Български автори,  История,  Келтски свят,  Литература,  Трако-Келтика

Чавдар Бонев. „Праславянските племена“ част II (Б-К) – откъс № 4

София, 2008, Институт по балканистика, при БАН , взето от:

http://www.ivanstamenov.com/files2010/chbonev_tr_slav-2.pdf

Уважаеми приятели ! Ще публикувам четири поредни откъса от този автор. За мен с това, което той изследва очевидно се доказва, че в продължение на векове СЛАВЯНИТЕ И КЕЛТИТЕ СА ЖИВЕЛИ ЗАЕДНО ! Приятно четене !

Праславянските племена. Част 1-3

ІІІ-69. КОТИ, КОТМАНИ, ГУЦУЛИ

Клавдий Птолемей, изброявайки племената в Дакия: „Обитават Дакия в най-северната част, ако започнем от запад: … а над тях предавенсии и ратакенсии и каукенсии, също така по-долу от тях биефи, буридавенсии и котенсии (ΚοτÞνσιοι) и по-долу от тях албокенсии, потулатенсии и сенсии…“ [Ptol., III, 8,3; Izvoare, I, 542–543].

Племената са изброявани от запад на изток по три в редица, като проследяването върви от север на юг. Така племето КОТЕНСИИ попада в редицата под предавенсии, ратакенсии и каукенсии и над албокенсии, потулатенсии и сенсии. Редицата на предавенсии, ратакенсии и каукенсии заема северните склонове на Южните Карпати – долините на реките Олт и Хъртибач. Редицата на албокенсии, потулатенсии и сенсии попада в средната ивица на Олтения и Мунтения. Следователно редицата, в чийто западен край са поставени КОТЕНСИИТЕ, е заемала южното подножие на Южните Карпати. В такъв случай територията на КОТЕНСИИТЕ трябва да се е намирала в дн. Северозападна Мунтения, до левия бряг на Олт. Такова местоопределяне съвпада и с предложените землища на бури (буридавенсии) и потулатенсии.

Смятам, че КОТЕНСИИТЕ са обитавали поречието на р. КОТМЯНА (Cotmeana), ляв приток на р. Ведя. Река КОТМЯНА извира от южните карпатски склонове на северозапад от дн. гр. Питещ. Аргументите за такова местоопределяне на землището на КОТЕНСИИТЕ са следните:
1. Посочените по-горе ориентири от описанието на Клавдий Птолемей
2. Топонимични данни – имената на река КОТМЯНА и на селището КОТЯНА (Coteana), намиращо се на запад от устието на КОТМЯНА, близо до дн. гр. Слатина (Котýна) [DRH, B, III, 158] – 1533 г.

Племенното название KOTENSII съдържа корена KOT и характерната за Клавдий Птолемей наставка -ENSII. Речното име KOTMJANA ( ист. Котм ýна, Котмена, Котмана) е съставено от корен KOT и съставката -M(J)ANA. Селищното име KOTJANA се състои от корен KOT и наставка -(J)ANA. Следователно племенното име KOTI (KOTENSII) има една и съща основа с речното и селищното име – KOT. Смятам, че племенното име KOTI произлиза от по-стара форма на речното име – KOT(A).

Сегашната форма на речното име KOTMJANA може да бъде съотнесена към варианта на племенното име със съставка MANI: KOT-MANI. В настоящото изследване е показано, че този тип племенни имена е характерен за западните (дакийски) области на северните праславяни. Топографски най-близък паралел са названията от поречието на Алт-Олт: ОЛТМАНИ, ЛОТ-РОМАНИ, получени от варианти на речното име и съставката MANI.

Следователно развитието на речното, племенното и селищното име е протекло в следната последователност. Началното речно име е било KOT(A). От него е възникнало първичното племенно име KOTI – без представка и наставка. По-късно се е появил вариант на племенното име със съставка -MANI: KOTMANI. Този вариант на племенното име е бил възприет и като речно име, измествайки началната форма KOT(A). Така се запазило до днес речното название KOTMJANA.

Селищното име KOTJANA съдържа наставка -(J)ANA, която може да е от по-късен период (раннославянски), когато са били характерни племенни имена с наставка -(J)ANI, -(J)ENI. Името на това гетско (дакийско) племе – KOTI (KOTENSII) показва близост с названието на келтско племе от близкото среднодунавско поречие. Става дума за КОТИНИТЕ. Въз основа на тази близост В.Първан определя КОТЕНСИИТЕ в Дакия като келти [Părvan, V. Getica, 249].

Сведения за КОТИНИТЕ се появяват през І в. сл. Хр. Плиний Стари не ги споменава. Според Тацит (Германия, 98 г.) племената марсигни, котини (Cotini), оси и бури се намирали зад маркоманите и квадите. КОТИНИТЕ говорели келтски език, а осите – панонски [Tac. Germ., 43, 1]. Обиталищата на КОТИНИТЕ се търсят в поречията на Айпел, Гран и Ваг. КОТИНИТЕ се занимавали с металодобив и били зависими от квадите, на които плащали данък. През 173 г. КОТИНИТЕ отказали помощ на римляните във войната им с маркоманите [ Dio. Cass., 71, 12, 3]. Една част от КОТИНИТЕ се заселили в Долна Панония около градовете Мурса и Цибале.

През ІІІ в. КОТИНИ служели в преторианската гвардия в Рим; засвидетелствани са техни келто-илирийски имена [Колосовская. Паннония, 227; Mócsy, A. Bevölk., 79]. Тук както при въпроса за дакийските БУРИ (БУРИДАВЕНСИИ) и германските БУРИ възниква проблемът за съотношението между келтските КОТИНИ и КОТИТЕ (КОТЕНСИИ) в Дакия. При това интересно е обстоятелството, че Бури и КОТИ (като съюзни племена на дакийските владетели?) са били съседи в Дакия, покрай
течението на Олт. За произхода на КОТИТЕ може да се предложат две обяснения:

1. През І в. част от КОТИНИТЕ-келти се преселили от Среден Дунав край Алт (Олт) като съюзници на даките. Техни наследници били КОТЕНСИИТЕ, посочени от Клавдий Птолемей.
2. КОТИТЕ (КОТЕНСИИ) са били местно гетско племе и не са имали връзка с КОТИНИТЕ-келти от Средното Подунавие.

Смятам, че приведените по-горе топонимични данни за племенното землище на КОТИТЕ са довод в полза на втората теза.

Следващ проблем е съдбата на КОТИТЕ-КОТМАНИ след римското завоевание през 106 г. Техните земи били пресечени от предната гранична линия Limes translutanus на римска Дакия. Там били построени каструми – при дн. села Съпата и Урлуйен, окръг Арджеш. Възможно е част от КОТИТЕ да са напуснали своята територия в поречието на КОТМЯНА, за да избегнат римската окупация.

При търсенето на следи от преселвания на КОТИ-КОТМАНИ вниманието ми бе привлечено от група топоними в северния дял на Източните Карпати –Северна Молдова, Буковина, Марамуреш.

1. КУТИ – град в най-горното поречие на Прут, дн. областта на Черновци (рум. Cernǎuţi), Украйна (Буковина).
2. ПОКУТИЕ (Покутье, рум. Pocuţia, унг. Babakut, Kutkafalva) – област на североизток от гр. КУТИ.
3. ГУТИИ (Gutii) – планински хребет срещу ПОКУТИЕ от западната страна на Карпатската верига в дн. окръг Марамуреш (Румъния), Северна Трансилвания.
4. КОЦМАНИ ( рум. Coţmani) – град в областта на гр. Черновци (Буковина), Украйна – Коцмани [DRH, A, II, 220, 239, 190] – 1479 г.
5. КОТОВЕЦ ( рум. Cotovţea-Gotovţea) – град между Прут и Днестър (Република Молдова): „на Готовц ý“ [DRH, A, I, No 203] – 1440 г.; „на Котовц “ [пак там, No 225] – 1443 г., дн. гр. Котовск. Колебание K-G в началната съгласна.
6. КОТМАНОВА ( унг. Kotmány, ист. Kotmány-Lehota) – град в Словакия (бивш комитат Ноград).

По отношение на топонимите от тази група бих отбелязал следните особености:
1. Съчетание на вариантите KOTI и KOTMANI, както е в началната територия при Олт в Мунтения. Това е довод за обяснението, че става дума за преселение от дн. Мунтения.
2. Преход (колебание) K > G – GUTII, KOTOVEC-GOTOVEC.
3. Преход T > C – KOTMANI > KOCMANI.
4. Промяна (колебание) O > U – KUTI, POKUTJE, GUTII.

Тук ще използвам представените фонетични промени в тези топоними, за да обоснова предположение за произхода на названието на украинската етнографска група ГУЦУЛИ, обитаващи същия район.

ГУЦУЛИТЕ са планинско население, занимаващо се предимно с пастирство. Те населяват карпатските склонове в Коломийски и Косовски район на Станиславска област (Галиция) и Черновицка област (Буковина), т. е. в същия район, в който се намират посочените топоними.

Смятам, че името GUCULI произхожда от праславянското племенно название KUTI с добавена наставка -UL(I). Последната може да идва от праславянската наставка -ALI (> -OLI), срв. КОРАЛИ, или да е румънско влияние – пълен член за мъжки род. Развитието е протекло, както следва: KOTI > KUTI > GUTI > GUCI > GUCUL(I).

Появата на крайната форма GUCULI е могла да стане през ХІІІ–ХІV в., когато в Северните Карпати се появило влашко пастирско население. Така етнографската група ГУЦУЛИ, близка по бит до планинските скотовъдци власи, се е оформила в резултат на съжителството между КОТИТЕ-ГУЦИ и придошлите власи.

През античността коренът КОТ се среща в селищното име Kotiaeion във Фригия [Strab., XII, 8, 12; Plin. N. h., V, 32, 145 ; Ptol., V, 2, 17]. Коренът KOT е основа за редица лични имена – КОТИС (Κóτυς) – одриски царе [ Беш. Им., 5, 6–9, 14, 15, 21, 23], КОТЕЛАС (владетел на англите – вж. част І), КОТИСО (дакийски владетел). Производни имена от същия корен се срещат често в документи на Угровлашкото воеводство. Напр. Кот ý, Котана, Котика [DRH, B, III]. Български имена: Кото, Коте, Котко, Котен.

Накрая бих представил племенната история на гетското (дакийско) племе КОТИ-КОТМАНИ със следните основни моменти:
1. Племето се формирало в долината на река КОТ(А)-КОТМЯНА в дн. Северозападна Мунтения.
2. След победата на имп. Траян и учредяването на римската провинция Дакия (106 г.) през земите на КОТИТЕ минавала източната укрепена граница.
3. Това предизвикало изселване на част от КОТИТЕ-КОТМАНИ към горното течение на р. Прут. Те се установили там в съседство с други праславянски племена – костобоки, дулеби, гали, бои.
4. През ІХ–ХІІІ в. техните обиталища влизали в границите на Галичкото княжество. През ХІІІ–ХVІ в. в резултат на съжителство с влашко пастирско население КОТИТЕ получили нов вариант на името си – ГУЦУЛИ.
5. ГУЦУЛИТЕ се запазили като отделна етнографска група в дн. Западна Украйна

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.