Български автори,  Език,  История,  Келтски свят,  Традиции

Тук не е Англия – забравената пета нация на Острова

Заобиколен от три страни от океана, полуостровът има география като на остров, която е оформила неговата специфична история

16.06.2021г., от https://www.pochivkablitz.bg

logo

взето от:

https://www.pochivkablitz.bg/pateshestviya/tuk-ne-e-angliya-zabravenata-peta-natsiya-na-ostrova

Река Тамар, която образува една от най-древните граници в Европа, заема централно място в историята и идентичността на Корнуол, бележейки 1000-годишно разделение между келтския Кърноу (Корнуол) и англосаксонска Англия.

От времето на Ателстан – англосаксонски крал, изтласкал последните коренни брити отвъд Тамар през 936 г. сл. Хр., на изток и запад от реката са се формирали различни идентичности.

Заобиколен от останалите три страни от океана, полуостров Корнуол има география като на остров, която е оформила неговата специфична история. Разположеният на границата Лонстън е първият град, на който ще се натъкнете, пресичайки реката от Девън. Пресичайки моста Полсън ще видите черно-бялото знаме на Корнуол и табелка за „добре дошли“ на английски и корнуолски (корнски) език, съобщава Би Би Си.

„Виждате ли, това не е Англия. Ние сме горди, че сме британци, но не сме англичани. Ние сме корнуолци“, заявява Роб Тремейн, който от 43 години е глашатай в замъка Лонстън. Векове наред неуспешни въстания и кървави екзекуции на река Тамар успели да потиснат корнския език и култура, обяснява той. Докато съвременно движение за съживяване на келтското наследство започва да поставя на дневен ред твърдението на Кърноу, че това е забравената пета нация на Великобритания.

Докато останалата част от страната гледа на Корнуол като на „още един английски окръг“, технически това е херцогство. Наред с корнския език, това е още една историческа особеност в подкрепа на идеята за корнуолска „нация“, различна от английската.

Херцогствата са полунезависими средновековни владения, управлявани от херцог и херцогиня и не са пряко подчинени на законите и данъците на английските крале и кралици. В миналото херцогът на Корнуол събирал данъците и кралските наложи от своите поданици на моста Полсън – традиция, датираща от 1337 г., когато е създадено херцогството.

До ден-днешен херцогството и огромните имоти и приходи, които идват от тях, автоматично се дават на най-възрастния син на управляващия монарх. Принц Чарлз, настоящият херцог на Корнуол, получава титлата през 1973 година в замъка Лонстън.

През Средновековието целият югозападен регион на Острова кипял от недоволство срещу отдалечените монарси. Корнуолци често намирали съюзници сред също толкова недоволните жители на Девън, който е точно от другата страна на реката.

В англосаксонското село Лифтън се намира “The Arundell”- кръчма, носеща името на стара земевладелска фамилия от Корнуол. Хъмфри Арундел повел армия от корнуолци през река Тамар през 1549 г., за да участват във Въстанието за молитвеника – въоръжен протест срещу налагането на нов протестантски молитвеник на английски език, започнал в девънско село.

Въпреки че корнуолци въставали много пъти, Въстанието за молитвеника е повратна точка в тяхното национално самосъзнание. През 16-и век пътешествениците, пресичащи реката, чували много повече корнска реч, отколкото английска. Но разгромът на въстанието сложил край на древния келтски език на Корнуол. Езикът изчезнал, след като английският бил наложен в църквите и били нужни близо 4 века преди той да види своето модерно съживяване.

„Една от основните разлики между двете страни, е как си ядем курабиите. На една наша конференция бяхме сложили чинии с курабии, където първо беше сложена сметаната, а след това сладкото – за жителите на Девън, и чинии, в които първо беше сладкото, а после сметаната, за корнуолци“, обяснява Шарлът Дансър, служител във ведомство за защитени природни зони.

Кулинарните разлики не са единствените културни показатели, разделящи корнуолците от англичаните. Разликите в историята и културата могат да бъдат видени в имената на местата и езика, места, свързани с въстанието, и дори разположението на селата.

Келтската култура днес е част от всичко – кръчмарското пеене с алт и сопрано, келтските танци, корнските духови оркестри и „националния спорт“ по корнуолско мятане и борба.

До голяма степен туризмът помага за спасяването на келтското у корнуолската идентичност, което почти изчезва след векове на културно потисничество и емиграция. От средата на 19-и век много местни мъже трябва да заминат в чужбина да работят и се появява едно силно желание да се запази корнската култура преди тя напълно да изчезне. Това е свързано и с идеята за насърчаване на туризма в Корнуол, особено в крайбрежните градове.

Рекламирано пред британските туристи като „дивата земя на запад“ и мистичния дом на крал Артур, възраждането на Корнуол набира сили заради повишения интерес към келтското минало, което се отличава значително от англосаксонската история. Черно-белият флаг на Свети Пиран – светецът-покровител на Корнуол, е приет за национален символ, а езикът се връща от мъртвите с фрагменти от местни текстове и диалекти, и продължава да се развива и днес.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *