Български автори,  Музика

Исторически преглед на кънтри музиката

взето от:

https://sites.google.com/site/unknowncountrymusic/teoria/history

Музиковедите определят кънтри музиката (country music) като смес от фолклорната музика на Англия, Ирландия и Шотландия. Първите преселници от Европа в Америка пренасят със себе си своите песни, мотиви, маниери на изпълнение и го предават от поколение на поколение. Религиозната музика, особено химните и различните ритуални песни, също стават част от това, което по-късно е познато с термина „кънтри“. (Традицията да се ползват религиозни мотиви в творчеството намира израз в стила кънтри-госпел).

Главна черта, отличаваща „кънтри“-то от другите стилове музика, е склонността към меланхолично звучене. Чувства се влиянието на келтските мотиви. Мелодията се изпълнява от ансамбли струнни инструменти обезателно включващи цигулка. Класическите образци в кънтри жанра разказват за загуба или раздяла например напуснат дом, изоставени родители. Включват речетативи на тема красотата на родната земя, личното мъжество, неразделената любов. Такъв бил инструментариума и набора от теми в класическата кънтри музика.

Времената се менят, мени се и музиката. В края на 19 век тя окончателно се налага на територията на Източните, Западните и Южните щати, ставайки музика на работниците, “блусът на белия човек”, на вечно местещите се от място на място в търсене на работа имигранти.

В същото време (края на 19-ти век) окончателно се  утвърждават музикалните инструменти, станали традиционни за изпълнение на “кънтри”. Първоначално цигулката е на практика единственият инструмент, използван за съпровод. С нарастване на популярността на песните, добавянето на други придружаващи инструменти става нормална практика.

Един от най-популярните инструменти е банджото, инструмент с африкански произход, пренесен в Америка от робите и използван само от тях чак до 1850 година. Следва китарата, инструмент, пристигнал от лондонските кръчми, появил се доста по-рано от банджото, но станалa популярен инструмент за акомпанимент в кънтри музиката практически след банджото. Други музикални инструменти, използвани в този жанр са пианото (въведено около 1930г.) и барабани (използвани от около 1960г.). По-рядко се използват: акордеон, хармоника, добро. По-късно се включват мандолината и стил-китарата които също се идентифицират със стилът „кънтри“, наравно с гореизброените инструменти.

В 1871 година авторът на различни песни, Уил Хейс (Will Hays) от Кентъки, написал текста за песента “The little old log cabin in the lane”. Тя се счита за първата в света „документално зафиксирана“  композиция в стил кънтри. След 53 години била записана на плоча от Джон Карсон (John Carson), 55-годишен радио-водещ. Друг негов колега, Ек Робертсън (Eck Robertson), записал песента “Sallie Gooden” през юли 1922 година. През 1924 година Вернон Далхарт (Vernon Dalhart) записал песента “The Prisoner’s Song” и „Turkey in the Straw“, неочаквано добре продаваща се за времето си акустични композиции.

През 1925 г. в музикалната форма позната ни като „кънтри“, се включва т. нар. хилбили (hillbilly) форма използвана в записите на плочи за Колумбия рекордс (Columbia Records).

George Strait & His Grandson Sing on New Song 'God and Country Music'

Датата 25 ноември, 1925 г. е начална за съществуващият и до днес шоу-фестивал “Гранд Ол Опри“ (Grand Ole Opry), който ежеседмично транслира концерти на звезди от кънтри сцената в преки предавания. първоначално излъчвани по радиостанция WSM. Ънкъл Джими Томпсън (Uncle Jimmy Thompson), 85-годишен цигулар, е първият участник в това шоу. През 1927 г. оригиналният състав на групата Картър фемили (Carter Family) подписва петгодишен професинален договор с шоуто. Човекът, открил Картър фемили , талантливия млад мъж Ралф Пиър (Ralph Peer), подписва договор и с Джими Роджърс (Jimmie Rodgers), изпълнител, продал над 20 милиона записи по време на кариерата си. Периодът от 1927 до 1943 година, е наречен „златната ера на кънтри музиката“.

Този период, се счита за начален в безконечната битка за „истинския“ стил, която се разгоряла между традиционалистите от една страна и привържениците на по-съвременни тълкувания от друга. В края на тридесетте години Рой Екаф (Roy Acuff) и неговите поддръжници започнали да изпълняват „кънтри“, близко по звучене до естрадата: с оркестър във размер на биг-бенд и солист певец, с единствена разлика, че пеел в „кънтри стил“.

Представителите на другият клон предимно от района на Тексас включили в произведенията си елементи на блус, джаз и дори полка. Тези изпълнители се наричали „суинг“-иращи, а стила Уестърн суинг (Western swing). През четиридесетте и петдесетте години авторите в кънтри музиката си позволили импровизации, довело до стил които е наречен “кънтри енд уестърн (Country and Western). Но въпреки влиянието на блусa и джаза, в кънтри музиката дълго време барабаните остават забранени

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.