Български автори,  История,  Келтски свят,  Литература,  Трако-Келтика

Чавдар Бонев. „Праславянските племена“ част II (Б-К) – откъс № 2

София, 2008, Институт по балканистика, при БАН , взето от:

http://www.ivanstamenov.com/files2010/chbonev_tr_slav-2.pdf

Уважаеми приятели ! Ще публикувам четири поредни откъса от този автор. За мен с това, което той изследва очевидно се доказва, че в продължение на векове СЛАВЯНИТЕ И КЕЛТИТЕ СА ЖИВЕЛИ ЗАЕДНО ! Приятно четене !

Праславянските племена. Част 1-3

ІІ-28. БОИ, БОИСКИ, БОИКИ, БОЯНИ


БОИТЕ (Boi, Boii, Βοíοι, Βο sοι, Βοιοí) били значително келтско племе (племенен съюз), чието присъствие е установено в Галия, Северна Италия, Средна Европа. Те обитавали долината на река По около Бонония (дн. Болоня), но били изтласкани оттам през ІІ в. пр. Хр. от римляните.

БОИ се установили северно от Дунав в Бохемия (дн. Чехия). Названието Boiohaemum се тълкува като ‘страна на БОИТЕ’. Тяхно средище бил и градът Бойодурум (близо до дн. Пасау) [ Ptol.,II, 12, 4]. На изток селищата им достигали река. Техни съседи от юг и от запад били рети и винделики [Strab., IV, 6, 206]. Селищата им били укрепени. От края на ІІ в. пр. Хр. са известни техни златни монети.

Под натиска на СВЕБИТЕ (СВЕВИ) откъм Горен Дунав БОИТЕ се разселили на юг и на изток. Част от тях се установили в Северозападна Панония през 80-те години на І в. пр. Хр. Те заели земите по река Лейта, около градовете Карнунт, Савария и Скарбанция – до долното течение на Раба (Рааб) и езерото Пелсо (Балатон). Там се намирал civitas Boiorum.

През втората четвърт на І в. пр. Хр. панонските БОИ започнали да секат сребърни монети. Известни са емисии с имената на техни царе – Nonnos, Busumarus, Iantomarus, Titto, Coviomarus, Maccius, Biatec.

На изток БОИТЕ стигнали до река Тиса и дн. Южна Словакия. Там те създали съюз с друго келтско племе – ТАВРИСКИТЕ [RE, III-1, 630–632; TIR, M-33, 26–27; Mócsy, A. Bevölkerung, 32–36; Колосовская, Панония, 27–28].

Около 60 г. пр. Хр. по времето на цар Критасир държавата на БОИТЕ била унищожена от дакийския владетел Буребиста.

Страбон: „В стари времена, както казахме, около реката (Пад) живеели многобройни келти. Най-многочислените измежду тях били боите (Βó úοι), инсубрите и сеноните. Последните се сдружили с гесатите – както някога, когато с едно неочаквано нападение завладели Рим. По-късно римляните унищожили сеноните и гесатите, а боите отстранили от тези места. Премествайки се в областта край Истър, те живеели вече смесени с тавриски и воювали с даките, докато последните не заличили
племето им от лицето на земята. Тяхната земя, която била част от Илирия, останала пасище за стадата на съседните племена“ [Strab., V, 1, 6; Izvoare, I, 222–223].

Страбон: „… а тия племена са скитите и сарматите, които живеят на коли. Трябва да забележим при това, че и днес тия племена, пък и бастарните са смесени с траки предимно откъм Истър, но отчасти и оттатък тая река. С тях са смесени и келтски племена, каквито са боите, скордиските и тавриските. Някои наричат скордиските скордисти, а тавриските – тевриски и тавристи“ [ Strab.,
VІІ, 3, 2; Izvoare, I, 226–227; ИТМ, 210].

Страбон: „Гетът Бойребиста (Βοιρεβíστας), като смогнал да завземе върховната власт над племето си, подобрил състоянието на народа, който бил пострадал много от честите войни; с упражнения, въздържаност и послушание към законите го въздигнал дотолкова, щото в малко години спечелил голямо царство и подчинил под властта на гетите голяма част от съседите им. Той дори вдъхвал страх и на римляните, като преминавал смело Истър и опустошавал Тракия чак до границите на Македония и Илирия; той разорил и областта на келтите, които били смесени с траки и илири, и унищожил до крак боите, които се намирали под властта на Критасир (Κριτασíρος), а също и тавриските“ [Strab., VІІ, 3, 11; Izvoare, I, 238–239; ИТМ, 213].

Страбон: „Ще говорим най-първо за илирийските племена, които се простирали до Истър и Алпите… Част от тая област опустошили даките, след като разбили боите и тавриските, келтски племена под управлението на Критасир. Даките казвали, че тая страна е тяхна, при все че от нея ги дели реката Парис (Παρíσος), която извира от планините и тече към Истър покрай скордиските,
наричани галати; последните именно живеели смесени с илирийски и тракийски племена. Първите били унищожени от даките, които често се съюзявали с вторите“ [Strab., VІІ, 5, 2; Izvoare, I, 244–245; ИТМ, 215].

Плиний Стари: „… с нориките граничат езерото Пейсо (Peiso) и пустинните земи на боите (deserta Boiorum); но те вече са заети от колонията Сабария (Sabaria) на божествения Клавдий и града Скарабанция Юлия (Scarabantia Iulia)“ [Plin. N. h., III, 24, 146].

Пасхална хроника: „… прочути са четиридесет реки … (23) Бойос (Βο sος)“
[Chron. Pasch., I, 61; Izvoare, II, 582–583].

Река Парис, според Страбон, разделя даките от БОИТЕ и тавриските. Тя тече край земята на скордиските към Истър. Най-приемливо е тя да бъде отъждествена с Марис (Муреш), спомената също от Страбон: „През тяхната страна (на гетите – Ч. Б.) тече река Марис (ΜÜρισος), която се влива в Дунав“ [Strab., VІІ, 3, 13; Izvoare, I, 228–239]. Всъщност Муреш се влива в Тиса, която е ляв приток на Дунав. Допустимо е погрешно преписване на началната буква – съществува и звукова близост М-В-Р.

Следващото споменаване на БОИТЕ, с вариант на името БОИСКИ, е от V в. През 433 г. тогавашният предводител на хуните Руа възнамерявал да воюва срещу съседни племена (Приск): „Когато Руа, царят на хуните, решил да воюва срещу амилзурите, итимарите, тоносурите, боиските (Βο Àσκοι) и други племена, които обитавали край Дунав, и побързали да направят военен съюз с римляните,51
той изпратил Исла, който обикновено използвал службата на посредник при неразбирателство между него и римляните…“ [Prisc. Exc. de legat., I, 1 (de Boor), p. 121; Izvoare, II, 246–247; ГИБИ, І, 66–67].

Йорданес представя легендарния разказ за преминаването на хуните отсам Меотида (Азовско море): „Наистина, като преминали онова огромно езеро, те като някаква вихрушка всред народите веднага повлекли със себе си алпидзурите, алцидзурите, итимарите, тункарсите и боиските (Boisci), които населявали брега на тая част от Скития. Те изтощили в чести сражения и аланите, които били войнствени като тях, но се отличавали по нрави, начин на живот и красива външност, и ги покорили“ [Iord. Get., 126; ЛИБИ, І, 346].

При сравняване на двете известия най-напред трябва да се отбележи възможността Касиодор и Йорданес (първата половина на VІ в.) да са ползвали Приск (средата на V в.). Между племенните названия в двете съчинения има съответствие– у Йорданес са добавени алцидзурите. То е пълно за имената итимари и БОИСКИ.

Различия съществуват по отношение на събитията, с които е свързано споменаването на тези племена, както и на тяхното местообитаване. Разказът на Йорданес за появата на хуните отсам Меотида, т. е. в земите на остготи, алани и анти, трябва да се постави хронологично в средата на ІV в. – 60-те години. Действията на Руа, предшественик на Атила, са точно определени във времето – 433 г. – последната от живота му.

Според Йорданес изброените племена са населявали морския бряг на Скития, а у Приск те са обитавали дунавското крайбрежие. Причина за конфликтите на Руа с тях били съюзническите връзки, които те установили с Източната империя, чиято северна граница бил Дунав. Поставянето на БОИСКИТЕ от 433 г. (Приск) близо до Дунав е в съответствие с местообитаването на БОИТЕ през І в. пр. Хр. – на изток от Тиса. Така може да се приеме, че в 433 г. хунският предводител Руа се готвел да воюва с БОИСКИТЕ, които обитавали поречието на Тиса близо до Дунав. Именно между Тиса и Среден Дунав се установило ядрото на хуните и там бил построен средищният им лагер, описан от Приск.

Името Boiski (ΒοÀσκοι, Boisci) е производно от BOI с наставка -ISKI. Тя се среща при келтски племенни имена – Scordisci, Taurisci (съседи на БОИТЕ). Същевременно може да се каже, че БОИТЕ-БОИСКИ, които останали край Дунав след І в. пр. Хр. (походите на Буребиста), са живеели в съседство с праславяни. Вероятно още преди V в. е бил започнал процес на тяхното „(пра)славянизиране“. Археологически находки от Словакия показват смесване на келтски материали с дакийски през І в. пр. Хр. Очертават се две групи: 1. Югозападна Словакия – в басейните на Среден и Долен Ваг, Нитра, Житава и Грон; 2. Югоизточна Словакия – по притоците на
Горна Тиса – Бодрог, Ондава, Лаборец, Латорица [Lászlo, A. Dacii, 107–116].

Настаняването на хуните-номади в равнината между Тиса и Среден Дунав, изглежда, е довело до изтеглянето на БОИСКИТЕ към горното поречие на Тиса. Подобно преселване се наблюдава при праславянските племена в Потисието. Това виждане намира опора в данни за БОИТЕ от следващото столетие – шестото. Те се отнасят за севернокарпатски области близо до изворите на Тиса. Имп.52
Константин Багренородни дава следното пояснение за прародината на сърбите и хърватите:

„Да се знае, че сърбите произхождат от некръстените сърби, наричани също ‘бели’ и живеещи в отвъдната страна на, в местност, наричана Бойка (Βο Àκι). С тях граничи Франгия, а също Велика Хробатия, некръстена, наричана също ‘бяла’. Там и живеят от самото начало тези сърби. Но когато двама братя получили от баща си власт над Сърбия, единият от тях, взимайки половината от народа, помолил за убежище при Ираклий, василевса на ромеите“ [C. Porph. De adm., XXXII, 1–6].

„Знай, че хърватите, живеещи днес в краищата на Далмация, произхождат от некръстените хървати, наричащи се бели, които обитават оттатъшната страна на Туркия, близо до Франгия, и граничат със славяните некръстени сърби“ [ C.Porph. De adm., XXXI, 3–7].

Областта Бойка отдавна е отъждествена със земите на украинската етнографска група БОЙКИ в Карпатите. Според П. Шафарик това е Русинска Бойка в Източна Галиция, между изворите на Днестър и Прут. Областта се нарича и Бойковия и обхваща Стрийския и Самборския район. Там се намират и карпатските хребети БОЙКОВСКИ и Лемковски Бескиди.

Това отъждествяване с Бойка (Бойковия) е приемливо поради следните съображения:
1. Областта Бойка на К. Багренородни се намира оттатък Туркия (земите по Тиса и Среден Дунав, заемани в средата на Х в. от маджарите). Тук има съответствие.
2. Тя е съседна на Велика (Бяла, некръстена) Хърватия. Последната е обхващала северните склонове на Карпатските Бескиди със средище поречието на Раба (вж. следв. части). Изворите на Днестър (Русинска Бойка) са в най-източния дял на Бескидите – Бещадите, а Раба извира от средния им дял – Сондецките и Островни Бескиди. Следователно това съседство е било съвсем реално.
3. Предаденото от К. Багренородни, че некръстените (бели) сърби са живеели „в местност, наричана Бойка“, не бива да се възприема в смисъл, че тази област е обхващала цялата прародина на сърбите. Последната е включвала и други райони, а ядрото й трябва да се търси в левобрежието на Висла, където се наблюдава струпване на топоними, произхождащи от племенното име. Преселниците, водени от сърбите към Адриатика, са били сбор от части на различни венедски племена. Една от тези съставки са били и група БОЙКИ. Така тяхната страна Бойка може да бъде определена като място, което някога (също) е било обитавано от преселниците, означавани с името на водещото племе – СЪРБИ.
4. В реда на тези тълкувания става по-лесно за обяснение и указанието на К. Багренородни, че Франгия е съсед на некръстените (бели) сърби.
5. Преселването на БОЙКИ заедно със СЪРБИТЕ (САРАБИ) на Балканите се потвърждава от топонимите с корен BOI – в дн. Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Хърватия.

Тъй като това преселение се е осъществило по времето на имп. Ираклий (610–641), то очевидно страната БОЙКА е била реалност и в близкия предходен период (V–VІ в.). Названието BOIKA и името на жителите й (племето) BOIKI са получени от основа BOI и наставки -KA, -(I)KI, характерни за праславянската и раннославянската среда. Появата на БОЙКИ при изворите на Днестър през V в. може да се обясни като резултат от придвижването на БОИ (БОИСКИ) нагоре по течението на Тиса. Това е станало през първата половина на петото столетие поради настаняването на хуните в Тиско-Дунавското междуречие. Горното течение на Тиса и началните й притоци опират до областта между изворите на Днестър и Прут.

Така останките от келтското племе БОИ се заселили в този карпатски район, където съседствали с праславянски племена. В резултат на продължилия през V–VІ в. процес на славянизация БОИТЕ
(БОИСКИ) добили славянски облик. Новият славянски вариант на племенното име се прехвърлил върху областта, която обитавали – БОЙКА.

Друг довод за това виждане относно съдбата на БОИТЕ-БОЙКИ е обстоятелството, че в същия район – най-горното течение на Днестър, се е формирало друго праславянско и раннославянско племе от келтски произход – ГАЛИ-ГАЛИЧИ.

Името му пази един от вариантите на общия етноним за келтските племена – ГАЛИ. Областта Бойка влиза в източната част на Галиция (предишното Галицко княжество с център гр. Галич). Освен варианта BOIKI на племенното име с наставка -(I)KI, допустимо е възникването и на вариант с раннославянската наставка -(I)ANI: BOI-ANI > BOIJANI. Довод за това са топоними като селищното име БОЯН до гр. Черновци на Горен Прут.

Територията на БОЙКИТЕ (БОЯНИ) се намирала в граничната ивица между двете раннославянски групировки ВЕНЕДИ и АНТИ. В началото на VІІ в. сред трите групировки настъпило раздвижване. То било породено от пробива в укрепената дунавска граница и открилия се достъп към земите на империята. Две венедски групи, предвождани от САРАБИ (СЪРБИ) и КАРАБИ (КРОБАТИ), се насочили по Тиса към Среден Дунав и Илирик (Адриатическото крайбрежие). Към тях се присъединили и БОЙКИ. Други от БОЙКИТЕ-БОЯНИ се придвижили с преселници, които формирали на Балканите общността на българските славяни.

Следи от това разселване на юг са топонимите, производни от вариантите на племенното име.
В земите на сърбо-хърватските племена: с. Боян (Джаковица, Сърбия); с. Бояне (Херцеговина); Бояна, Боянаца, Бояновице, Бояновица (Хърватия).
Български славяни – на север от Дунав (дн. Румъния):
І. Край Дунавската равнина между реките Олт и Ведя (дн. Западна Мунтения) се нарича Câmpia Boianului (Поле на Боян). Това название вероятно е следа от заселването на група БОЯНИ през VІІ в. в този район. Отделни селищни имена:
1. Boiu (Boian, Boan falva) – обл. Хунедоара [DRH, C, X, 89]
2. Boiu (Boy) – при р. Криш (DIR, C, II, 284; IV, 56]
3. Boiu (Baj) – обл. Бихор
4. Boiu (Bun) – на Муреш [DRH, C, XI, 372]
5. Boian (Bayan) – обл. Сибиу [DRH, C, XI, 482]
6. Boianu Mare (Bayon) – обл. Бихор [DRH, C, XI, 262]
7. Boinka – 1230 г. [DIR, C, I, 199, 219]
8. Áîÿí – 432 г., село, обл. Прахова [DRH, B, II, 134]54
9. Boiţa – обл. Хунедоара
10. Boiţa – обл. Сибиу
ІІ. Друго „гнездо“ се очертава в земите на българските славяни на юг от Дунав, в дн. Македония:
1) Село Бояна (Софийско); 2) с. Бояновци (Прешовско); 3) с. Бояновци (Кумановско); 4) с. Бояница (Тиквешко); 5) с. Бояне (Скопско); 6) изч. с. Бояни (Бератско, Албания). По отношение на групата селищни имена в Македония трябва да се поясни, че едно от епиротските племена е носело името BOEI. То обитавало земите южно от дн. гр. Охрид. Навярно с това племенно име е свързано наз-
ванието от античната епоха на планината BOION (дн. ВОЙОН). Последната включва масивите Грамос и Смолика между Епир и Македония.

Такива топонимични следи се откриват и в Полша (Боянице, Боянка, Боянов, Бояновице); Словакия (Боян, Бояновице, Бойнице), Чехия (Боянов).

Вариантите на племенното име са се превърнали в лични имена. Вероятно такъв е произходът на българските имена Бойко-Бойка, Бойчо, Боян-Бояна. В угровлашки документи от ХVІ в. се среща личното име БОЙКА (три лица) [DRH, B, ХI].

Като обобщение може да се очертаят следните основни моменти от племенната история на БОИТЕ-БОЙКИ:
1. Келтското племе БОИ се разселило през ІІ–І в. пр. Хр. в Бохемия, Панония и на изток до река Тиса. Около 60 г. пр. Хр. БОИТЕ били разгромени от дакийския цар Буребиста.
2. Част от БОИТЕ се задържали в долината на Тиса до началото на V в. (БОИСКИ).
3. След настаняването на хуните по Среден Дунав БОИТЕ се изтеглили в горното течение на Тиса, Днестър и Прут. Там през V–VІ в. се формирало славянизираното племе БОЙКИ. То се запазило до наши дни в същата област (БОЙКА, БОЙКОВИЯ) като украинска етнографска група – БОЙКИ.
4. Част от БОЙКИТЕ-БОЯНИ се преселили в началото на VІІ в. със сърбо-хърватските племена в Далмация. Две основни групи БОЯНИ и други по-малки се заселили сред българските славяни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.