Български автори,  Други,  Традиции

570 думи за ездата в Уелс

23.06.2017г., автор: Мартина Николова от https://ezdapress.com/ взето от:

Уелс е малка държава, съседна на Англия и част от Обединеното кралство. Прочута е с красивата си природа, множеството исторически замъци и с покойната прицеса Даяна. Ала сред планините и руините от Средновековни крепости се крие рай за почитателите на конния спорт.

В южната част на страната, на около 20 км. източно от Кардиф, столицата на Уелс, се намира градчето Нюпорт. Над местната река се издига символът на града – специален транспортен мост, единственият все още функциониращ от общо 6 в света. Друга забележителност са останки от римски театър, както и Селтик Манор, престижен голф-комплекс, където се провеждат кръгове от световната купа. Именно в Нюпорт се запознах с една дама от Бахамските острови, която е запалена по конния спорт. Предпочела е зелените хълмове пред горещия пясък и океана само защото в Уелс има възможността да язди активно.

Покрай нея имах щастието да се грижа за коне, както и да язда, в една китна конна база скрита в гората извън града. Конюшната, където приятелката ми държеше кобилата си, принадлежеше на англичанка и нейното семейство коренни уелски граждани. Англичанката беше мила с мен, но по принцип не допуска много външни посетители в конюшните си, защото обича да отдава под наем имуществото си само на хора, на които има доверие. Базата се състоеше от няколко конюшни, всяка със собствен заграден двор, където конете пасат през топлите сезони. Комплекса има и открит манеж с пясъчна настилка, различни препятствия за малки паркури, както и декари полета, гори и хълмове – идеални за разходки с любимите животни.

Всъщност специфичното за базата е, че е за хора, които притежават коне и умеят сами да се грижат за тях. Условията са чудесни: животните разполагат с поля за паша на воля. Конюшните са отоплени през зимата. През имота тече река, от която четириногите се възползват. Всеки стопанин се грижи за своите животни да са нахранени. Специални надписани ниши указват мястото на сместа от суха храна, водата и чесъна на прах.

Най-популярните коне с които лично се запознах бяха тези от Уелска порода, която има 4 под-секции, А, B, C и D. Секция D е позната като Welsh Cob и приспада към групата на конете, докато останалите секции са по-дребни и са в категорията на понитата. Уелската порода не е едра, но е изключително издържлива. Конете са идеални за дълги планински преходи, както и за шоу изяви. Добри и работливи, Уелските коне са чудесни за ездачи от начинаещо до напреднало ниво. След дребните Уелски кончета на почит там са и чистокръвните английски, а също и ирландските спортни кобили.

Макар Уелс да е сравнително малка държава, възможностите за езда са неограничени. Има над 30 отлични конни бази и над 50 конюшни. Над 30 000 км ездитни маршрути са регистрирани в страната. Всеки маршрут е различен и може да отведе ездачите до морския бряг, до руините на келтски замък, или някъде из просторните Бреконски върхове. Природата в Уелс напомня на българската, което добавя сантименталност в преживяването за нашенци.

Хората в Уелс са спокойни и гостоприемни. Освен чудесната езда, ще имате удоволствието да ядете топли домашни гозби, да разглеждате множеството културни паметници и да научите език, коренно различен от английския – идеална идея за наистина чудесна почивка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.