Български автори,  История,  Келтски свят,  Трако-Келтика

Древните индоевропейци /част 3/

Автор: Росен Илиев от http://www.nauchensviat.eu взето от:

http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/2012-03-26-19-57-54/2012-04-20-23-02-59.html

Келтите

Една от най-противоречивите теми в цялата европейска история е физическия тип на келтските народи. Името келти е било прилагано за много расови типове, реални и въображаеми, от ниски брахикефални брюнети до руси брахикефали и нордиди. 

Въпреки че по-ранните идентификации, вероятно все още са под въпрос, ние може да посочим, че първите келти се появяват в европейската историческа обстановка около 500 г. пр. Хр. с началото на цивилизацията Лa Тèнe. Родината на келтите, или най-малко страната, в която те развиват тази блестяща култура от Желязната епоха, е без основателно съмнение в югозападната част на Германия, в горния дренаж на река Рейн, която е формирала западната част на оригиналния Халщат в тази област. Най-източните аванпостове на келтите са Бохемия и Галисия, докато на запад и юг, са били в съприкосновение с териториите на лигурите и на рейнците. Келтите, следователно, разположени на северозапад и запад от илирите, и на юг от германците, които по това време били ограничени до Скандинавия полуостров и Северозападна Германия

Keлтските езици са много тясно свързани с групата, от която води началото си и латинския. Периодът, в който келтските езици се диференцират от другите форми на индоевропейската реч трябва да бъде толкова стар, колкото напускането на предците на италийците към Италия, и следователно трябва да води обратно към Бронзовата епоха. Keлтският, както италийският, се разделя на два клона – P-кeлтски и Q-кeлтски. Смята се, вероятно, че фонетичното разделение, което разделя двете езикови групи се проявява независимо във всяка, и че тенденцията за такова разделение е присъща както за келтския, така и за италийския в момента на отделянето им един от друг. Q-келтският е оцелял само в Ирландия, Шотландия, и на остров Ман. Всички други известни диалекти, живи и изчезнали, от Мала Азия до Уелс, са били различните P.

Keлтската експанзия, която започва около 500 г. пр. Хр, е бърза и екстензивна. Keлтите са изключително мобилни хора, както и доста многобройни. Техните добре познати миграции ги пренасят от Алпите в Италия, в югоизточната част на Европа, където са нахлули в Гърция, и дори в Мала Азия, където те установяват кратък живот в Галатийската колония. Основната им експанзия, обаче, е на запад. Белгия и Северна Франция стават велики келтски центрове, от където някои от тях  мигрират в Северна Испания. Движение има и на запад в Британските острови, където Q-келтските хора се разпространяват в Ирландия, както и техните P-келтски братя се установили в Англия и Уелс. Големи части на Шотландия са да останали свободни за по-голямата част от тези келтски нашественици, до след времето на Христос, когато гоеделите преминават от Ирландия. Въпросът за лингвистичната идентичност на предишните обитатели- пиктите, е отворен.

В период на развитие в югозападната част на Германия, връзките между келтите и илирите, трябва да са били силни. Основният фактор, който служи да се разграничи Лa Tèнe от културата Халщат е включването от първия на много елементи, получени от класическия средиземноморски свят. Keлтите са разположени на по-благоприятно място за прием на такива влияния; Гръцкото влияние се премества от Рона в Марсилия. 

Трябва допълнително да признаем влиянието на някои източни европейски култури сред келтите, като създателите на колесницата (курганите). Характерните са келтите панталони са с централно-азиатски произход, типични за скитите, чийто период на културен разцвет на изток, е съвременен и успореден с този на келтите на запад. Филологично, има редица тесни езикови връзки между келтите и индоиранците, които могат да отговарят за тази по-ранен културен контакт. Най-вероятно обаче основния контакт между келтскоговорящите народи и иранските конници от източно-европейската равнина се осъществява по време на ранните години на голямата келтска експанзия.

Шилц е описал шест черепа свързани с келтите. Един е бил долихокефал, четири са мезокефали, а четири са брахикефали. Въпреки че тази малка група е далеч от достатъчното, за да разкрие расовия тип на келтите в прародината им, е достатъчно, за да ни покаже, че кръглоглавите елементи играят значителна роля в развитието на тази етническа група. Брахикефалите са с мощна структура, с дълги лица, както и доста високи орбити, челата са наклонени. Изводът е, че тези брахикефали са получени от по-старите комбинации от Bell Beaker и Бореби видове, която се е образувала в горната част на река Рейн. Те изглежда са смесени с натрапчивите нордиди (кургани). 

Намерените в Бохемия останки включват и 27 мъжки черепа, повечето от които са долихокефални, но които съдържат значително малцинство брахикефали. Те представляват просто разнообразие от същата обща комбинация от видове с брахикефално натрупване, което прави общата серия мезокефална. Както може да се очаква, швейцарската серия от черепи съдържа редица високи брахикефали, с черепен индекс по-висок от 90, но като цяло, повечето от келтите, чиито останки са проучени в Швейцария не са различават от тези в Бохемия.

По-малко от дузина черепи служат за идентифициране на келтските расови елементи в Австрия и в Динарските райони. Като цяло, тези доказателства не са задоволителни, но те служат да се покаже, че редовния мезокефален тип и един или повече брахикефални типове са били налице. 

Преди да се обърнем към изобилието от останки на келти във Франция и Британските острови, ще бъде добре да прегледаме какви доказателства имаме за расовия им вид в Централна Европа. Тук келтите изглежда са били хора, смесица от различни брахикефални елементи, останали от Бронзовата епоха в планинската зона на южната част на Германия, и кургански нашественици от нордически тип от равнините на север и изток. Може да се предположи, че келтския езиков елемент идва с по-късна група.

Скулптури от Гърция и Рим ни дават картина за живите келти, които достигат до земите на класическата цивилизация на изток и на юг. Добре известните галски статуи показват силно замускулен тип с мезокефална или брахикефална форма на главата, по-скоро късо лице с квадратна челюст,прав или по-скоро изпъкнал нос тип мезорине, с хоризонтален или повишен връх и пълни ноздри,тежки челюсти, широко чело и вълниста коса.

Типичното келтско лице е дълго в горната част, плитко в долната челюст, дълго и тясно, а носът често с изпъкнал профил, а челото е изключително наклонено и с нисък свод. Това е най-често срещано при роднините им днес в Британските острови. Галите били мезокефални, с лицев индекс мезопросопик, и нос тип лепторине. Подобно на своите роднини в Централна Европа, тези гали не се отличавали с висок ръст, който бил средно 166 cm..

В други части на Франция, келтската расова приемственост е с променлива интензивност, в Лотарингия и Бон, обичайния тип келти е бил брахикефалния.

Келтите от Британия не се различавали особено от тези във Франция.

Една местна група от Британия, която показва нетипични тенденции, е на единайсет мъжки черепа от Беркшър, на които на дължината, ширината и обиколката на черепа са разпределени както следва: съответно 193.3 mm, 149.6 mm, и 552.2 mm. Черепния индекс е 77. Тези мезокефални черепи са много по-големи от тези характерни за  населението от Желязната епоха и вероятно имат друг произход. Единият припомня екстравагантните размери на черепите от Неолита и Бронзовата епоха в Англия, и може само да предположим, че тази местна група представлява относително незасегнато оцеляло население. Описанията на келтите, във Великобритания, във Франция и в други части на Европа,  в ръцете на класическите автори, ни дават определена картина на тяхната пигментация.

Блондизмът не е бил характерен за келтите като цяло. Рижавостта е често срещано явление и цветът на косата по същество е смесен. Цезар сам отбелязва контрастът между обикновените гали и частично германизираните белги, които той описва като русокоси. Освен това, римляните прилагат келтската практика на избелване на косата, за да се симулира русия идеал, както е и в Гърция.

Като цяло келтите са смесена расова група, като в областта на културата, родословието им включва както долихокефален централно- европейски нордически тип, така и комбинация от няколко средиземноморски типове и брахикефали от региона в югозападната част на Германия, където динаридите от раннобронзовата епоха са смесени с по-ранни кръглоглави елементи с мезолитен произход. 

Основни расови типове: Алпийска раса, Бореби, Брюн, Келтска нордическа раса, Халщатска нордическа раса и Динарска раса.

Изображения на келти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.