История,  Келтски свят

Картимандуа – кралицата на бригантите

От сайта на Благотворителната Фондация „Vindolanda” – www.vindolanda.com

Автор: Pat Hirst – служителка в музея и екскурзовод на доброволни начала

Оригинално заглавие: Cartimandua – Queen of Brigantia

Превод: Сурен Исраилян, 17.10.2021.

Публикува се с изрично разрешение на Благотворителната Фондация „Vindolanda”

Взето от:

https://www.vindolanda.com/blog/cartimandua-queen-of-brigantia?fbclid=IwAR0iWtnXHsps1miSR0JUL6RmpfG8YIy9e4V3b2US1uPZkHBpaUs4ikqMBVM

Ако можехме да се върнем назад във времето, нямаше да познаем онази „Британия“, която Юлий Цезар, а по-късно и Клавдий превзели преди 2000 години.  Тогава не е имало нито „Обединеното Кралство“, нито голям лидер с достатъчен авторитет за цялото население на този неголям, но важен остров. Вместо това е имало много местни кланове със своите водачи и собствени територии, границите на които постоянно се променяли в резултат на заграбване на чужд терен и свързани с това нападения, уреждане на дълговете или сключване на междуплеменните бракове. Някои от тези народи вероятно имали силни, авторитетни и харизматични водачи, и поне две от племената били водени от жени.

Будика/Boudica от племето Ицени/Iceni (намирало се в района на съвременния Норфолк и части от Съфолк и Кеймбриджшир), е останала в историята като „борец за свободата“. Тя се противопоставила на силата на римската армия, след като видяла техните несправедливи и насилствени действия. Будика бе обединила не само своя народ, но и други племена, за да отмъсти и да води война с римляните. Тя бе разрушила Сейнт Олбанс, Колчестър и Лондон, преди да бъде победена без никакви шансове за успех и по тази причина вероятно се самоубила, за да не бъде пленена.

Но какво знаем за другата водачка, която е напълно пренебрегната в учебниците по история ?  Тя се казвала Картимандуа/Cartimandua (наричана от римляните „Кралица Картимандуа“) и е била водач на бригантите/Brigantes и Бригантия/Brigantia. Територията на Бригантия е била значително по-голяма от тази на Будика – вероятно от югозападната част на днешна Шотландия чак до Дарби/Derby и имала граници „от море до море“. Най-вероятно, в тези земи е имало и други подчинени племена под контрола и защитата на Картимандуа.  

Карта на местни британски племена по време на римското нашествие

Нямаме писмени документи нито от ицени, нито от бриганти, затова всичко, което знаем за тях, намираме в латински текстове, написани от римските автори, такива като Тацит/Tacitus и Дио/Dio, както и в някои съвременни интерпретации на археолозите. Когато говорим за Будика и Картимандуа, не трябва да забравяме, че и двете водачки са били описвани през призмата на предразсъдъците и обичаите на онова време, особено предвид отношението към жените в Рим. Защо например, в тази империя никога не е имало императрици, които да управляват сами ?

Малко или почти нищо не се знае за ранния живот на Картимандуа, освен факта, че тя вече е била кралицата на бригантите, когато Клавдий нападнал Англия през 43г. Знаем, че тя е била омъжена за Венуций/Venutius и че почти със сигурност е имала кралско потекло, преди брака си. Всъщност Венуций се наричал „съпругът на кралицата“ и имал уважаван статут в тяхната връзка. Това е било „анатема“ в очите на римляните. Въпреки че много от императорите в Рим са били силно повлияни от своите роднини-жени, нито една от тях не била удостоена с титлата „император“. Така че статутът на Картимандуа изглеждал като нещо ненормално и неподходящо за римските обичаи.

Може би затова в латинските текстове нейното присъствие често се пренебрегва, а ролята й на лидер – се омаловажава. Будика била възхвалявана заради нейния борбен дух, докато за Картимандуа само се споменавало, че била съглашател на римляните и прелюбодейка. Кралицата на Бригантия наистина се бе развела, но от сведенията, с които разполагаме не може да се твърди, че тя е изневерявала. Не знаем, как е изглеждала Картимандуа, и дали тя и Венуций имали деца. Нямаме никакви данни за тяхното семейство, което не означава, че не са имали деца. Знаем за дъщерите на Будика, защото малтретирането им от страна на римските войници предизвикало война срещу империята.

Името й бе преведено като „лъскаво пони“/‘sleek pony’, но дали това има връзка с физическите й качества, можем само да гадаем. Според някои източници, тя може да е била жрица на някой от многото келтски култове. Но и това предположение няма конкретни доказателства, освен мемориалната плоча от римската крепост Бъренс/Birrens, посветена на богинята Бригантия/Brigantia, която била почитана както от римляните, така и от местните хора. Скорошните разкопки в Стануик/Stanwick в Северен Йоркшир показаха, че селище от бронзовата ера, съществувало на същото място вероятно е била нейната резиденция, преди да бъде превзета от римляните.

В отличие от Будика, която отначало нямала нищо против римляните, когато починал мъжът й, Картимандуа се съгласила да сътрудничи на империята в замяна на запазване на владетелския си статут върху земята и хората. Венуций, изглежда, също е бил склонен да стане съучастник в тази сделка. Тя запазвала голямото си богатство в замяна на дългосрочното подчинение на Рим и очаквала защита от римляните като допълнение към притежаваното имущество. Това споразумение прекрасно устройвало римляните, защо така те получавали добра защита от северния фланг, без опасност от въстания и бунтове и същевременно имали буфер между тях и племената в северната част на острова.

Изображението на богиня Бригантия от крепостта в Бъренс

Картимандуа привлякла внимание на римските историци не само заради съглашателството си с империята. През 51/52 година, тя бе предала бунтовника Каратак/Caractacus на нашествениците. Той бил наследник на „трона“ на племето Катувелауни/Cartuvellauni /дн. Хардфордшиър/. Каратак бе водил дълга война срещу римляните, отначало заедно с брат си Тогодъмнес/Togodumnus (който бе загинал в битка), а след това избягал в Уелс при племената Силури/Silures и Ордовици/Ordovices, търсейки убежище.

Там Каратак е бил провъзгласен за техния водач и като такъв подбуждал хората да вдигнат оръжията срещу римляните. Въпреки добра стратегическа позиция в близост до Сноудония/Snowdonia, той отново бил победен от римляните, но избегна залавянето си и наивно се отправил към Картимандуа, търсейки нейната закрила и оставяйки семейството си на милостта на врага.

Вместо да му помогне Картимандуа го предала окован на римляните. Каратак със семейството си бил изпратен в Рим, където бил държан в затвор и показван по улиците като военна плячка. Той избегнал смъртта, след като произнесъл вдъхновена реч на императора и бил оставен за живее със семейството си някъде извън Рим. Докато Картимандуа била хулена, че го предала на врага, самият Каратак, въпреки че оставил семейството си на яростта на римляните, бил възхваляван като защитник за свободата.   

Лоялността на Картимандуа към Рим се приемала като слугуване и фактът, че тя е била владетелка и нямало кой да й нарежда да върши подобни неща предизвикало порицание сред класическите автори. Някъде между 51 и 57 година Картимандуа се развела с Венуций, и тя продължила да управлява народа си еднолично. Дали разводът бил свързан с предаването на Каратак не е ясно, но Венуций след това станал все по-агресивен спрямо римляните.

Той със своите поддръжници нападнал Картимандуа, но тя е оцеляла, защото поискала помощ от римския губернатор, като изрично е помолила да не се предприемат действия, докато не се вземат някои роднини на Венуций за заложници. Помощта бе дошла под формата на легионери, вероятно от Девети Испански легион/IX Hispana legion, и въстанието било осуетено.

Малко след това Картимандуа отново се омъжила, този път за Велокат/Vellocatus, който е бил оръженосец на Венуций и по-млад от нея с няколко години. Въпреки че този брак бил легален, от него са тръгнали обвиненията към Картимандуа, че била прелюбодейка, макар че доказателствата в подкрепа на това твърдение няма. През 60-та година ицените, водени от Будика се разбунтували срещу римското владичество. Картимандуа останала вярна на Рим и нито участвала във въстанието, нито подбуждала хората си да го подкрепят. Ако тя се бе включила в борбата, резултатът можеше да бъде различен и позицията на Рим в Британия можеше да бъде сериозно подкопана. Лоялността на Картимандуа към Рим не отслабвала, и тя заедно с нейния народ изкарали още няколко спокойни години.

69-та година била неспокойна както римляните, така и за империята. За една година се сменили четири императора, в империята царели граждански вълнения и е било време на голяма несигурност. Венуций използвал от тази възможност, като събрал нова армия от поддръжниците си сред бригантите и нападнал Картимандуа. Тя отново поискала помощта от римляните, но те имали толкова проблеми с граждански вълнения и смут, че не са могли да изпратят войниците за нейната подкрепа.

Учудващо е, че Венуций нападнал бившата си жена, защо се предполагало, че тя все още държала роднините му за заложници и те можели да пострадат достатъчно, ако той бе загубил битката. Обаче тактиката му проработила – той победил и Картимандуа била свалена като кралица на бригантите. Венуций царувал само две години, след което на своя ред е бил свален от императора Веспасиан. Кралството на Картимандуа преминало под директен контрол на императора, който лишил народа от всякакви привилегии и наложил строго римско управление. Бригантия вече не е била „свободна“ и е станала част от империята.    

Докато Венуций и Каратак се представят като храбри, проницателни и благоразумни мъже, Картимандуа се охулва или не се припознава приноса й за успеха на римляните в Британия. Без нейната лоялност, завладяването на Британия щеше да бъде много по-различно, но въпреки това тя се представя като отмъстителна и подобно на всички жени като „управлявана от сърцето си, а не главата си“ /приписвано на Тацит/. Те не получи никаква милост от историческите автори, които пренебрегнаха ролята й на сигурен северен съюзник, който позволил на римската армия да подчини останала част от острова. Тацит споменава за нейното „коварно залавяне на Каратак, сексуална непристойност и хитроумен прийом в задържането на роднините на Венуций, като заложници“. Дали той би казал същото ако вместо Картимандуа би бил мъж ?

Има малко сведения, за да се предположи, какво е станало с Картимандуа след нейното поражение. Сред като била спасена от римляните, тя вероятно е отишла в Честър/Chester или починала скоро след събитията. Забележително е, че Тацит смятал, че тя не била достойна за повече внимание от неговата страна, не защото била незначителна, защото била жена и като такава не заслужавала да бъде запомнена.

Ако тя наистина е била на трона, когато Клавдий нападнал Британия, Картимандуа ще е първата доказана наследствена кралица на Острова, управлявала повече от 26 години. Тя е живяла 50 години преди построяването на Адрианов вал. Колко по-различна би била историята на Британия, ако тя беше се присъединила към въстанието на Будика или имаше законни наследници. Нейният принос към нашето наследство е недостатъчно представен и слабо документиран – вероятно защото е жена.

Тази статия е част от нашия проект „Roman Holiday Project“.

Източници:

The Brigantes – Hartley and Fitts

The Carvetii – Higham and Jones

Cartimandua – Nicki Howarth Defying Rome – Guy de la Bedoyere

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.