Български автори,  История,  Трако-Келтика

Келтските етнически наслоения в българските земи

1971г., автор: Тодор Герасимов, от Българска Академия на науките – Етнографски институт и музей – София, взето от:

file:///C:/Users/souren/AppData/Local/Temp/Etnogenezis%20BG%20Narod.pdf

Уважаеми приятели ! Авторът на тази статия е известен български учен, който има няколко публикации по келтска тема. Статията е написана въз основа на данни от 60-те години на миналия век, като някои факти са уникални. Аз лично за първи път научавам, че някои открития, свързани с келтската култура /например, в язовир Тополица/ разширяват присъствието на келтите у нас от 3 век пр.н.е до 3-4 век н.е – тоест 7 века ! Същевременно този учен, вероятно според тогавашните схващания непрекъснато говори за „келтско иго“, за келтите като „вмъкнал се нов етнически елемент“, че „тяхната култура била по-примитивна от тракийската“ и т.н. Приятно четене !

Келтите като траките са от индоевропейски произход. Като тяхна прародина се сочат областите около Горни Дунав. Оттук те се разселват на запад и юг още преди V в. пр. н. е. Компактни групи келти завземат земите на днешна Франция, Испания и Северна Италия. Те минали Ламанш и населили Британия.

В първата половина на IV в. пр н. е. келти завземат постепенно Панония, Трансилвания, Дакия и стигат на изток до реките Днестър и Буг. Отделни групи келти се разселили и в северозападния дял на Балканския полуостров. Това келтско преселение е станало на етапи.

В последните години на IV в. пр. н. е. намираме келтите като уседнали обитатели и в земите по р. Морава. Оттук те се придвижили на изток в земите на траките.

Древните писатели ни съобщават, че в 280 г. келтите, използувайки раздорите между претендентите за македонския престол подир смъртта на Александър III Велики, организирали голям поход в югоизточния дял на Балканския полуостров. Три големи групи келти потеглили по долното
течение на Дунав. Едната от тях под водителството на Керетрий се от­правила към земите на трибалите и гетите на десния бряг на Дунав и ги подчинила. Втората начело с вождовете Брен и Акихорий се насочила на юг към Пеония и оттам в Македония и Гърция, а третата начело с
Болгий се спуснала от запад през Илирия към Македония. Този пръв поход имал голям успех за келтите.

На следната 279 г. те организирали ново нашествие пак на югоизток. Начело застанал Брен. Старите писатели съобщават, че този път келтите имали намерение да ограбят богатствата на прочутото светилище на Аполон в Делфи (Гърция) и да оплячкосат богатите градове в Тесалия. Те били разбити още в Македония и се принудили да поемат обратния път към север. Една група келти се отправила през Дардания (днешно Скопско) към Тракия. Несъмнено тя се е придвижила през долината на Струма, Софийското поле и слязла през Траянови врата в Марицината низина. Оттук минала през Босфора в Мала Азия и се заселила в областта, която по името на келтите била наречена Галатия.

Друга група от разбитите келти под водителството на Комонторий се отправила също на изток към Тракия. Тя останала в земите на траките и организирала своя държава със столица Тиле. Просъществувала около 60 години и накрая траките я унищожили и отхвърлили келтското иго. Друга келтска държава в източния дял на Балканския полуостров създало келтското племе скордиски. Нейната територия се простирала между Дрина, Морава и Дунав. Тя се оказала по-жизнеспособна. Скордиските наложили своята власт над трако-мизийското и илирийското
население. Тези келти покорили част от Панония, Далмация, Македония и част от земите на траките в долината на Марица. Но тяхната екс­панзия била прекратена от наказателния поход на император Тиберий, който в 16 г. от н. е. ги подчинил.

Келтското разселване в източния дял на Балканския полуостров през първата четвърт на IV и III в. пр. н. е. е имало в резултат трайното за­селване на по-големи и по-незначителни групи келти в Тракия и Мизия. По този начин в днешните наши земи се вмъкнал нов етнически елемент между автохтонното тракийско население. Макар и да са били мало­бройни, новите преселници се задържали дълго време обособени като народностни групи и едва по-късно били погълнати от траките.

Как се е развил този процес, засега не може да се каже с поло­жителност.

Келтите са били добри земеделци и коневъди. Между тях е имало отлични занаятчии, особено в изработката на метални изделия. Ето защо те могли лесно да се приспособят в новите си огнища и да внесат свои дял в материалната култура на Тракия и Мизия. Те изобретили и машина за механизирано събиране на житото.

Това е всичко, което научаваме от писмените извори за присъствието на келтите в нашите земи. Древните автори са отразили накратко само външнополитическата страна на тяхната история. За бита и културата на този етнически елемент можем да съдим само по веществените свиде­телства, достигнали до нас. До неотдавна те биваха отминавани от на­шите учени. Преди няколко години обърнахме внимание в нашата лите­ратура върху тях. Повечето от тези паметници, свързани с религиозните представи на келтите, са важни, тъй като служат като жалони, по които установяваме присъствието на келтите и тяхното географско разпростра­нение и нашите земи в древността. Споменатите паметници представят култови образи от камък и глина във вид на животно със силно сти­лизирано тяло и глава на овен или кон. Те са поставяни на огнището, около което е протичала по-голяма част от живота на всяко келтско се­мейство. С подобно предназначение има и предмети от ковано желязо с два срещуположни бюста на животно с овнешка или говежда глава. Освен
споменатата категория паметници са останали и други, чийто келтеки произход е също така неоспорим. Това са украшения от злато и сребро, оръжие и др.

Келтските култови образи от нашите земи показват голямо сходство с подобни паметници от Галия, Северна Италия, Англия и другаде, за които е установено, че са принадлежали на келтите (галите).

В досегашните проучвания ние установихме, че въпросните памет­ници биват откривани масово в една определена територия в Южна Бъл­гария — между Западна Средна гора и северните поли на Родопите. На запад тази територия е ограничена от поречието на Струма и от Рила, а на изток — от средното и долното течение на Тунджа. Една, две фигури са намерени и на север от Стара планина – при Етрополе и с. Градешница, Врачанско.

Особено чести са находките в Софийско поле, където според топонимни и писмени извори е живяло келтското племе Серди, в Панагюр­ско, в Пазарджишко и Казанлъшко. Келтските култови образи се делят хронологически на две групи. Едни принадлежат на елинистическата епоха, а други —на римската. Тези от елинистическата епоха са изра­ботени предимно от една особена порода скали-талкошисти. Находища от тази скала има в Ихтиманска Средна гора и северните поли на Родопите около Асеновград. От същото време има и фигури, изработени от глина. По моделировка и украса те се отличават от подобни образи, произхождащи от римската епоха.

Въпросните паметници, както споменах, са важни за установяване територията на разпространение на келтите, но също тъй те служат и за установяване хронологическите граници на тяхното присъствие в нашите земи. Те сочат, че келтите са живели тук от началото на III в. пр. н. е. до края на III от н. е., а даже и до по-късно.

През 1960 г. при археологическото проучване на чашата на язовир „Тополница“ ми се удаде възможност да открия останки от две се­лища на двата бряга на Тополница, гдето намерих in situ характерните келтски култови образи, култови огнища, основи от храм с фигури на едно келтско божество и др. По този начин може да се проучи типът и устройството и на отделните жилища, на един храм, две укрепления и пр. Двете селища са просъществували около седем века от III в. пр. н.е.
до IV в. от н. е., косато те са били разорени и в техните развалини жи­вотът не е бил никога вече възстановен. В бъдеще ще се разкриват останки и от други келтски селища. Това ще ни помогне да разширим нашите познания за бита и културата на техните обитатели.

Към споменатите археологически свидетелства за келтите трябва да споменем тук и останките от едно значително келтско светилище в Разлог. Те са намерени на едно възвишение на 5 км от града. Светили­щето е било с правоъгълен план и стените му са били изградени от ломен камък. В средата на сградата са открити три плочи от мрамор. Едната сега е загубена. Повърхността на плочите, които са с размери 120X70 и 120X80 см, е покрита с релефно изработени символи на слън­цето — трискел, спирала, слънчева ладия и пр. Тук през елинистическата епоха е съществувал келтски храм, посветен на слънчевия култ. Известно е, че почитането на слънцето играе голяма роля у келтите. Това е на­мерило израз в редица предмети от бита на суеверните келти. Жените са носили гривни, обеци и други украшения със стилизиран символ на слънцето.

В съседното село Баня са намерени също така култови фигури с глави на овен. Те са косвени свидетелства за съществуването на келтски селища по тия места.

Накрая към досега известните археологически свидетелства за кел­тите в Тракия ще трябва да прибавим и нумизматични паметници. Това са монетите от сребро (тетрадрахми) и бронз, ковани от последния келтски цар Кавар, управлявал тилитската келтска държава в Тракия. Монетите свидетелствуват, че тази група келти, живели в съседство със селища с по-висока култура, са изпаднали под влияние на древноелинската култура. Монетите на Кавар напълно приличат на тогавашните монети на градовете и владетелите на Балканския полуостров.

Сребърните монети на Кавар, както вече показахме на друго място, са били сечени в монетарницата на гр. Кабиле на Тунджа.

Това наше откритие е от особено значение във връзка с въпроса, где се е намирала загадъчната келтска държава със столица Тиле. Въз основа на съобщението на древния писател Полибий, че тази келтска държава е била в съседство с гр. Бизантион, някои изследвани приеха, че действително тя е била организирана в тази област. По сведения на византийския лексикограф Стефан Византиец, който вероятно е черпил от древни писмени извори, въпросната държава на келтите се е намирала
при планината Хемус. Това сведение възприе Иречек и се опита да по­сочи местоположението на столицата Тиле при с. Тулово в Казанлъш­ката долина. Изказаното мнение обаче бе отхвърлено.

Фактът, че сребърните, а вероятно и бронзовите монети на послед­ния цар в тилитската държава Кавар са ковани в монетарницата на гр. Кабиле, който е бил разположен на средното течение на Тунджа, показва, че келтският цар е бил в близки прятелски отношения с този град и че неговата държава се е намирала в допир с територията на града.

Ето защо се явява въпросът, възможно ли е, ако се позоваваме на съобщението на Полибий, царството на Кавар да е било с такава обширна територия, простираща се от Бизантион до Кабиле, в които са били включени голям дял от земите на одризите, астите и бесите. Но тук из­никва и втори въпрос. Ако Кавар е бил непосредствен съсед на гр. Би­зантион, защо тогава той не се възползувал от услугите на монетарни­цата в този град за насичане на неговите тетрадрахми. Според нас известието на Стефан Византиец, че келтското царство се е намирало близо до Хемус, добива по-голяма вероятност. В негова подкрепа са самите те­традрахми на Кавар, сечени в Кабиле.

Разкопките при язовир Тополница показаха, че заселилите се в Средна гора келти са запазили някои особености на своята духовна и материална култура, а други под влиянието на по-високата култура на завареното население са били променени или напълно изчезнали. Така поради сил­ната привързаност към религиозния култ, донесен от тяхната прародина, келтите са запазили до късно своите култови образи и предмети.

Но в замяна на това тяхната керамика под влияние на местната из­губила своя народностен облик. Тя възприела формите и украсата на домашната тракийска керамика. Несъмнено и останалите групи келти в другите места са изпитали влиянието на по-развитата материална кул­тура в Тракия.


ЛИТЕРАТУРА
Beнедиков И., Келтското нашествие в нашите земи през III в. пр. н. е. под светлината
на археологическите материали., Ипр., XI, 1955, 3, с. 77.
Геров Б.., Проучвании върху западнотракийските земи през римско време, ч. II, Год.Соф.
унив. фак. по западни филологии, XI, 1, 1967, с. 30—54.
Герасимов Т., Келтски култови фигури от България, ИАИ, XXIII, 1960, 165—204.
Герасимов Т., Следи от келтите в Разложкото поле, ИАИ, XXV, 1962, с. 89—96.
Герасимов Т., Келтски селища по горното течение па р. Тополница, ИАИ, ХХ’Х, 1966,
с. 133-164.
Герасимов Т., Плочка с образ па келтско божество от Ивайловградско, ИАИ, XXXI,
1968.
Герасимов Т., Где са сечени тетрадрахммте на Кавар, келтски владетел в Тракия,
ИАИ, XXII, 1959.
Кацаров Г.И., Келтите в стара Тракия и Македония, сп. БAH, XVIII, Ист.-фнл. и обш.
клон, X, 1919, с. 55.
Михайлов Г., Към историята на Тракия през IV—III в. пр. н. е., ИАИ, XIX, 1955,
с. 154 и сл

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.