Кристоф Клод – преподавател, художник и творец от Франция. Той е страстен почитател на келтската култура и е член на AFC „Асоциация на Келтите във Франция“.
Оригиналният текст на английски език е написан специално за блога. Превод: Сурен Исраилян 01.11.2021г.
Уважаеми приятели ! Продължавам със серия интервюта, които Кристоф Клод, дава специално за моя блог, с цел да представи съвременните възгледи и сведения за келтите. Ако имате въпроси, на които не сте открили отговори – пишете ми в коментари или на celticsuren@gmail.com, ще ги включа в следващите интервюта.
- Как се e протичал един голям келтски празник ? Предполагам, че е по-различно от показаното в комиксите за Астерикс и Обелиск: имало ли е специално място за празнуване, специални ястия, особени танци, облекла ? Вярно ли е, че по празниците келтите показвали бойните си умения и са мерели специални колани, за да ограничат „напълняването“ ?
За съжаление нямаме писмени документи написани от келтските автори с описание на празниците, а латинските и гръцките сведения, разбира се, не могат да се приемат за меродавни. Единствено можем да разчитаме на археолозите, но техните находки са оскъдни.
Ето например, по въпроса за човешките жертвоприношения все още се спори. Вероятно келтите са ги правили в предисторическите времена, подобно на всички други европейски народи. Обаче ние нямаме доказателства, че това се случвало постоянно и било навсякъде в келтския свят, въпреки последните находки в Ирландия, които по-скоро са свързани с определени социални и климатични условия. „Класическите“ текстове са били написани от чужденци доста след времето на независимите племена, което означава че спомените за келтите били толкова изкривени, че се губел всякакъв смисъл.
Знаем, че всяка година празниците се провеждали по време на четирите келтски „фестивала“, както и по повод на извънредни събития, като победа в битка или избори. Празниците се провеждали в определени места, които са били светилища. В тези свещени територии имало няколко сгради и могила /понякога изкуствена/, предназначена за определено божество (нещо подобно може да се намери в светилищата, посветени на Артемис и Аполон). Светилищата били оградени със стени и само определен кръг хора можел да участва в празника. Вътре имало специално място за пиршество, а гостите сядали според съответния ранг и заслуги в обществото. Късни свидетелства от средновековните ирландски текстове дават представа подобна организация.
Изглежда някои животни били използвани за жертвоприношения (волове, овце, кучета и т.н.) а след това приготвени за пиршеството на място. С кръвта им били заливани специални „свещени“ дупки в земята като дарове за божествата в Отвъдния свят. Месото се изпичало, за да могат Боговете „да се нахранят с мириса на дима“. След това хората започвали да ядат месото. Келтите със сигурност вярвали, че хората и боговете празнуват заедно. След пиршеството кокалите се заравяли в земята на светилищата. Археолозите намират там и много счупени чинии и чаши, които вероятно също са били „жертвани“.
По време на тържеството се пиело много алкохол – най вече бира или медовина. Повечето вина се докарвали от Италия и били доста скъпи. Сервирането им показвало важността и благородството на гостите. Обаче, съгласно скорошните изследвания на винен съд от могилата на Леди Викс/the Lady of Vix в Бургундия, виното е било местно производство пет века преди нашествието на римляните ! Напиването по време на пиршеството се смятало за свещен акт, което може да се сравни с някои гръцки обичаи от същата епоха. Това състояние помагало на участниците в тържеството да се почувстват като едно цяло и да „имат свещени видения“. Но това, разбира се, предизвиквало сбивания, в резултат на което фаталните схватки не били рядкост, ако вярваме на класическите автори.
Що се касае коланите, наистина някои източници съобщават, че келтските воини тренирали ежедневно за да бъдат във форма, както и че те умерено ядели месо и пиели алкохол. Те били постоянно контролирани за доброто на цялата общност, и един от източниците съобщава, че се използвали специални колани за да провери дали войникът не е прекалено дебел. Ако това се случвало, последният трябвало да плаща глоба ! Въпреки това, не е сигурно, дали тази „контролна“ мярка се практикувала по време на тържествата.
2. Някои учени смятат, че старото име на София – Serdica има келтски произход, по аналог с Аrmorica или Gallica. Вашето мнение ?
Все още се спори, какви точно били сердите. Дълго време се приемаше, че те били траки. „Официалната“ история, написана по време на социализма лансирала идеята, че всичко намерено в България трябва да е било тракийско, славянско и прабългарско. Но при вас били намерени толкова много артефакти, че пренебрегване на келтското влияние стана невъзможно. Въпросът е в това, дали сердите били „чисти“ келти ? Това няма как да разберем.
Според съвременната теория, келтското племе свързвано със Скордиски/Scordisci (виж могилата на конника в Монтана) се установило в този регион около IV-ти век пр.н.е, подчинявайки тракийското население. Взаимното влияние довело до смесица от келтски и тракийски черти сред народите живели по вашите земи, докато келтите не били изтласкани от съседите траки, които отново била превзели властта. Това е всичко което знаем. Дори не знаем, дали келтите при вас са имали друиди ? На какъв език говорели ? Поради липса на факти можем само да гадаем.
3. В България на много места се продава ръчно изработен сувенир „Дървото на Живота“ /Tree of Life/. Той свързан ли е с келтската култура ?
Този символ се радва на голям успех в последните години, особено сред последователите на движенията, тип Ню Ейдж. И все пак той не е точно келтски. Дървото на живота е универсален символ, който има различни значения. Ето някои от тях:
-символ на Знанието: Игдрасил/Yggdrasil, „пра-старото“ дърво – ясен в скандинавската митология. „Световно Дърво“/World Tree, Космическо Дърво/Cosmic Tree, чието име означава „Конят на Ужасния /Один/’The Horse of the Terrible One (Odin)’. Именно под него Один се бил набучил върху собственото си копие, за да познае тайните на руните. Освен това може да се открие подобна връзка със Забраненото дърво на познания от Райската градина. Вероятно това е стар индоевропейски мит, привнесен от Персия в митологията на Близкия Изток. Той бил известен също така в Месопотамия и дори в държавата Урарту /днешна Армения/.
– символ на Силата. Дърветата олицетворявали Мощта и Силата – дъб, ясен, бреза, лешник и били използвани за изработване на жезъла на друидите и за други религиозни лица.
– връзка между двата свята: Игдрасил имал девет корена, които се намирали в Девет Свята/Nine Worlds. Това дърво било „стълб“ между земята и небето. Когато Карл Велики бе дошъл за избие хиляди „неверни“ сакси/Saxons, той най-напред е изгорил тяхното свещено дърво Ирминсул/Irminsul, което може би е било метафора за бога Тир/Tyr.
Според античните източници когато пратениците на Александър Велики попитали келтите, от какво се страхуват най-много, те отговорили „Да не падне небето върху нас“. Това било възприето като шега и е било използвано в сюжета на Астерикс. Сега обаче научаваме, че този отговор не е бил просто самохвалство. Вероятно най-големите страхове на келтите били свързани с мистичната идея, че небето „се подпира“ от дърво. Ако това дърво бива унищожено, светът ще се сгромоляса.
4. Бихте ли разказали за келтите в земите на днешна Испания и Португалия /келтибери/. Имало ли е някаква връзка между тях и Галия ? Роднини ли сте ?
Наистина по-голямата част от Иберийския полуостров е била част от Келтския свят. То се личи ясно в географските имена: Каталуния дължи името си на племето Каталауни/Catalauni, които живели и в североизточната Франция, думата „Португалия“ е от латинското ‘Portus Gallus’ („Пристан на галите“), а името на реката Douro трябва да произхожда от от “dubron“ („вода“), което е често срещан топоним (като реката Довър/Dover в Англия).
Цивилизацията по тези земи представлявала шарен микс от различни култури: иберийците/Iberians все още не са точно определени, тъй като липсват лингвистичните данни. Те вероятно били потомците на европейските аборигени от епохата на неолита, но не е изключено да са дошли от Северна Африка /берберите ?/ или от други части на Европа. Вече никога няма да разберем това. Подобно на другите европейски народи те със сигурност били микс от различни мигриращи племена, които постепенно се „келтизирали“/celticised по отношение на културата.
Има много малко данни за така наречения „келтиберийски език“ /’Celtiberian language’, но някои думи от него показват връзката с галския език, използван навсякъде в Европа. Не бива да забравяме, че принадлежност към келтите съвсем не означавала да бъдеш член на етническа или генетическа група. По-скоро това предполагало обща културна сфера и много народи на практика запазвали своята култура и езика дори по време на келтското доминиране в дадения регион, приемайки само типично келтски функции.
Келтската връзка все още съществува и не само в географските имена – каменни крепости подобни на тези в Ирландия чакат своите откриватели. Те, разбира се, са били построени преди идването на келтската култура, но ДНК анализи показват очевидна връзка между ирландците и населението на Западна Испания (Finistera), което потвърждава тезата, която винаги присъствала в ирландските митове. Не става ясно обаче, дали испанците мигрирали към Ирландия преди или по време на келтската ера.
Още един факт към темата: съвременната традиция за поклонническото пътуване до Сантяго де Компостела може да се окаже доста по-стара от християнството. Добре известно е, че прочутата катедрала е била построена върху римски храм, който е бил на мястото на древна могила. Изглежда, маршрутът на средновековното поклонничество минавал по пътя, вече използван през Желязната Епоха, а може и по-рано. Дали този маршрут е бил пътят на друидите поклонници или не, все още не е ясно. Но теорията може да е съвсем вярна и съвременните поклонници вероятно стъпват по следите на шаманите и друидите, които сигурно са вървели по същия път в продължение на хилядолетия.
5. Вероятно знаете, че в Римската империя всеки воин, прослужил 25 години, получавал парцел земя за ползване „в рамките на империята“, докато е жив. В България има теория, че някои „пенсионирани“ римски воини от галски произход получавали парцели в Тракия, в земите на днешна България и се женели за тракийки. Вашето мнение ?
Напълно е възможно, след като това ставало във всички провинции на Римската империя, включително и в Галия. Откриването на древните „имоти“ като Вила Армира показва процеса на асимилацията както е ставало навсякъде другаде, въпреки че е невъзможно да се определи дали тази вила принадлежала на пенсиониран легионер от галски или германски произход, богат римски търговец или представител на романизиран тракийски елит. Римската империя насърчавала както местно така и чуждо влияние. Тракийските благородници в голяма степен вече били елинизирани, което ги подготви за латинското влияние.
При получаване на римското гражданство хората се издигали по отношение на социалния си статут и можели да се местят навсякъде в пределите на Империята. Ако галските воини се установявали в Тракия, те най-вероятно говорели на латински език и имали латински имена като признак на тяхната асимилация и преданост към Империята. Затова търсенето на „галската следа“ в късния римски период в Тракия е невъзможно.
6. Разкажете за „Отвъдния Свят“ на келтите /Otherworld/. Вярно ли е, че галите изпращали „съобщения“ на починалите си роднини, като хвърлели надписани предмети в огъня ?
Цели книги са написани за Отвъдния Свят на келтите / Celtic Otherworld/, и обясняването му е трудна задача, защото представата за този свят се променяла на различни места и в различни епохи.
Казано накратко, изглежда келтите са вярвали в съществуването на три свята: светът на живите, светът на мъртвите и светът на боговете и духовете, като тези три понятия могат да се свържат с земята, морето и небето. В класическата митология е същото, но там нещата са ясни и физически точно подредени – място на боговете е планина Олимп, „входът“ към света на мъртвите в западна Гърция е отвъд река Ахерон. При келтите обаче е било друго – трите свята не са били отделени, а по-скоро представлявали едно цяло с различни измерения.
Духовете не са живели извън този свят, а сред живите, но въпреки това те били невидими и рядко се намесвали. Келтският „ад“, доколкото ни е известно не е имал физическо място, а по-скоро концепция. В ирландските митове пише, че когато боговете били побеждавани от хората, те намирали подслон в невидимия свят, както и под могилите и крепостите, въпреки че това било написано през Средновековието от християнските монаси и следователно е по-късна версия на представата за Отвъдния Свят на келтите.
Според по-късните данни, намерени в Ирландия, изглежда Отвъдният Свят се намирал на запад, отвъд Атлантическия океан в мястото известно като Tír na nÓg, или Земята на Младостта/the Land of Youth. Но това е било най-вече за воините и героите, и ние не знаем, къде попадали селяните и робите след смъртта. И след като повечето келтски народи нямали никакво понятие за това как изглежда морето (например в Чехия, Унгария, дори източна Франция), трудно можем да определим каква е била тяхната представа за света на мъртвите.
Някои места били на кръстопът между двата свята: високите хълмове служели за ориентир, а върховете им вероятно се използвали за изграждане на светилища (Лугдунум-Лион/Lugdunum – Lyon) или впечатляващи гробници (Нокнари/Knocknarea в Ирландия, известно като гроба на кралицата Медб/Queen Medb, не е проучена и до днес). Някои гори бяха запазени диви и използвани като неутрални места: те бяха граници между племената, където вероятно се подписвали договори и споразумения.. Блатата били особено почитани като свещени места: земята (светът на живите) и водата (светът на мъртвите) се смесвали и по този начин границата между световете се размивала и позволявала по-лесната комуникация с Отвъдното.
Вероятно центърът на Галия, цитиран от Цезар – мястото, където друидите се срещали веднъж годишно на територията на Карнутите/Carnuti, е бил Солонският регион/Sologne region, блатисто място, което приблизително съответства на средата на древногалската територия. В някои региони на Европа (Ирландия, Дания) също се разкриха оброчни жертви, внимателно подготвени и оставени на блатисти места; те със сигурност били благородници или крале, убити, за да успокоят боговете.
Като цяло водните терени били свещени – реките, изворите, езерата били места за комуникация с умрелите като връзка с духовете на предците. Съкровища бяха намерени на дъното на езерата (la Tène), хиляди различни оръжия и бижута били хвърляни във водата, като предварително са били натрошени, за да не се използват, а да бъдат дадени като оброчни дарове за Отвъдния Свят.
Тази информация може да се намери в артурианската литература/Arthurian literature. Средновековните текстове на континента били вдъхновени от уелските легенди, които били написани в християнската ера, но съдържали някои древни езически елементи. Сред тях е мистериозната гора, в която се събирали двата свята – мястото на страх и богатство и митични търсения. Или езерото в което се намирала мистериозната дама, която давала кралския меч, преди да го вземе обратно когато кралят умирал докато тялото му се пренасяло на лодка от трите жени към Отвъдния Свят, за да намери покой на скрито място „отвъд вълните“.
Тези места са много важни и могат да бъдат сравнени с други местности, описани в ирландската литература, но няма нужда да се опитваме да ги свързваме с реални географски точки, защото те са били мистични и техните локации се променяли.