История,  Келтски свят,  Трако-Келтика

Галатия

от Уикипедия. Свободна енциклопедия

Галатия

Древна област – Анадола

Местоположение – Централна Анатолия

Съществуване като държава – 280–64 г. пр.н.е.

използвани езици – галатски, гръцки

Ахеменидна сатрапия – Кападокия

Римска провинция – Галатия

Asia Minor in the Greco-Roman period - general map - regions and main settlements.jpg

Галатия /ɡəˈлeɪʃə/; е древна област в планинските райони на централен Анадол, приблизително съответстваща на провинциите Анкара и Ескишехир, в съвременна Турция.

Галатия е кръстена на галите от Тракия (вж. Тилис), които се заселват тук и стават нейната управляваща каста през 3 век пр.н.е, след галското нашествие на Балканите през 279 г. пр.н.е.. Римските писатели наричат жителите му Гали (или Келти).

Географско разположение

Галатия граничила: на север с Витиния и Пафлагония, на изток с Понт и Кападокия, на юг с Киликия и Ликаония и на запад с Фригия. Нейната столица бе Анкира (т.е. Анкара, днес столицата на съвременна Турция).

Келтска Галатия

Терминът „галатяни“ се използвал от гърците за трите келтски народа в Анадола: Тектосаги, Трокмии и Толистобогии. Към I век пр.н.е. келтите са толкова елинизирани, че някои гръцки писатели ги наричат Hellenogalatai (Ἑλληνογαλάται). Римляните ги наричали Галогърци. Макар че келтите до голяма степен се интегрирали в елинистична Мала Азия, те запазили своята езикова и етническа идентичност.

Родно място на тектосагите в Галия

Към 4 век пр.н.е келтите проникват на Балканите, влизайки в контакт с траките и гърците. През 380 г. пр.н.е. те се бият в южните райони на Далмация (днешна Хърватия) и из древния свят се разпространяват слухове, че бащата на Александър Велики, Филип II Македонски, е бил убит от кама от келтски произход. Ариан пише, че „келтите от йонийското крайбрежие“, са сред онези, които са дошли да се срещнат с Александър Велики по време на поход срещу гетите през 335 г. пр.н.е.

Няколко древни сведения споменават, че келтите сключили съюз с Дионисий I Сиракузки, който ги изпратил да се бият заедно с македонците срещу тиванците. През 279 г. пр.н.е. келтите се обединяват под ръководството на Брен и започват да се придвижват на юг от земите на днешна южна България към гръцките държави. Според Ливий значителна сила се отделя от тази основна група и се насочва към Мала Азия.

В продължение на няколко години федерация от хелеспонтински градове, включително Византия и Халкедон, пречи на келтите да влязат в Мала Азия. По време на борбата за власт между Никомед I от Витиния и брат му Зипоетес, първият наел 20 000 галатски наемници. Галатяните се разделят на две групи, ръководени съответно от Леонорий и Лутариус, които пресичат съответно Босфора и Хелеспонта. През 277 г. пр.н.е, когато военните действия приключват, галатяните излизат от контрола на Никомед и започват набези на гръцки градове в Мала Азия, докато Антиох укрепва своето управление в Сирия.

Галатяните разграбили Цизик, Илион, Дидима, Приена, Тиатира и Лаодикия на Ликус, докато гражданите на Еритра им платили откуп. През 275 или 269 г. пр.н.е. армията на Антиох се изправила срещу галатите някъде в равнината на Сардис в битката със слоновете. След битката келтите се установяват в северна Фригия, регион, който в крайна сметка става известен като Галатия. Територията на келтската Галатия включвла градовете Анкира (днешна Анкара), Песин, Тавиум и Гордион.

„Умиращият гал“, Capitoline Museums, Rome

Римска Галатия.

След смъртта на Дейотар царството на Галатия е дадено на Аминтас, помощен командир в римската армия на Брут и Касий, спечелил благосклонността на Марк Антоний. След смъртта му през 25 г. пр.н.е. Галатия е включена от Август в Римската империя, превръщайки се в римска провинция. Близо до столицата му Анкира (съвременна Анкара) Пиламенес, наследникът на царя, възстановява храм на фригийския бог Мен, за да почита Август (Monumentum Ancyranum), в знак на вярност. Именно запазените стени на този храм в Галатия е исторически източник за Res Gestae на Август, запазен за съвременността.

Йосиф Флавий разказва за библейската фигура на Гомер от Галатия (или може би Галия като цяло): „Защото Гомер е в основата на онези, които гърците сега наричат ​​галати, [гали], но тогава са били наречени гомерити“. Други са свързвали Гомер с кимерийци. Апостол Павел посещава Галатия в мисионерските си пътувания и пише на християните там „Посланието до Галатяните“.

Въпреки че първоначална силна културна идентичност, към 2 век сл.н.е. галатите се асимилират в елинистическата цивилизация на Анадола. Галатяните все още говорели на галатския език по времето на св. Йероним (347–420 г.), Той пише, че галатяните от Анкира и Треверите от Трир (в днешна Рейнска област) говорели на един и същ език (Коментари в Epistolam ad Galatos, 2.3, съставен c. 387).

При административна реорганизация (ок. 386–395г), тази територия наследяват две нови провинции, Галатия Прима и Галатия Секунда или Salutaris, която включвала част от Фригия. По-нататъшната съдба на галатския народ е несигурна, но в крайна сметка те изглежда са били погълнати от гръцкоговорящото население на Анадола.

Галерия

Глава на Галат, както е изобразена на златен тракийски objet d’art, 3 век пр.н.е. Истанбулски археологически музей.

Галатиево бронзово конче, 3 век пр.н.е., Могила Хидирсихлар, Болу. Истанбулски археологически музей.

Галациански гривни и обеци, 3 век пр.н.е, Могила Хидирсихлар, Болу. Истанбулски археологически музей.

Галатийски торкви, 3 век пр.н.е., Могила Хидирсихлар, Болу. Истанбулски археологически музей.

Галатска плоча, 3 век пр.н.е., Могила Хидирсихлар, Болу. Истанбулски археологически музей.

Галатски предмет, 3 век пр.н.е., Могила Хидирсихлар, Болу. Археологически музей в Истанбул.

Част от карта от 15-ти век, показваща Галатия.

Вижте също

Древни райони на Анадола

История на Анадола Бележки

Препратки

Енциклопедия, MS Encarta 2001, под статия „Галатия“.

Бараклоу, Джефри, изд. Атлас на световната история на HarperCollins. 2-ро изд. Оксфорд: HarperCollins, 1989. 76–77.

Джон Кинг, келтски кралства, стр. 74–75.

Католическата енциклопедия, VI: Послание до галатяните.

Стивън Мичъл, 1993 г. Анатолия: Земя, хора и богове в Мала Азия об. 1: „Келтите и въздействието на римското управление“. (Оксфорд: Clarendon Press) 1993. ISBN 0-19-814080-0. Концентрати върху Галатия; том 2 обхваща „Възходът на църквата“. (Класически преглед на Bryn Mawr)

Дейвид Ранкин, (1987) 1996. Келтите и класическият свят (Лондон: Routledge): Глава 9 „Галатяните“.

Coşkun, A., „Das Ende der“ romfreundlichen Herrschaft „в Galatien und das Beispiel einer“ sanften Provinzialisierung „в Zentralanatolien,“ в Coşkun, A. (hg), Freundschaft und Gefolgschaft in den auswärtigen Beziehungen der Römer (2. Jahrhundert v. Chr. – 1. Jahrhundert n. Chr.), (Frankfurt M. u. A., 2008) (Inklusion, Exklusion, 9), 133–164.

Джъстин К. Хардин: Галатяни и имперският култ. Критичен анализ на социалния контекст от първото столетие на писмото на Павел. Mohr Siebeck, Tübingen, Германия 2008 г., ISBN 978-3-16-149563-2.

Сартр, Морис (2006). Ελληνιστική Μικρασία: A πο το Αιγαίο ως τον Καύκασο [Елинистична Мала Азия: от Егейско до Кавказ] (на гръцки). Атина: Екдосеис Патаки. ISBN9789601617565.

Външни връзки

Келтски галати „Подробна карта на келтските селища в Галатия“ (PDF). (1,60 MB)

UNRV.com: Галатия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.