2012г., автор: Денис Топал, зам.редактор на списание „Stratum plus“, Висша антропологическа школа – Кишинев, Молдова. E-mail: denis.topal@gmail.com
Превод: Сурен Исраилян, 14.03.2022г. Публикува се с изрично разрешение на автора.
взето от:
Съдържание накратко
В статията са публикувани нови находки на привнесени раннолатенски предмети между Днестър и Прут, във вид на гривни и фибули. Брой случайни находки от латенския период B2/C1 в Северозападното Причерноморие далече не отговаря на на „дейността на галатите“ споменати в декрета на Протоген от средата на III в. пр н. е. Едновременно с това посоката на келтска миграция от северозапад на югоизток получи допълнително потвърждение във вид на компактна група келтски украшения в лесостепната Бесарабия.
++++++++++
Опити за обобщение на латенската античност на изток от Карпатите се предприемаха още от началото на 20-ти век (Спицин, 1904), продължаваха през цялото столетие (Rosen-Przeworska, 1946-1947; Кухаренко, 1959; Мачинский, 1973; Woźniak, 1974; Трейстер, 1992; Бидзиля, Щукин, 1993) и имат обстойна историография (Щукин, 1994; Еременко, 1998). За Северозападното Причерноморие е особено важен въпросът за хронологията на ранни латенски находки, защото е свързан с източната келтска експанзия, вероятни келтско-скитските контакти и проблема с идентификация на „галатите от декрета на Протоген“.
Находки, свързани с келтите от Днестровско-Прутско Междуречие, имат случаен характер, най-ранните от тях са от периода B2a – B2b – фибули тип „духцовски“ от укрепените селища Малая Сахарна (рис. 2/2) (Мелюкова, 1958; Кашуба и др., 2002, 199, рис. LIII/1) и в „Руд Ла Шанцур“ (рис. 2/1) (Лапушнян и др., 1974). Освен това има неголяма серия духцовски фибули от укрепеното селище Столничени.1
Духцовските фибули с „гъсеничен“ гръб и оребрените гривни от хронологически по-ранния период B1 се срещат, обикновено по на север (Дубляни, Тростяница, Долиняни) или по на запад (Сарата-Монтеору, Трушещ) (рис. 1).
Латенските фази B2a и B2b, които се явявали краят на хоризонта на Духцовски-Мюнзингенския период (поне в Карпатската котловина), се характеризират с постепенната замяна на, така да се каже, подобен «дисни» валдахесхаймския стил с пластическия (Щукин, 1994, 49; Ерёменко, Щукин, 1998, 68). Това е времето, когато тази култура губи своето единство си в резултат на последвалата историческа експанзия на келтите. От тогава западният и източният латен се развиват, изхождайки се от собствените ритми и сценарии. Затова е интересна активността на неочаквания така наречен «духцовския ренесанс», открит например в орнамента на фибулата от селище Калфа. (рис. 2/3) (Чеботаренко и др., 1987).
+++
- Тези фибули за съжаление все още не са публикувани, но са известни от съобщения на автора на разкопките Т. Арнаут (Arnaut T., Ursu-Naniu R., Moldovanu V. Rezultatele preliminare ale cercetărilor arheologice de la Stolniceni, r. Hânceşti. Sesiunea de comunicări ştiinţiice privind rezultatele preliminare ale cercetărilor arheologice din anul 2011 în Republica Moldova, Chişinău, 18 aprilie 2012)
Оребреният гръб, украсен в пластическия стил – с топченца, събрани в спирала – това са признаци на определената за Карпатската котловина преходна фаза B2/C1. Към този орнаментен стил може да се добави фрагмент от бронзова гривна от Резински район (рис. 2/7). Тя състои от полусфери, украсени с пластическа орнаментика във вид на спирали, обграждащи сферични издатини. Орнаментните полусфери се редуват с безорнаментните с формата на горна елипса и размери 1,8 х 2,5 см. Дължината на запазения фрагмент е 7 см, диаметърът на гривната е не по-малък от 8 см.
Към същата фаза може да се отнесе и фибулата, намерена в урочище Стинка на брега на язовира до с.Костещи /Ришкански район/. Тя се е запазила изцяло, въпреки че дългият иглодържач, украсен с масивна топка и две неголеми полусфери (размери 1,2 х 1,9 см), малко повече е огънат назад, от обичайното в древността. Къс аркообразен гръб (2,6 см) завършва с пружина с 6 намотки (рис 2/4).
Фибулите с фалшива пружина в края на иглодържача са добре известна практика в паметниците от Долнодунавска и Тирасполска групи (Бруяко, 2009, 333-336), позволяваща да се наблюдава процеса на еволюцията и „хибридизация“ от този тип върху значителен материал от погребални комплекси (повече от сто закопчалки, намерени в паметниците от двете групи).
Фибулният материал от тези две «късно-скитски» културни групи се нуждае в сериозен хронологичен анализ. Не мога да не спомена и за фибула с фалшива пружина, намерена в централна Бесарабия, до с.Фрумоаса /Каларашски район/. Тя има доста висок арковиден гръб с осмоъгълен дрот (0,5 см), иглодържачът завършва с пружина с 2 намотки, а приемникът от външната страна е украсен с ръбове.
Трудно може да се съди за пружината и иглата, тъй като те са деформирани («размотани») още от древността, обаче е малко вероятно основната пружина да се състояла от не по-малко от три или четири намотки. Общата дължина на закопчалката, най-вероятно е била около 4-5 см (рис. 2/5).
Последната група находки от периода B2/C1 са бронзови гривни с топченца, които доскоро са били неизвестни за района на Днестровско-Прутско Междуречие (Нефёдова, 1992, 31). Единният от тях е открит до с. Шипотени /Хинчещки район/, с диаметър 8 см, с шест розетки, съдържащи по три топченца с диаметър 1,3 см и диаметър на езичето около 1 см (рис.2/6).
На територията на Централна Бесарабия са открити още две бронзови гривни с топченца. Едната е (точното местоположение на находката е неизвестно) морфологически близка с гривната от с. Шипотени. Нейният диаметър е около 8 см, тя също е украсена в края с шест розетки, отново по 3 топченца (но по-опростени) с диаметър 1,2-1,3 см (рис. 2/9). Освен това има информация за бронзова гривна с топченца (за която, за голямо съжаление, разполагаме само с устна информация), открита до с.Серата-Мерещени /Хинчещки район/.
Миниатюрната бронзова гривна от с.Резени /Яловенски район/ стилистически е по-близка с горепосочените. Тя е с диаметър 6,5 см, и има четири розетки от по три споени топченца с диаметър 0,4-0,5 см, а диаметърът на дрота е 0,35см. На едно от местата между тези топчета има удебеляване с 0,4 см, образувано, вероятно от спойката на гривната (рис. 2/8). На външната страна и върху топченцата има видими следи от силно износване.
Голям брой случайни находки от латенския период B2/C1 в района на Северозападно Причерноморие едва ли ще облекчи напрежението в несъответствието между тях и споменаването на „дейността на галатяните“ от декрета на Протоген (Щукин, 1994, 100), отнасящо се към средата на III век пр.н.е. (или по-точно – 70 – 30-20г. пр.н.е.). Въпреки това посоката на келтската миграция от северозапад на югоизток получава допълнително потвърждение под формата на компактна група келтски украшения от лесостепната Бесарабия.
Литература
Бидзиля, Щукин, 1993 – Бидзиля В.И., Щукин М.Б. Латенские древности Закарпатья и находки латенских вещей к востоку от Карпат // Славяне и их соседи. Археология СССР. М. с. 67-84.
Бруяко, 2009 – Бруяко И. В. от Скифии к Сарматии: десять лет спустя // Stratum plus. No 3. 2005-2009. с. 329-370.
Ерёменко, Щукин, 1998 – Ерёменко В.Е., Щукин М.Б. К вопросу о хронологии восточного латена и позднего предримского времени // АСГЭ. вып. 33. с. 61-89.
Ерёменко, 1998 – Ерёменко В.Е. «Кельтская вуаль» и зарубинецкая культура. Опыт реконструкции этно-политических процессов III-I вв. до н. э. в Центральной и Восточной Европе. СПб. изд-во СПбГУ. 232 с.
Кашуба и др., 2002 – Кашуба М.Т., Хахеу В.П., Левицкий О.Г. Фрако-гетские древности в южной лесостепи Среднего Днестра (культурно-хронологическая систематизация материалов из раскопок второй половины 20 века) // Stratum plus. No 3. 2001-2002. с. 118-216.
Кухаренко, 1959 – Кухаренко Ю.В. Распространение латенских вещей в Восточной Европе // СА. No 1. с. 31-51.
Нефёдова, 1992 – Нефёдова Е.С. К вопросу о браслетах «латенского стиля» // Проблемы хронологии эпохи латена и римского времени. По материалам Первых Тихановских чтений. Ленинград. 1988 г. (ред. М.Б. Щукин, О.А. Гей). СПб. ойум. с. 21-34.
Лапушнян и др., 1974 – Лапушнян В.А., Никулицэ И.Т., Романовская М.А. Памятники раннего железного века. АКМ. вып. 4. 104 с.
Мачинский, 1973 – Мачинский Д.А. Кельты на землях к востоку от Карпат // АСГЭ. вып. 15. с. 52-64.
Мелюкова, 1958 – Мелюкова А.И. Памятники скифского времени лесостепного среднего Поднестровья // МИА. 64. Памятники скифо-сарматского времени в Северном Причерноморье. с. 5-102.
Спицин, 1904 – Спицин А.А. Памятники латенской культуры в России // ИАК. вып. 12. с. 78-86.
Трейстер, 1992 – Трейстер М.Ю. Кельти у Пiвнiчному Прiчорномор’i // Археологiя. No 2. с. 37-50.
Чеботаренко и др., 1983 – Чеботаренко Г.Ф., Щербакова Т.А., Щукин М.Б. Два предмета римской эпохи из Молдавии // СА. No 4. с. 242-248.
Щукин, 1994 – Щукин М. Б. 1994. На рубеже эр. Опыт историко-археологической реконструкции политических событий III в. до н. э. – I в. н. э. в Восточной и Центральной
Европе. СПб. Фарн. 324 с.
Rosen-Przeworska, 1946-1947 – Rosen-Przeworska J. Zabytke celtyckie na ziemach Polski // Światowit. Warszawa. T. XIX. S. 179-323.
Woźniak, 1974 – Woźniak Z. Wschodnie pogranicze kultury Lateńskiej. Wrocław. Ossolineum – Polska Akad. Nauk. 227 s.