взето от:
http://www.drui.ru/content/view/359/33/
Статията използва данни от книгата на Стюарт Пигот „Друидите“ /Stuart Piggott. The Druids, 1968/.
Превод от руски: Сурен Исраилян, 28.12.2021г.
Уважаеми приятели ! Взех тази кратка статия от един руски сайт, който според мен доста свободно боравя с някои дискусионни теми, но все пак дава информация или по-точно преразказва интересни факти от изследванията на известни келтолози /в случая Стюарт Пигот/. Приятно четене !
Липса на помпозните „официални“ религиозни сгради при келтите изумявало античния свят, точно както и разположението им извън границите на селото или опидума. Светилището се намирало на далечна горска поляна, заградено със земен вал или дървена ограда. То се казвало «неметон» (nemeton). Самото обучението на младите мъже също се правело в гората, което напълно отговаряло на селския „нецентрализиран“ характер на келтската религия.
Два източника, които определяме като автори от Посидониевата група, ни дават особена информация за привличане на учениците и обучението им съгласно дридическите правила.
Става дума за информацията от Помпониус Мела и Цезар. Първият е по-добър в последователното посочване на данни, заимствани от Посидоний. „Друидите, – казва той, – учат на много неща богатите хора на Галия, като това обучение трае 20 години. Срещите с учениците стават тайно, в пещерите или в «in abditis saltibus» /което може да се преведе като «отдалечени гори»/.
Цезар пише, че «голям брой млади хора идват при тях за обучение», а след това добавя, че ученето може да продължи до 20 годни и знанията се предават устно: «говори се, че наизустяват magnum numerum versuum (голям брой стихове)»
Античният свят, свикнал към формално или публично обучение в градовете, приемал като странно и необичайно ученето „в краката на отшелника и в гъсталака на гората“. Въпреки че това изобщо не е било странно за съвременните им будисти, да не говорим за раннохристиянските ирландски монаси.
Устното обучение и наизустяването на мнемонически стихотворения е съществувало като древна културна традиция преди писмеността. От Индия до Ирландия ранните закони „се пазели в паметта на старейщините, предавали се от уста на уста и чрез песните на поетите». А споменаването за 20-летното обучение вероятно е не било само израз на необходимата продължителност, а може да се отнасяло към 19-годишния календарен цикъл, добре познат на келтите и други народи на античния свят.
Цезар също твърди, че „според слуховете, системата от тренировките измислена в Британия и пренесена след това в Галия кара най-добрите ученици, желаещи да се научат да пътуват до там“. Това абсолютно недоказано твърдение може да е израз на искренно мнение, разпростанено тогава в келтския свят.
Джексон обръща внимание на ранноирландски текст за един син, който се върнал след обучението на този „занаят“ от Британия. Друидът Катбад също бива описван в момент на занятия с богати млади мъже – в едининия случай 100 ученика, а в другия с осем. Бардовете и филидите (последният термин отначало означавал „предсказател“) също се обучавали в специалните школи. Обучението им е било устно и запомнянето продължавало от 7 до 12 години. Такива школи съществували до началото на XVIII век в гелска Шотландия.