се включва в разговори, „baysik“е разказвач на истории, който знае приказки, песни, духовни стихове, оттам е и думата boyan.
Класът на хулите бил представен от разказвачи от различен вид, някои от функциите им наистина били подобни на бардските – те били разказвачи на митове и легенди. Трябва да се помни, че за нас и за хората от онова време тези истории за боговете не са еднакви, за тях това е била реалност, Това е спечелило особената неприязън към служителите на християнския култ – думата „богохулство“се появила в руския език и означавала обида и оскверняване на религиозните чувства (тясно тълкуване на отрицателното значение на „богохулство“ е било злоупотребата с „кошеи“ (кости), тоест нарушаване на мира мъртвите).
Вероятно, в допълнение към различни истории за боговете, хулите също са били пряко свързани с магьосническата практика, вероятно с магии, призиви към отвъдния живот и т.н. Рибаков извежда паралели между богохулника и образа на Кащея Безсмъртния и неговото „богохулно царство“, тоест богохулни, т.е.вероятно свързан с погребалния обред.
Славянският жречески клас включвал производители на талисмани („khranilyshki“); те често се идентифицирали с ковачи, тъй като талисманите често били направени от метал и под формата на бижута. Талисманите изобразявали различни картини от езическия пантеон на славяните или защитни божества. Освен всичко друго, ковачите, правейки оръжие, ги украсявали по същия начин, така че мечът имал не само функцията на земно оръжие, но и защитник от други светски сили.
Сред келтите откриваме в техните легенди („Битката при Маг Туиред“) подобно отношение към мечовете: „Ето защо те наистина са били правилно заточени, като ги вадели от ножницата си. И дори по онова време талисманите се държали в мечове, а демоните излъчвали от остриетата, и всичко това помагало, защото хората се прекланяли на оръжие и то е било тяхната защита “.
Що се отнася до жертвоприношенията, сред славяните те са били извършвани от магьосника-облако-преследвач – повечето ритуали са били свързани с реколтата и следователно с метеорологичните условия.
Има някои прилики във външния вид на друидите и влъхвите. В хрониката на Радзивил от 1071 г. има изображение на магьосник: той е облечен в свободни бели дрехи.
Както келтите, така и славяните имат култ към камъни. Особено почитани били така наречените „гръмотевични камъни“или „мълниеносни камъни“(гръмотевици), възникнали главно, когато мълния удари земята, когато почвата в „мълниеносен ствол“ е била спечена във вид на продълговата стрелка („стрела“или „пръст“ Перун, господар на гръмотевичната буря и покровител на военната класа), обаче е било възможно понякога те да са били метеорити или просто камъни, които са били ударени от мълния. Славянските влъхви използваха „стрелите на Перун“като защитни талисмани: „И този камък пада и стреля отгоре от гръм… Наричаме го стрела на гръм… От този камък правим око в пръстен и го носим на ръката, от всеки видим и невидим злодей е спасен ще … Демоните ще се страхуват от същия камък, но този, който го носи, няма да се страхува от нещастие и ще победи своите противници. Ако някой носи гръмотевична стрела със себе си, той може да победи всеки със собствената си сила и никой няма да застане срещу него, въпреки че би бил по-силен … „(Забелин И. Й.“ Историята на руския живот от древни времена „)
Такива камъни са били използвани и за лечебни цели. Сред келтите те се свързвали основно с култа към плодородието. Например, жена, която искала да забременее, трябвало да прекара нощта върху ритуален камък или младите трябвало да прекарат сватбената си нощ на такъв естествен олтар. Келтите използвали мълниеносни камъни за същите цели като славянските влъхви – смятало се е, че такъв талисман предпазва от пожари и удари от мълнии, а самият собственик на талисмана придобивал определена магическа или военна сила.
Славянските и келтските народи са били свързани с почитането на дъба. Връзката на дъба с други светове в славянския фолклор е добре известна. Така изразите „ дам дуба“ (да умра), „смотрю в дуб“ (да бъде близо до смъртта), „задубел“ (замръзнал) свързват това дърво със света на смъртта. Според популярните вярвания, използвайки дъб, мъртвите можели да влязат в земния свят.
Дъбовете, дъбовите гори от древни времена са били посветени на гръмотевичния Перун и са служили като начин за комуникация с неговия (друг) свят. Дъбът на остров Хортица, на Днепър, отдавна е бил почитан от казаците като свещено дърво, свързващо се с божествените светове. В руските приказки дъбовото дърво често е било място, където героят се премествал в други светове или място на комуникация с тези светове: смъртта на Кащей Безсмъртен е била на дъбовото дърво, в него имало вдлъбнатина, която съхранява несметни съкровища и т.н.
Както можете да видите, келтите и славяните наистина имат много общи черти, контактът на културите наистина се е състоял.
И все пак горните аналогии изобщо не означават, че класът на келтските друиди е бил идентичен с класа на славянските магове, нито доказва, че първите влъхви сред славяните са били друиди. Б. А. Рибаков отбелязва, че славяните често са имали един и същи човек като княз и свещеник: „В много славянски езици „княз“ и „свещеник“ звучат почти едно и също (чешки: княз-княз, жрец-княз; полски: княз-ксиазе, свещеник-ксиадз)“.
Описвайки разкопките на Черната гробница, Рибаков отбелязва, че вътре в гроба има незаменими атрибути на славянски свещеник: бронзов идол, два пуешки рога и два жертвени ножа. Снимките на света на славяните и келтите също имат доста впечатляващи разлики. Рибаков смята, че прародителите на пантеона на славянските божества са били сколотските божества, докато самите те са били потомци на скитите.
Учението на сколотите не приличало много на учението на друидите. По традиция славяните разделяли света на реалност, Ян, Нав и Правление, докато келтите имали свят от хора и Сид, обитаван от племена богове, чиито раси многократно са се променяли. Освен всичко друго, боговете на келтите са били смъртни, като расата Парталон, която умряла от мор и можела да преживее различни житейски сблъсъци, сякаш обикновените хора, или боговете от племето Теата Де Данан са били изгонени от синовете на Мил и т.н. …
На келтите не може да се приписва стремеж към строга йерархия на боговете, да не говорим за монотеизма: богът Луг не бил почитан повече от богинята Бригит, а богът Дагда доста често според митологията се оказвал в неудобни ситуации.
Дагда е великият водач на целия клан Дану, но той е просто е бил още един водач на друга божествена раса. Трудно е да се намери религия, която да си позволява такива директни подигравки с висшите богове, дори в народните приказки. Въпреки че, разбира се, може да се намери нещо подобно сред гърците или индусите, но със сигурност не в митологията на славяните, където няма място за подигравки във връзка с някое от висшите божества – Сварог, Род, Дажбог, Хорс … и всякакъв друг персонаж божествен пантеон.
Славяните, за разлика от келтите, наистина са имали предпоставките за строга йерархия на боговете и дори монотеизъм. Бог Род (често се тълкува като Сварог) управлявал над човешката раса, небето и земята, той до голяма степен притежавал властта над стихиите. Останалите богове в славянския пантеон също бяха дълбоко почитани, но за Род (и по-късно Перун) може да се говори като за върховно божество.
Преносът на знания вероятно също бил доста различен. Славяните не са имали горски училища, като друидите; най-вероятно магическите изкуства и знания се предавали в рамките на семейството – от баща на син, от майка на дъщеря. Влъхвите не са били ясно структурирана организация, като келтските друиди, нито са имали архидруид („архивълк“). Този, когото някой с магически способности определявал като ученик, просто живеел наблизо и учил, ден след ден разбирайки науката за билките и заклинанията, ритуалите и календарните тънкости.
Ако погледнете обожествяването и одухотворяването на природата, тогава за онази епоха тя е била повече от естествена не само за древните келти и славяни, но и за всички народи, населявали някога нашата планета.
В социално отношение, за разлика от славянските магьосници, за друидите е било съвсем естествено да имат строг контрол върху функциите на най-висшата власт., По-късно във Великобритания се съчетавали функциите на свещеник и крал в един човек. Тази традиция се запазила сред потомците на келтите и те, например, коронясали държавния глава и почитали като Божия помазаник, а християнските европейски царе били управители на Бог на земята.
Доста странна идея е да се записват влъхвите като потомци на друидите. Като се има предвид всичко казано за друидите по-горе, наивно е да се предполага, че те, които така внимателно пазели тайните си, изведнъж ще започнат да ги споделят с непознати. И все пак славяните не са били келти, дори ако приемем, че за кратко време биха могли да живеят като съседи.
И ако приемем хипотезата за учениците на влъхвите, тогава друидите, несъмнено, прехвърлят към тях не само техните знания, но и системата на обучение. Всичко, което било свързано с култа, се смятало за свещено от самите друиди – не на последно място всичко това може да се каже и за друидската йерархия.
Когато римляните от I век. н. д. унищожили центъра на друидизма по време на битката на остров Мона,те всъщност му счупили гръбнака. От този момент започнал упадъкът на друидизма, до пълното му изчезване, което може да се обозначи V-Vl век. -после християнизацията на Ирландия (последната крепост на друидизма).
Трудно е също така да се предположи, че дори в периода на упадък на друидизма отделни друиди, бягащи от бедите, които ги преследватли, прекосиха цяла Европа, заселили се в славянски територии и били в състояние да окажат някакво значително влияние върху вече създадената и функционираща система на славянското свещеничество.
В заключение трябва да се отбележи, че въз основа на логиката на историческия процес и миграциите на хората (в частност на арийските миграции) обратната хипотеза има по-голямо право на съществуване, според която друидите могат да бъдат получатели на славяно-арийската свещеническа традиция, по свой начин разбиран и развит от тях.
В края на краищата славяните като етнос, въпреки че са се оформили по-късно от келтите (според съвременните научни възгледи), винаги са били географски и културно много по-стабилни, не са се отдалечили от своите предци, разположени много по-близо до центъра на древната арийска цивилизация. Келтите обаче в крайна сметка бяха изтласкани до самите покрайнини на Евразия …