Цикъл от 9 разказа „Чужденецът“ в стил „Историческо келтско фентъзи“
История Първа
Галът Калпурний сънува странен сън.
Той беше в Отвъдния свят ! Беше облечен в подходящи цветове – бяло и червено. Намираше се в една живописна дъбрава, пълна с ябълкови дървета.
-Вероятно съм на Авалон, – си помисли Калпурний.
Пред него се появи поляна, на която бе едно доста мрачно съоръжение, обградено със стени, приличащо на светилище.
-Това е неметон, 1 – се сети Калпурний. Той вече десета година бе ученик на друида Енгъс и бе наясно с всичко, свързано с религията.
-Но защо съм тук ? – помисли Калпурний.
Енгъс разказваше на учениците си за преселване на душата и той знаеше, че келтите не умират, а живеят първо сред живите, после в Отвъдния свят, а след това се прераждат и попадат отново при живите. Но трябваше да има причина той, на своите 21 години, да попадне на Авалон.
В дъбравата той забеляза един човек. Той не приличаше много на сънародниците му, но имаше светло лице и открит позитивен поглед на човек, който не може да бъде враг.
Калпурний сложи ръката си до устата, след това я отметна и леко се наклони в традиционното приветствие, прието в земите на неговата Карнутия. Човекът го доближи и каза на добър гръцки: „Добър ден, приятел ! Може ли да те попитам нещо ?“ Беше на около 45-50 години и също бе облечен в бяло-червени дрехи.
Не е наш, – си помисли Калпурний, – но не прилича и на римлянин.
-Откъде идваш, приятелю ? – попита галът /неговият друид три години обучаваше учениците си на гръцки/, – обзалагам се, че не си от Галия, откъдето съм аз.
– От Армения съм, – отговори човекът, – чувал ли си за тази държава ?
-Не, – отговори Калпурний, – сигурно е далече от Галия.
-Далече е, – повтори арменецът, – чувал ли си за приказката „Всичко върви от изток на запад“ – това е нашата поговорка.
Калпурний се учуди – той наистина беше чувал тази фраза, при това от неговия друид. Тогава той обясняваше за произхода на някои философски понятия, говореше за Индия и други далечни земи, от които галите черпили знания …
-Въпросът ми е, – прекъсна мислите му арменецът, – къде всъщност се намираме. Явно сме на остров, но къде ?
-Ти как попадна тук ? – попита Калпурний.
-Бяха ме подгонили едни римски легионери, – започна да разказва арменецът и лицето му се оживи, – ама те нямат вина, спах с жената на техен центурион и оня явно е разбрал… Та тук някъде наблизо се отскубнах от тях и излязох на брега, по-скоро на една стръмна скала. Нямаше как да сляза до водата и просто не знаех какво да правя. Очаквайки всеки момент да ме настигнат, аз призовах нашия бог Торк Ангех – а той е силен мъж – да ми помогне, да ме отърве от преследвачите, но той направи нещо друго. Когато вече чувах преследвачите си, реших за последно да се обърна към морето и тогава видях нещо необичайно, пред краката ми се появи абсолютно прозрачен, сякаш стъклен мост, който водеше някъде в морето. Аз, естествено, благодарих на Торк Ангех и стъпих на него.
-В този момент се показаха легионерите. Те стояха буквално на половин метър от мен, но не ме забелязваха. Аз бях невидим ! И тръгнах по моста, който ме доведе тук. Не знам колко време съм тук, както и не знам къде съм… Приятелю, кажи ми, къде сме ? – попита пак арменецът.
Калпурний не знаеше, откъде да започне. Всичко беше странно и някак си предопределено. Думичката „торк“ в името на арменския бог е позната на всеки гал и означаваше свещената и религиозната украса за шия, обикновено направена от ценни метали. Вероятно този човек е бил чут не само от своите, но и от неговите келтски богове, с чиято помощ той някак си е преминал от света живите в отвъдното по моста към Авалон.
Калпурний дори се сети за Армения, друидът му казваше да не бърка тази държава с нашата Арморика, тоест Бретан. И той реши да сподели всичко, което знаеше.
Но пред него стоеше не новия му приятел, а … друидът.
-Калпурний, – каза друидът, – сънят подрежда наученото, но искам да се приготвиш за твоята мисловна работа.
-Да, разбира се, – отговори Калпурний и си пожела пак да сънува Авалон и цялата тази свръхестествена логика.
Забележки:
1 Неметон – светилище на друидите
История Втора
Император Клавдий днес не беше в настроение. Този видимо спокоен мъж с пронизващи очи, който често имаше пристъпи на най-различни болести, днес имаше друга причина да е навъсен. Предстоеше му да реши един много важен въпрос.
Легионерите, които навремето му спасиха живота и в крайна сметка го направиха император, днес ребром поставиха въпроса за започване на военните походи.
Клавдий никога не е бил войник и предпочиташе да укрепи империята си вътрешно и дори започна някои важни реформи в държавната структура. Разбира се, като бивш сенатор и консул, той знаеше, че ако легионерите анексират някоя нова земя от съседите на Рим и тя стане римска провинция, това ще донесе доста пари.
Лошата новина беше съвсем реална възможност на военните при всяка победа все повече да „диктуват парада“ в империята, което в крайна сметка може да доведе до смяна на императора, както навремето стана с него, когато бе убит Калигула.
Той гледаше през прозореца на двореца и изведнъж се сети как на младини се срещна с друидите в родния си град Лугнунум в Галия. Бяха две жени Ирис и Девън, които по време на срещата го гледаха в очите и отговаряха кратко на конкретните въпроси и много заплетено, когато той искаше да научи „всичко“.
Клавдий реши да ги намери. Извика личната си охрана и нареди да се намерят двете друидеси. След това извика преторианците и им нареди да изчакат за отговора относно военните походи, защото искал да „говори с боговете“.
След това Клавдий извади лист и перо и се замисли, какъв конкретен въпрос да зададе на друидесите, за да получи точен отговор на въпрос, който го интересуваше. Той добре познаваше особения начин за изразяване на друидите, все пак толкова години живееше в Лугнунум, който винаги си е оставал галски град и бавно се романизираше.
До края на деня той изписа няколко листа, но все още не бе намерил точната формулировка.
Клавдий вече мислеше да отложи писането, но изведнъж му хрумна великолепна идея. От възбудата започна да му трепери главата, но той бързо написа няколко изречения и скри листа в специален тайник.
Друидесите се появиха в двореца след около две седмици. Охраната ги доведе при Клавдий и остана да пази императора. Ирис и Девън, две дребни и сухи жени на видима възраст над 60 години, го гледаха спокойно и мълчаха.
Императорът ги разгледа внимателно, като през цялото време друидесите не мръднаха и го гледаха в очите.
Стреснат от това спокойствие, Клавдий с леко съжаление, че въобще е предприел подобно решение, реши да ускори процедурата и каза:
-Предстои ми важно решение, от която се нуждае Империята. И понеже знам, че можете да разчитате бъдещото, ще ви задам един конкретен въпрос.
Той извади своя лист и леко треперейки прочете написаното в него. След това го прибра и каза:
-Питам вас, друидесите, защото вие виждате бъдещото. Питам ви: ще запазят ли моите потомци имперската корона ?
Настана мъртва тишина.
Друидесите седнаха една срещу друга, хванаха се за ръце, след това затвориха очи и стояха така известно време.
След това Ирен тихо произнесе:
-Няма да има по-известното име в историята на държавата от това на рода на Клавдий !
Клавдий се обърна, за да скрие чувствата си. Той сякаш виждаше бъдещите императори и техните славни дела.
В приемната зала цареше пълно мълчание. Клавдий се сети за нещо и каза: „И все пак …“ и се обърна. Друидесите ги нямаше, а един от охранителите му каза с учудена физиономия: „Те сякаш се разтвориха във въздуха, а ние всички през цялото време бяхме тук“.
Клавдий знаеше за това правило на друидите – те да решават кога да присъстват или отсъстват в обществото и махна с ръка.
Сега той, Императорът на Рим притежаваше двама сигурни съветника, които винаги можеше да намери.
История Трета
Денят беше като по поръчка – слънчев и топъл. Арменецът бързаше за срещата с ирландеца. Последният не ползваше мобилните телефони, а срещата бе изключително важна, защото Арменецът чисто и просто искаше да разбере, защо толкова го интересуват келтите.
Те се срещнаха в сградата на старата поща и се отправиха към едно кафене. Ирландецът държеше да е на слънце, а арменецът вече доста се изпоти и търсеше сянката.
В крайна сметка намериха соломоновско решение – откриха кафене, където половината маса бе на слънце, а другата половина – в сянката. Това успокои двамата мъже, те си поръчаха напитките и започнаха с взаимен интерес да разказват за себе си. След няколко учтиви и дежурни приказки арменецът взе инициативата в своите ръце и попита Брейдън /така се наричаше ирландецът/:
-Кажи, приятелю, защо толкова ми харесват келтите ? Аз съм чистокръвен арменец, първата неарменка в нашия род е тъкмо жена ми, с която се разведох пред 14 години. Каква е магията тук ?
Брейдън отпи чая, усмихна се и попита:
-Предполагам, че си напълно сигурен, че нямаш нищо общо с келтите, нали така?
Арменецът за всеки случай още веднъж прехвърли мислено цялата си рода, отново не откри ама нито един келт и каза:
-Да така е !
Тогава ще трябва да изслушаш една историческа справка – каза тържествено Брейдън – Готов ли си ?
Да – отговори арменецът, като си помисли: „Кой знае къде са отишли нашите хора. Знае ли човек?“
Лицето на ирландеца излъчваше абсолютен неутралитет и това успокои арменеца.
-И така, започваме – каза Брейдън отново с неутрален израз на лицето, сякаш всеки ден се занимаваше с арменската тема – просто изслушай, приятелю и запомни фактите.
Във времената, когато Армения е била съюзник на Римската Империя и за кратко Римска провинция, в страната е дошъл един римски благородник, който се казвал Деутериус Първи. Той бил изпратен от Рим в качеството на римски губернатор и е живял в Армения поне няколко години. В Римската империя за всички губернатори се правело нещо като съвременното досие, от което разбираме , че всъщност Деутериус Първи е бил гал /тоест келт/. Като всеки нормален келт и държавен наместник той не е вярвал много-много на местните, затова навсякъде се е движил с лична охрана, естествено от галските /келтски воини/ , които също са дошли с него от Рим. Тези воини, а защо не и самия губернатор, са имали връзки с арменките, тоест е съществувало армено-келтско или келтско-арменско потомство с връзки и пари, което със сигурност е имало шанс да се запази във вековете.
Арменецът запази мълчание, но ирландецът усети недоверие зад любезния му поглед и каза:
-Аз ще тръгвам. Ще ти трябва време да разбереш, но връзка има, иначе как ще обясним съвпадение на нашите ирландски кръстове с вашите хачкари, а и британските ми колеги наскоро откриха общи гени на една ваша област в Армения и тяхно графство в Уелс.
Те станаха от масата и преди да си тръгне Брейдън каза:
-Вдигни дясната си ръка ! Ако показалецът и безимения пръст на ръката ти са еднакви по дължина, имаш келтска жилка. Освен това твоята физика е доста характерна за нашите народи, приличаш ми на келтски нордически тип: носът и ухото са разположени под еднакъв ъгъл.
Арменецът се сбогува и изчака ирландеца да се отдалечи.
След това веднага провери това, което му каза Брейдън.
Двата пръста на дясната му ръката бяха идеално равни, а ушите бяха 100% успоредни на носа.