Български автори,  История,  Трако-Келтика

Хераклея Синтика – погребаният град

29.09.2016г., от Е-същност автор: Еленко Димитров, Източник: srtuma.bg взето от:

https://e-sustnost.com/category/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D1%82/page/9/

heraklea-sintika-cheshma-13

Едва ли някой средностатистически непросветен българин или чужденец, дошъл на площадката на „изникналия” изпод земята древен град Хераклея Синтика в местността Рупите край Петрич, би могъл да предположи мащабите, с които древната история го е обкръжила като моментен декор, изкопан и изчистен от прахта на вековете с кирките и грижливите четки на археолозите от експедицията, водена от доцент доктор Людмил Вагалински. Почти тропическата жега убива у посетителя и последната капка историческа романтика. Вдигащата се от всяка стъпка или копка прах се опитва да задуши тук сред свърталището на змиите угасналия преди 20 000 години вулкан Кожух дихание на македонските царе с името Филип (с пореден династически номер след него), диханието на мечтаещия преди 23 века за нов световен ред юноша Александър Македонски и именити  пълководци, бъдещи императори на могъщия Рим.

И под тези прашни руини се е разиграло братоубийство на принц, извършено от  последния цар на македонското царство. Това е първото въздействие, щом човек види изкопания изпод натрупаната от унищожително земетресение и вековете пръст древен град Хераклея Синтика – градът на македонските царе и римските пълководци, който съвсем скоро в нашето съвремие може да се изравни по величие и древна слава с митичния римски град Помпей…

Само преди броени дни археолозите, ръководени от доцент доктор Людмил Вагалински, откриха римско мраморно корито с три издялани лъвски глави и шахта с внушителен подземен зидан римски канал за отвеждане на водите. Откритата миналата година римска гражданска базилика и последните находки дадоха повод да се заговори за бъдещата нова слава на Хераклея Синтика.

_thumb

От Хераклея Синтика Александър Македонски се отправя на първия си завоевателен поход

„Хераклея Синтика носи името на тракийското племе синти, които са един от колективните герои и творци на античната митология, разказва директорът на Историческия музей в Петрич Сотир Иванов и продължава: Синтите са свързани с античните богове. Богинята Хера, жена на могъщия вседържец Зевс, хвърлила новородения си син Хефест от Олимп на далечната земя, защото той бил грозно и хилаво бебе. Той летял цял ден и паднал във вълните на морето край остров Лемнос. Спасили го морските богини Еринома и Тетида, и … синтите, които по това време /13-12 век) живеели на остров Лемнос. Хефест израснал куц, но силен, и станал бог на огъня и ковачите.

По-късно синтите напуснали остров Лемнос и се заселили в долината на Средна Струма. Една от вероятните причини за тяхното преселение е започналата през 8 век преди Христа гръцка колонизация, при която колонистите прогонили тракийското население от островите и крайбрежието. Синтите са свързани с древногръцкия бог на металургията Хефест и може би за това са се преместили на север, там, където биха могли да се занимават с поминъка си, като експлоатират най-голямото желязно находище на Балканския полуостров. То се намирало в така наречения Мървашки район, където са съвременните села Петрово и Голешево. Този район се е намирал в градската територия на Хераклея Синтика и в племенната територия на синтите.

Освен митологичните доказателства за синтите, има и достатъчно други, че те са се занимавали с металургия. Най-вече това са археологически проучвания на експедицията на доцент Людмил Вагалински, които показват, че металургията е била техен икономически поминък.

От друга страна, има и две сребърни съкровища, намерени в Кожух, които са от един малко по-ранен период. Едното се съхранява в Националния археологически институт с музей към БАН, а другото е в Националния исторически музей.

Първите исторически сведения за синтите дава гръцкият историк Тукидид. През 429 година преди Христа във връзка с похода на одриския цар Ситалк срещу Македония и Халкидическия полуостров мимоходом той споменава синтите и медите. По времето на похода си Ситалк е трябвало да премине през техните територии. Той обаче вероятно е имал договореност със синтите, или най-малкото са били в добросъседски взаимоотношения, защото вместо да мине на юг от Кресненското дефиле, той преминава на север от него и оттам отива в Пиринска Македония. По-късно за дълъг период от време синтите изчезват от историческите извори. Те се споменават отново на един по-късен етап, който е свързан със завладяването на района на долината на Средна Струма от македонските царе някъде около 340 година преди Христа.

Първоначално Филип Втори завладява Беломорското крайбрежие и територии на Одриското царство, достигайки градовете Перинт и Бизатион. Така племенна територия на синтите, която е между Кресненското дефиле и Рупелското дефиле, се вклинява в териториите на Филип Втори. Той се опитва да завладее и този район, за да направи пряка териториалната връзка между своите нови източни завоевания и централното ядро на неговата държава. С тази цел около 340 година преди Христа Филип Втори Македонски завладява долината на Средна Струма. Имаме няколко доказателства за това: няколко текста от Полиен, който описва самото завладяване, други податки, свързани с Плутарх и Курций Руф, който описва настаняването на Александър Македонски в Хераклея Синтика.

Да, Александър Македонски е живял в този град. Около 340 година преди Христа, още 16-годишен, той е оставен тук с част от македонската армия, хазната и държавния печат, като през това време баща му завладява Перинт и Бизатион. Първият самостоятелен военен поход на Александър започва от Хераклея Синтика. Вероятно в резултат на този поход той завладява древния град, намиращ се под Сандански, като го кръщава на свое име Александруполис. Това става през 340 или ранната 339 година преди Христа.

Трябва да имаме предвид, че Хераклея Синтика е столицата на Средна Струма, това е градът, който е бил резиденция на македонските царе, а по-късно и на римските военачалници. Александруполис, а и градът, който е наследник на Александруполис, са били селища в периферията на големия град. Защото разстоянието между Хераклея Синтика и Сандански е около 12 километра и няма как да съществуват два големи градски центъра в този район.

Така от 4 век преди Христа Хераклея Синтика става един от македонските градове, в които отсядат както царе, така и видни военачалници. Нека не забравяме, че вероятно всички македонски големи военни походи на север тръгват точно от града под Кожух. Тя е стратегически пункт от пътя по долината на Средна Струма за проникване на север и североизток към тракийските земи или към река Дунав. Именно със значението на Хераклея Синтика се свързват и някои действия на македонския цар Касандър, който наследява на престола династията на Филип Втори и Александър. През 310 година преди Христа Касандър (син на Антипатър, пълководец на Филип Втори и Александър Македонски) заселва в района на Хераклея Синтика около 20 000 автариати. Това е племе, за което предполагаме, че е с илирийски или келтски произход. Това заселване има огромно значение, защото по този начин се  вдига не само демографският ресурс на населението, но то позволява на македонската държава да  прави по-сериозни икономически, политически, или чисто военни концепции.

След династията на Антипатридите, към която принадлежи и Касандър, идва династията на Антигонидите, последната, която управлява Македония. Тя е свързана с редица трагични сведения, които остават запазени от историята до днес. Последният македонски цар е Персей. Командваната от него 30 000 армия губи последната битка с римляните на 22 юни 168 година по времето на Третата македонска война.

В армията на Персей около 5000 души – 3000 траки и 2000 келти, са от Хераклея Синтика. Това е една шеста от македонската войска, което показва значението на този град. След разгрома на Персей победителят Луций  Емилий Павел изпраща част от своята армия в Хераклея Синтика начело със своя военачалник Публий Назика. Първоначално тази армия има за цел да предотврати някакви действия на евентуални привърженици на македонския цар, защото римляните се притесняват от бунт, който би ги принудил отново да воюват за завладяването на Македония. След като тази опасност е преодоляна, Хераклея Синтика получава редица възможности от римляните. Градът е освободен от данъци и получава редица права, което води до по-нататъшното му развитие.

Сред по-интересните неща, свързани с Хераклея Синтика, можем да посочим, че известният римски военачалник и бъдещ диктатор на Рим Луций Корнелий Сула ползва града като резиденция. Той пребивава в града след разгрома на понтийската войска през 86-85 година преди Христа и дори ползва минералните извори, разположени в близост до града. По-късно през Хераклея Синтика по време на своите походи срещу персите минава и бащата на бъдещия император Октавиан Август – Гай Октавий, който е бил управител на Македония през 60 година преди Христа. През Хераклея Синтика вероятно е преминавал и Гай Юлий Цезар, защото тя е спомената в неговите записки по гражданските войни. Тук се провеждат и преговори между големия противник на Гай Юлий Цезар – Гней Помпей, и тракийски военачалници за евентуален съюз срещу Цезар. Тоест, в един момент, който е важен за съдбата на Римската империя, една голяма част от събитията се случват или близо или в самата Хераклея Синтика.

Този град в политическо, икономическо и културно отношение запазва своето значение за един много дълъг период. Той възниква като град на македонските царе от 340 година преди Христа, преди това е имало селище, но ние не знаем какъв е бил неговият статут. От 340 година това е самоуправляващ се град или полис. И до 4 век след Христа Хераклея Синтика запазва огромното си значение. След това започва нейният постепенен упадък, но дори и до 6 век тя плаща данъци и съществува като самоуправляващ се град. Вероятно неслучайно точно в Хераклея Синтика откриваме публични сгради, които са свързани с гражданското самоуправление и които демонстрират гражданския дух. Така например гражданската базилика, която разкрихме, е съществувала от 1 до 4 век. Тя е разрушена от земетресение през 383 година. Това показва един устойчив градски живот. Хераклея Синтика се самоуправлява в своите вътрешни дела. Този град съществува около 1000 години. Земетресение разрушава града през 383 година.

snimka_rupite-2

Тук младият принц Персей убива брат си Деметрий и става последният македонски цар

След династията на Антипатридите, към която принадлежи и Касандър, идва династията на Антигонидите, последната династия, която управлява Македония. Тя е свързана с редица трагични сведения, които остават запазени от историята до днес. Предпоследният македонски цар Филип Пети има двама синове – Деметрий и Персей. Те са от различни жени, но възрастовата разлика между тях е много малка, в рамките на няколко месеца. Персей се притеснява от това, че Деметрий може да наследи Филип Пети на престола. И точно за това организира убийството му в Хераклея Синтика. Деметрий е извикан по повод на религиозни тържества в Хераклея, и по време на тържествата е отровен. Но тъй като бил млад принц, със силен организъм, той не умира веднага от отровата, и Персей изпраща двама свои подчинени да го удушат, докато спи. Разбирайки за смъртта на Деметрий, Филип Пети изпада в депресия. Има двама синове, а единият от тях убива брат си! Филип Пети престава да спи, изпада в тежко физическо състояние и решава да обяви за следващ цар на Македония племенника си Антигон. Но не успява да осъществи намерението си. Поради недоспиване и депресия Филип Пети умира без време в Амфиполис и Персей успява да стане последният македонски цар.

Древните мъже плащали по 500 сребърни монети годишно, за да участват в управлението на полиса

Хераклея Синтика е имала Народно събрание, в което влизат всички мъже с граждански права, така наречените политои. А от Народното събрание се избира Градският съвет, или Буле, което взима решенията. Те се взимат в Градския съвет, но след това се гласуват в Народното събрание, тоест има двустъпална структура на управление. За да влязат от Народното събрание в Градския съвет, мъжете е трябвало да плащат ежегодно определена немалка сума. Защото древните хора са смятали, че службата в полза на обществото е въпрос на чест, а за всяка чест се заплаща. Ако не плати тази такса, на следващата година мъжът излизал от Градския съвет. Тези мъже не са получавали заплата, а са си плащали, за да управляват. Не знаем каква е била сумата, но можем косвено да предположим, че е малко повече от 500 сребърни монети – драхми или денари. Защото в античния град под Сандански сумата за влизане в Градския съвет е била такава. За да добием материална представа какво означава тази сума, трябва да вземем предвид, че един римски войник по това време е получавал 250 сребърни монети годишна заплата. Тоест един съветник е плащал, образно казано, две войнишки заплати. Плащането не нарушава демократичните принципи.

На базата на размера на града можем да предположим, че е имало около 200 съветници. Тази сума от 500 монети е отивала за публичните строежи, всичко това, което сега виждаме като градски център, канализация… Гражданското самоуправление е било много силно, защото когато тези градски съветници взимали решение, за да влезе то в сила, трябвало да бъде гласувано и в Народното събрание, и да има контрол. За да не се допусне корупция, всички магистрати, които също се избирали за една година, са колегиални, тоест те са двама, четирима, шестима, четен брой, за да може всеки от тях да контролира другия. Това е характерно не само за Хераклея Синтика, но и за Амфиполис, и за Тесалоника. Такова устройство на гражданските институции показва защо в продължение на близо 1000 години Хераклея се е самоуправлявала ефективно и е имала такъв разцвет. Този древен град е бил населен от синти, илири, келти, гърци, македонци, римляни, вероятно е имало население от Близкия изток и Египет, защото се наблюдават такива религиозни култове и икономически дейности, които са характерни за Източното Средиземноморие. И именно тези работещи граждански институции за много кратко време са създавали от този разнороден етнически елемент  една общност. Неслучайно хераклейци с гордост посочват: нашата родина Хераклея Синтика. Те са граждани на Римската република, по-късно и на Римската империя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.