Моите разкази

Странник 7, автор Мак Роберт

Цикъл от 9 разказа „Странникът“ в стил „Историческо келтско фентъзи“

Уважаеми приятели ! Това е втория цикъл разкази, които започнах да пиша през „проблемната“ 2020г и „по-леката“ 2021г.. Името Мак Роберт също не е случайно. Баща ми се казваше Роберт, а според ирландските традиции Мак Роберт означава буквално „син на Роберт“. Всички теми на моите разкази са свързани с повече или по-малко известни исторически факти за келтите, а основната линия е учението на друидите, което според мен е живо и до днес. Надявам се, че ще Ви хареса. С уважение: Мак Роберт или Сурен Роберт Исраилян.

История Първа

Тъмносин Майбах безшумно се приближи към задния вход на извънградската къща. Охраната бързо пусна колата, в която седеше момче на 11-12 години и играеше със своя смартфон.

Андрей, така се казваше момчето, се качи на втори етаж и като видя баща си, се усмихна и изтича при него да го прегърне.

За баща му – Николай Семьонович, тази визита бе приятна изненада. Синът му по това време обикновено беше в града, но Андрей му се обади и каза, че иска да дойде, за да поговорят за „нещо важно“.

-Бойно момче си имам аз, – с нежност помисли Николай Семьонович – Такива сме !

-Хайде, Андрей, сядай и ми разкажи, каква е тази работа, заради която дойде при мен ?

Андрей погледна баща си със своите чисти детски очи и каза:

-Имам идея.

– Разказвай, не ме мъчи, – с усмивка каза таткото, – идея за какво ? За бизнеса, за живота или може би за образованието ?

-Татко, откъде знаеш, че е за образованието ? – учудено попита Андрей. 

-Бащите знаят всичко, – кратко отговори поласканият Николай Семьонович.

-Вече няколко дни чета за друидите, – започна Андрей.

-За кого ? – прекъсна го баща му.

-За друидите, келтските учители, – повтори Андрей, – в нета пишат, че те давали най-пълното образование и дори враговете им – римляните, признавали този факт. Ето каква е моята идея: можеш ли да наемеш учител-друид за мен ? Прочетох, че има такива друидически школи в Ирландия и Франция, ти нали работиш с тези държави ? 

-А за какво ти е тяхното образование ? – със сериозен тон попита бащата, криейки удивлението си, – и какво е това, което можеш да научиш само от друидите ?  

-Искам да познавам добре хората, – каза уверено Андрей. Ето, например, ти можеш веднага да „усетиш“ събеседника си, виждал съм това. Но тези хора са от днешно време. Когато порасна, хората ще се променят, а аз искам видя всичко в тях.

-Виж, първо, това не винаги се случва, – замислено каза Николай Семьонович, – за да разбираш човека ти трябва не само наука, но и жизнен опит, вътрешен глас и още много други неща …  А и за какво ти трябва именно келтско образование ? В нашия град е пълно с най-различни школи по психология и бизнес.  

-Там е работата, че друидите са имали съвършена и компактна система от понятия за целия свят на хората и природата, а в нашите училища за пет години ни учат само на 2-3 закона.  Тоест така ще мога по-бързо и по-пълноценно да се науча да общувам с хората около мен.

-Сигурен ли си, че това ще ти помогне ? – попита бащата, намеквайки, че после „няма как да се отметнеш“.

-Да, – сериозно отговори Андрей, – вече три дни само за това мисля и чета. И колкото повече научавам, толкова по-голямо желание имам вече да започна обучението. Татко, нали това няма да те затрудни ? – попита Андрей, гледайки право в очите на Николай Семьонович.

-Няма невъзможни неща, – весело отговори бащата, – но ще ми трябват 2-3 дена да се подготвя и да се обадя на някои хора.

-Ще почакам, – със светнал поглед отговори Андрей и прегърна Николай Семьонович.

– Добре, че имам такъв баща, – добави той със щастлив глас.

Николай Семьонович също прегърна сина си и разбра, че „няма път назад“.

+++

Ирландският партньор на Николай Семьонович Лиъм О’Брайън бе, меко казано, шашардисан.

-Трябва ти учител-друид ? – попита той с такъв тон, сякаш ставаше дума за доставка на гъби от Марс. 

-Да, това наистина е част от нашата култура, – продължи Лиъм, – но тези работи, как да ти кажа, вече отшумяха. Това отдавна не е бизнес, а духовен живот, от който аз, честно казано не разбирам много. Но, ако говориш сериозно, разбира се, ще проверя и ще намеря подходяща кандидатура.

-Лиъм, ние с теб отдавна не се занимаваме с несериозните работи, – с ирония нахока Николай Семьонович стария си партньор, – помниш ли, как заведохме сина ти в Усурийск да гледа тигрите ? Имаме поговорка „Всичко най-добро за децата !“. Направи каквото е необходимо, намери най-добрия друид или както се наричат те и го докарай тук. Всички разходи покриваме.

-Има ли въпроси ? – по стара традиция попита Николай Семьонович, на което Лиъм също по традицията отговори на руски: „Вопросов нет !“

История Втора

След няколко дни Николай Семьонович се обади на сина си.

-Е, сине, готов ли си за среща с друид ? – каза весело той, – аз ти намерих и преводач, въпреки че, ще е добре едновременно да научиш и езика.

-Разбира се, че съм готов ! – кратко отговори Андрей. Гърлото му се стегна от вълнение и той едва можеше да произнесе и една дума.

Николай Семьонович изпрати кола и след няколко минути Андрей вече бе пред офиса на баща си.

Момчето влезе и видя висок и слаб мъж с тъмна коса и черни очи. Но най-интересни бяха очите му – това беше поглед на човек, който знае много неща. 

-Здравей, Ендрю, – каза на руски мъжът и продължи, – моето име е Риордан, но по-добре друид Енгъс. След това той премина на английски:

-Радвам се да те видя, както и за това, че ще ми превежда това младо създание, – той показа с ръка млада жена, която с интерес гледаше момчето.

-Прилича на студентка, – помисли Андрей.

-Да, тя е студентка, – изведнъж каза Енгъс.

Андрей се стресна, той бе сигурен, че само помисли за това и нищо не е казвал на глас.

-Това е едно от знанията, които ще те науча по време на нашите уроци, – сякаш четейки мислите му, каза спокойно Енгъс.

Тук в разговора се намеси Николай Семьонович:

-Андрей, аз се договорих с г-н Риордан О’Брайън, който, между другото се оказа далечен роднина на моя партньор в Ирландия. Но отначало ще направим нещо като изпитателен срок – един месец, по време на който ще можеш да разбереш подходящ ли е за тебе този учител и ще можеш ли да научиш знанията, които той ще ти даде. Ще ти превежда Лена, студентка от местния институт. В нашата фирма тя често превежда по време на преговорите с англоезичните партньори.

-Ще ти покажа стая в офиса, където ще провеждате обучението,  – продължи Николай Семьонович. – Господин О’Брайън ме предупреди, че ще имате чести разходки в природата, а в помещението ще учите максимум един път седмично. Също така твоят учител предложи да се виждате всеки ден по 2 часа, поне по време на 30-дневния изпитателен срок.   

-Идете в стаята и започвайте, мисля, че вече нямате нужда от мен, – каза с делови тон Николай Семьонович и добави, – Андрей, ако нещо не те устройва, обади ми се по-късно или утре.

Секретарката ги заведе в стаята, попита, дали някой иска кафе и след отрицателен отговор си тръгна.

Те седнаха на масата. Енгъс погледна Андрей с мека усмивка и каза: 

-Да започнем с това, че не съм друид.

Андрей широко отвори очи и попита:

-Как така ?

-Не, не съм мошеник, – успокои го Енгъс.

-Друидите от древността, за които ти вероятно си прочел в интернет, отдавна не съществуват, – продължи той, – те на практика са били унищожени в началото на първото хилядолетие в Европа, а в Ирландия малко по-късно. За съжаление, тази връзка прекъсна, въпреки че ние считаме, че в течение на много векове те все пак са продължили да предават знанията си на различни народи. Днес в различни държави откриваме стари традиции, присъщи на друидите. Има една теория, че те, със своите знания, предвидили бъдещото си и много преди гоненията са се пръснали по целия свят и по този начин запазили учението си.

-Затова аз наричам себе си нео-друид, тоест аз съм съвременен човек, получил друидическо образование. Част от него ще се опитам да ти предам, – завърши Енгъс.

Когато Лена преведе всичко, което каза нео-друидът, Андрей малко се разстрои и попита Енгъс за това, което бе свързано пряко с желанието му да учи.

-Вероятно древните друиди са имали много знания, които днес не са толкова важни, – започна той отдалече, – но има нещо, което ме интересува повече от всичко друго.

-Какво по-точно ? – попита заинтересован Енгъс.

-Уменията им да „разшифроват“ хората, да „четат“ техните мисли, постъпки и намерения, – отговори Андрей.

Енгъс се усмихна и каза:

-Мисля, че в това мога да ти бъда полезен.

Той за малко задържа погледа си върху Андрей и каза с обичаен, делничен тон:

-Ти, разбира се, си разстроен, защото вчера се похвали на своите приятели, че ще станеш друид и им показа на телефона един популярен клип за нереални фокуси /явно фалшиви/, които скоро ще можеш да правиш. Имаш слаба концентрация в училище и се надяваш да я подобриш с помощта на друидите. Ти вече не си равнодушен към някои момичета от твоя клас, но не знаеш как да флиртуваш с тях …

Тук Енгъс прекъсна фразата си и каза, гледайки Лена:

-Между другото, Лена, ти не си негов тип. 

Андрей слушаше, без да диша и не можеше да повярва на късмета си. Всичко беше така, както каза Енгъс, при това до най-малкия детайл. Той, за всеки случай, отново погледна Лена и разбра, че и тук Енгъс бе прав. 

Точно на това той мечтаеше да се научи за целия си кратък живот. Ура ! Той ще бъде вещ познавач на хората !   

История Трета.

Днес вече бе 25-ия ден на срещите и обучението. 

Те, както винаги, говореха за духовните практики и Енгъс обясняваше на Андрей, че за да разбере човека, той трябва да го „почувства“. А за това е необходима позитивна настройка. Тоест, ако Андрей няма настроение, той нищо няма да види в своя събеседник.

-Това е много важно, Ендрю, – развълнувано продължи Енгъс, – дори има специален термин за състоянието на човека, който „прочита“ другия, – „спейр шойлер аструхан“ (1)

-Не знам как да го преведа, – смутено каза Лена, – мисля, че това не е на английски, а на ирландски.

Но Андрей някак си интуитивно схвана смисъла на казаното и попита:

-„Чисто небе“ ?

-В теб се събужда духа на друид, ако започваш да разбираш нашите закони без превод, – тихо каза Енгъс, – така е, ако в душата ти е чисто небе, ти ще видиш всичко, което има в човека срещу теб.

+++

Андрей се обади на баща си и каза:

-Татко, бих искал да продължа обучението с Енгъс, ако може още два месеца. Мисля, че вече имам успех. Освен това, вече малко говоря с Енгъс на английски.

-Добре, – отговори Николай Семьонович, – но при едно условие.

-Какво условие ? – учуди се Андрей.

-Ще ми покажеш това, което си научил, – отговори бащата.

Андрей разказа на Енгъс за предложението на Николай Семьонович и попита:

-Как мислиш, какво да му покажа ?

-Разкажи му за чисто небе, днес това е популярна бизнес практика. И още нещо, поискай му още 2-3 дни отлагане, искам да ти покажа една класическа практика от времената на древните друиди, която можеш да научиш.

-Как се казва тази практика ? – попита Андрей.

Imbos Forosnai или изкуството да бъдеш невидим.

-И какво е необходимо за нея ? – попитаха заинтригувани Андрей и Лена.

-Нищо особено, – отговори с усмивка Енгъс, – първо, трябва да отворим вратата, второ, … той направи пауза, а Андрей и Лена го гледаха с широко отворени очи.

-Второ, – продължи Енгъс, – нека да приказваме.

-И това е всичко ? – учудено попитаха Андрей и Лена.

Вместо отговора Енгъс ги помоли да поговорят по между си на най-обичайни теми. След това нео-друидът помоли Лена да им разкаже за нейното обучение. 

Лена отначало неохотно обясняваше, какви скучни преподаватели има, но постепенно се оживи. Тя с мимика и жестове показваше как минават лекциите и изведнъж млъкна и попита Андрей:

-А къде е Енгъс ?

Те седяха на масата, а Енгъс сякаш се изпари.

Андрей обиколи цялата стая дори погледна в коридора – Енгъс го нямаше никъде.

-Интересно, – каза той, – сякаш преди миг седеше срещу мен, къде потъна този човек ?

Те изчакаха няколко минути и после решиха, че той е излязъл по спешна работа и скоро ще се върне. След това, естествено, се „заровиха“ в своите телефоните.  

След миг Енгъс, усмихнат, седеше пред тях, сякаш въобще никъде не е излизал. 

-Уха ! – в един глас казаха Лена и Андрей, – как го направи ?

Енгъс започна отдалече.

-Всички практики на друидите са били свързани с това, което днес наричаме психология, тоест всичко е реално и без фокуси. Това, което изглежда необичайно, в крайна сметка се основава върху естественото поведение на хората.

-Добре, да предположим, че не си ни излъгал. Тогава как успя да го направиш ? – отново попита Андрей.

-Когато вие разговаряхте избрах момент, в който Лена, понеже рядко говори за себе си, ще „слуша“ каквото казва, а ти по същата логика внимателно ще приемаш тази информация. В този момент вие не ме забелязвате, защото сте заети един с друг. И аз просто ставам и отивам в другата стая. След това минава известно време. Аз знам, че вие всяка свободна минута отделяте за телефона и идва момент, в който вие се пак заети само със себе си. Тогава се връщам и сядам на същото място.

– А за какво ви е вратата ? – попита Лена, все още не вярвайки в толкова просто обяснение.

-Оставих я отворена, защото звукът й може да привлече вашето внимание.

-Научи ни на това ! – казаха едновременно Лена и Андрей и се разсмяха.

Енгъс търпеливо започна обучението на двама младежи, обяснявайки тази техника като своеобразна игра. Скоро той забеляза, че и Лена, и Андрей бързо напреднаха и с удоволствие се „отвличаха“ един друг, незабелязано премествайки различни предмети на масата.

Нео-друидът реши да не спира обучението заради „контролния изпит“ и бързо научи Андрей да чувства настроението на човека чрез ръкостискане.

-Всеки човек, подавайки ръка, сякаш ти предава състоянието на своята душа. Тук е най-важното да се настроиш на „чисто небе“ и просто да го погледнеш в очите. Между другото, тези, които крият очите си при среща вероятно, чисто интуитивно, се страхуват да предават тази информация.

Андрей стисна ръката на Лена и за неговото учудване позна почти всички нейни мисли.

-Ти ще бъдеш добър друид, – каза на момчето Енгъс, – отивай при баща си и му покажи всичко, на което те научих.

+++

Николай Семьонович реши да провери качество на обучението не у дома, а на работа, в обичайна работна обстановка.

-Андрей нали искаше да се научи да разбира хората, ето, нека да „разшифрова“ моите сътрудници, – помисли той, – а пък ако се получи, може и да ми помогне за по-добра оценка.

Момчето влезе в заседателната зала, където седяха няколко служители на фирмата. Всички мълчаха и Андрей разбра, че са ги извикали специално заради него.

Николай Семьонович каза бодро и малко официално:

-И така, колеги, това е моят син Андрей, той цял месец взима частни уроци от друид и вече … 

Красива жена от търговския отдел прекъсна своя началник и попита:

-Уроци от друид ? Вие се майтапите. Какви друиди в днешно време ? Мисля, че отдавна са измрели !

-Е, явно някой е останал, – продължи в шеговития тон директорът по кибербезопасност, -например учителя на Андрей.

Всички се разсмяха и погледнаха момчето.

Андрей огледа всички със своите чисти детски очи и каза:

-Мога ли да стисна ръката на всеки от вас ?

Присъстващите се оживиха, а Николай Семьонович каза:

-А защо не ? Хайде, кой е първият ?

При Андрей дойде служител от производствения отдел и гледайки детето с интерес, му подаде ръка.

Андрей задържа ръката му в своите ръце и погледна мъжа. Очите им се срещнаха и изведнъж мъжът каза:

-Знам, че няма да имам тази възможност, тук няма шансове.

Той издърпа ръката и бързо излезе от залата.

Настана тишина. В този момент при Андрей дойде онази жена от търговския отдел и каза:

-Хайде, момче, нека да си стиснем ръцете !

Андрей задържа ръката й и отново мълчаливо гледаше жената.

-Нима съм толкова стара ? – изведнъж тихо каза тя и също излезе от помещението.

Николай Семьонович дойде при сина си и каза:

-Нищо не разбирам, какво става тук ?

-Енгъс ме научи да активирам вътрешния глас на хората по време на ръкостискане, – отговори Андрей, – а после те просто отговорят на себе си.

Николай Семьонович се обърна към сътрудниците и с усмивка каза:

-Колеги, вие сигурно разбирате, че всичко това е, по принцип, вид психологически ефекти.

Но сътрудниците някак странно гледаха своя началник и един от тях попита:

-Николай Семьонович, а къде изчезна Андрей ?

Всички в залата започнаха да се оглеждат, но Андрей го нямаше никъде. Секретарката, която седеше до отворената врата каза, че след жената от търговския отдел никой не е излизал от залата. Всички се раздвижиха и започнаха да се разотиват.

Николай Семьонович обиколи цялата зала и дори провери в коридора, но Андрей го нямаше никъде.

Изведнъж се усмихна и се обади по телефона:

-Сергеевич, на смяна ли си ? Моето момче случайно да не е при тебе ? Не му се обаждай, нека да постои при теб да се видите.  

В този момент Андрей седеше на стола при охраната, пиеше чай и се чувстваше виновен.

-Мисля, че днес подведох татко, – оплака се той на охранителя, когото баща му наричаше Сергеевич. След това кратко разказа за това, което се случи в залата.

-Не се притеснявай, – отговори Сергеевич, – твоят баща винаги усеща настроението на хората. А може от тези друиди и да излезе някаква полза и ти ще си му помогнал да направи правилната оценка.

След тези думи Андрей се успокои и внезапно помисли, дали да не активира своя собствен вътрешен глас ? Той скръсти ръце и изчака малко. Изведнъж неочаквано за себе си той каза:

-Чисто небе.

+++++++++++++++

Забележка:

1 -Spéir shoiléir aistriúchán /ирл./ – чисто небе

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.