Изкуство,  Келтски свят,  Литература,  Символи

Мечислав Домарадски. „Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)“. Изкуство.

Мечислав Доморадски. „Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)„, София, 1984г.,

взето от:

https://chitanka.info/text/36243-keltite-na-balkanskija-poluostrov-iv-i-vek-prne/14#textstart

Уважаеми приятели ! Продължавам с откъси от изследването на Мечислав Домарадски за келтите. Авторът е и към днешна дата е най-добър специалист по келтология /той почина през 1998г./. Приятно четене !

Човек и общество

Изкуство.

Латенското изкуство подобно на тракийското и скитското се развива в периферията на класическата гръцка култура. Главната същност на това изкуство се разкрива в орнаментирането на дребни предмети, украшения, въоръжение, метални и глинени съдове, апликации, монети и др. Редките каменни и бронзови скулптури и бедната архитектура не разрешават цялостното възстановяване на естетическия вкус на келтите, което по отношение на гръцката, етруската и др. култури може да се направи в значително по-висока степен.

По-голямата част от произведенията на латенското изкуство е била изработена от нетрайни материали (дърво, кост), които не са се запазили. П. Якобстал е автор на основен труд за латенското изкуство. Определените от него фази в развитието на келтското изкуство се приемат и използуват досега в литературата въпреки няколкото по-късни поправки и опити да се дадат други названия на фазите. Той разграничава три фази — ранен стил, Валдалгесхайм стил и трети стил, делящ се на три локални групи — пластичен, на унгарските мечове и Чесхаир.

Характерно за предметите от ранния стил, произхождащи главно от богатите погребения, е тенденцията към богато орнаментиране и съжителство на най-различни по произход, тематика и техника на изработване мотиви. Освен халщатските геометрични орнаменти в него се срещат и растителни мотиви (спирала, палмета и стилизирано клонче), заети от архаичното гръцко изкуство, както и от етруското. Под влияние на тези изкуства в ранния латенски стил се появяват и фигурални мотиви — антропоморфни и зооморфни.

Някои от изследователите приемат, че последните са заети от скитското изкуство. Популярни са пластичните удебелявания и релефни мотиви. Всички тези елементи се преплитат, често покривайки цялата повърхност. За този стил е характерна също и асиметрията. Централно място сред използуваните фигурални мотиви заема човешката глава, което е свързано със споменатия вече култ. Тя често е третирана карикатурно или много стилизирано. Други често използувани мотиви са „рибният мехур“ или „падаща капка“ (рис. 26).

Предметите, украсени в духа на ранния стил, имат ясно подчертан индивидуален характер и са произведения на високо специализирани майстори. Откритите предмети в един гроб имат подчертана общност на стила и на техниката и може да се предположи, че майсторите са ги произвеждали по индивидуални поръчки. За съжаление нищо не може да се каже относно локализацията на тези работилници, но и нищо не противоречи на хипотезата, че те действували в крепостите-седалища на келтските владетели от VI–V в. пр.н.е.

Естествено е, че се откриват също и обикновени предмети, украсени с мотиви на ранния стил, в който вече се забелязва известна унификация. Тази унификация се проявява още по-ярко в произведенията, украсени с мотиви, характерни за стила Валдалгесхайм. Този стил се разпространява заедно с оформянето на нов период на развитие на латенската култура, т.е. ранния (ЛТ Б), през втората половина на IV в. пр.н.е. Тогава изчезват богатите погребения, а заедно с тях изчезват и силно индивидуализираните изделия на латенското изкуство. През този период се появява ново производство на различни предмети, характеризиращи се с общи стилови особености.

Стилът Валдалгесхайм се отличава главно с предпочитанието към растителни мотиви и особено към спиралната клонка. При този стил били използувани нови техники, с които келтите са се запознали по време на своите набези в Италия. Добър пример за това е шлемът от Амфревил, който е направен от желязо и бронз и е покрит със златна пластинка, инкрустирана с емайл. Популярни през това време били техниките на инкрустиране и цизелиране.

https://assets.chitanka.info/content/img/8d/36243/keltite_na_balkanskiq_poluostrov_ris_26_latensko_izkustvo.png
Рис. 26. Мотиви, използувани в латенското изкуство (по Дювал)

Третият латенски стил се разпространил през среднолатенската епоха. Характерно за него е преобладаването на триизмерен орнамент (релефен), допълнен често с врязан орнамент (6). Предметите били изработвани главно от бронз или желязо. Териториалните различия се основават предимно на разпространението на отделните видове предмети, украсени в този стил. Така например стилът на „унгарските мечове“ се среща от Карпатската котловина до Швейцария. Той се характеризира с богато украсени с растителни мотиви ножници на мечовете.

Келтското изкуство преживява повторен разцвет на Британските острови от I в. пр.н.е. до V в. от н.е. То запазва своите основни мотиви и техники, но новото е в по-рационалното разположение на плоскостта и оставянето на празни пространства.

Освен споменатата каменна пластика от територията на келто-лигурите от земите на континентална Келтика разполагаме със значително по-малко скулптури. Тук трябва да се спомене за каменните глави от Чехия, Южна Германия, Галия, за статуите на божества и воини. Скулптурите са украсени с мотиви, характерни за отделните стилове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.