История,  Келтски свят,  Традиции

Удивителна система от законите в Ирландия – най-старата в Европа

Оригинално заглавие: „Ireland’s Astonishing System of Ancient Laws – The Oldest in Europe“

От https://oldmooresalmanac.com   автор: admin    превод: Сурен Исраилян, 28.05.2021г.

Взето от:  

Местните хора в Ирландия мразили неравенството откакто се помнят, те дори имали богат набор от закони, за да се борят с това зло. Нека да проявим любопитство към Брехонските закони /Brehon law/, които били валидни в ежедневния живот на средновековната Ирландия, а и след това.

Нашите модерни закони в Ирландия карат адвокатите по цял ден да „забиват носовете си“ в параграфите и алинеите им. В идеалния свят законите съществуват с цел опазване на средностатистическия гражданин от опасността да срещне престъпник, който иска да го нарани.

Но откъде идват законите ? Съвременното законодателство е един вид „коктейл“, забъркан по рецептата и със съставките на правосъдната практика от всички европейски държави, плюс местни ирландски и британски „добавки“. Също така, то било „подправено“ с някои църковни закони/canon law, които били валидни в продължение на векове.

Това, което много наши сънародници не осъзнават, е, че местното ирландско законодателство, преди да бъде премахнато от нашествениците и „конкурентни“ идеи, датира отвъд времето, когато дори предполагахме, че хората се нуждаят от закони.

Тази система, наричана „Брехонските закони“/Brehon law, се прилагала от самите хора, без да има нужда от „полицейски“ сили. Въпреки, че нямаме точна дата за появяването на Брехонските закони, има някои доказателства, те били използвани по време на Бронзовата епоха (от 2,300г. до 900г.пр.н.е).

Всъщност келтското ирландско право /Celtic Irish law/ се счита от мнозина за най-старата, най-сложната, най-егалитарната и най-обширната след европейските правни системи. В продължение на векове, тя е била използвана само в устен формат. Тоест, брехоните, в качеството си на арбитри трябвало да помнят всички закони, които се запаметявали в стихотворна форма и да ги цитират, за да решават определени казуси. Това отнемало години подготовка, но те са имали специален статут в обществото.

Този начин за усвояване на знанията от брехоните (или Brithem на ирландски) се развил от практиките, използване от келтските друиди. Много хора възприемали брехоните като съдии, но това не било съвсем точно описание на техните задължения. Тяхната роля била по-близко към тази на арбитър. Задачите им включвали опазване и интерпретиране на съществуващите закони, както и тяхното приложение в безброй ситуации в обществото, които изисквали определено медиаторско решение.   

Мислите да кандидатствате за тази работя ? Не всеки би могъл да стане брехон. Първо трябвало да преминете през дългия път на обучението, при условие, разбира се, ако имате дяволски добра памет. За да придобие „правоспособност“, първо потенциалният правен експерт трябвало да премине през обширен и точно определен по раздели курс на обучение.

След курса кандидатът трябвало да издържи изпит /в началото той бил устен, тъй като не е имало писмени/ пред вече практикуващ брехон. И ако вземел изпита, животът му бил уреден завинаги. Кралицата или кралят давали на брехоните земя и овце, за да имат достатъчен доход по всяко време. Да бъдеш брехон означавало да имаш високо социално положение в обществото. 

В древни времена на брехоните се гледало като на загадъчни хора, пазени от боговете. Считало се, че ако брехонът не боравел с истината и справедливостта в действията си, по негови и нейни бузите ще се появят големи петна (да, жените също можели да бъдат брехони).

Традиционният знак на брехона бил торквата около врата. Ако брехонът не действал от името на истината, торквата се затягала на врата му при всяко лъжливо твърдение. Тя отново се разхлабвала, ако казаното било истина.  Подобна торква, които имали най-различни модели била носена от добре познатия брехон, сина на Краля на Мюнстер. Той се казвал Мораан/ Moraann, и носел ‘sín’ или златен ланец около врата, който бил неговата брехонска торква. Няма доказателства обаче, дали торквата не го е стягала.

Традиционният знак на брехона била торква около врата. Ако брехонът не действал от името на истината, торквата се затягала на врата му при всяко лъжливо твърдение. Тя отново се разхлабвала, ако казаното било истина.

Брехонският закон

Самите закони били уникални за Европа. Брехонските закони представлявали система, работеща в полза на равенството на хората. Тези закони били показателни за обществото, което можем да определим като дълбоко хуманно и с високо ниво на културата. Всъщност уникалната и изумително усъвършенстваната правна система в Ирландия може да бъде сравнена в целия свят само с една структура, подобна по своята  сложност и хуманност. Брехонската правна система е втората най-стара такава след санскритската.

Това, което прави брехонските закони толкова различни от другите през вековете е акцентът върху глобите, а не насилственото наказание. 

Всъщност брехонските закони всячески избягват смъртното наказание. Към него се прибягвало, само ако престъпникът извършил отвратително убийство и не можел да бъде накаран да плати.  Тази практика обаче била рядкост. Вместо това на семейството на убиеца се налагала много тежка глоба, която променяла целия им живот, като например конфискацията на земите и добитъка им, тоест са ги лишавали от бъдещи доходи. 

Убиецът дори би могъл да бъде даден на пострадалото семейство като роб. По този начин не само заплахата от много тежки глоби поддържала реда в обществото, но и вината за „почерняне“ на съдбата на своето семейство, вероятно завинаги, имала най-силен ефект сред хората. Така хората се надявали никой от семейството им да не стане маниак с брадва, защо тогава те се озовавали в някаква землянка без добитък.   

Брехонските закони били по-скоро граждански кодекс, отколкото наказателен такъв. Но те не се изчерпвали само с изплащане на обезпечения за нанесената вреда. Тези закони обхващали въпросите на наследството, имотни спорове, брачни права, както и правата и задълженията, свързани със социалния статут. „Социалните“ закони внимателно дефинирали отношенията между лордовете и техните клиенти, както и крепостни селяни, определяйки отговорности от всяка страна. По-малко внимание се обръщало на несвободните лица, което показва липса на зависимост от роби, за разлика от другите общества, като Древен Рим

По този начин брехонските закони били доста прогресивни за времето си. Те признавали развод и почти равни права между половете. Това било необичайно за много други места по света, особено по време на Тъмните векове/Dark Ages, когато правата на жените сякаш „пресъхнали“ и се превърнали на пепел, разнасяна от вятъра. Брехонските закони, подобно на много други местни канони също показвали голяма загриженост за околната среда и природата. 

Това е страницата от „книга на законите“ Senchus Mór. През 432г. по поръчка на Св.Патрик бил изработен сборник на езическите закони. Кралят Лоегар/King Laegaire заедно със Св.Патрик и девет образовани и високопоставени учени се захванал да „преработи“ тези закони. След три години тази „комисия“ е създала нов кодекс, в който всичко което съвпадало с християнската доктрина било внимателно отстранено. Този свод от законите е бил Senchus Mór.

 

ПРИЛОЖЕНИЯ НА БРЕХОНСКИТЕ ЗАКОНИ

 Жени и брак 

По време на ранната епоха, в така наречените „Тъмните векове на Ирландия“, продължили от около 200-та до 400-та година, когато били създадени първите ирландски закони, жените имали малко законни права. След тези времена обаче, се наблюдава общо подобрение в техните права. До осми век ирландското общество, съгласно брехонските закони давало на жените по-голяма свобода, независимост и правата на собственост, отколкото в много други европейски общности по онова време.

В по-късните версии на вече документираните брехонски закони мъжете и жените разполагали със собствеността си поотделно. Брачните закони били много сложни. Например, имало много начини за общо ползване на домакинството и имота, а след това разделяне на собствеността, когато възниквали споровете. Разводът бил предвиден по редица основания (например, импотентност или хомосексуалност от страна на съпруга), след което имуществото се разделяло според приноса на всеки съпруг в домакинството. 

Съгласно тогавашните брехонски закони, съпругът е имал законно право да удря жена си, за да я „коригира“, но ако ударът оставял следа, тя имала право на компенсация до размера на нейната зестра и ако желаела, можела да се разведе. Не можело да се разпорежда с имуществото на домакинството без съгласие на двамата съпрузи. 

Брехонските закони често противоречали на ирландското църковно право. Те позволявали на мъжете да си вземат повече от една жена неведнъж. Също така те позволявали разводи, наред с други действия, които църковните закони изрично забранявали. До осми век ирландското общество, макар и доминирано от мъже, позволявало на жените по-голяма свобода, независимост и права на собственост, отколкото в много други европейски общества по онова време. В по-късните, вече документирани брехонски закони мъжете и жените разполагали със собствеността си поотделно.

Физически наранявания

Въпреки, че ранното ирландско законодателство признавало разлика между умишлено и неволно нараняване, всяко подобно действие се приемало по принцип за противозаконно и изисквало компенсация. На нападателя се присъждало да плати глоба. Юридическият текст Bretha Déin Chécht описва с големи подробности глобите, въз основа на местоположението на раната, тежестта й и дори в някои случаи и вида на нараняването. 

Според този закон, размерът на плащането се определял от лекар след 9 дни. Съгласно текста Bretha Déin Chécht, раната се измервала с това, колко зърна от определено растение се побирали в нея. Колкото по-малко е било зърното, толкова по-висока била компенсацията. В текста се споменавали зърна от девет вида растения – от жито до боб. Ако раната не заздравявала и по този начин физическото петно наранявало честта на жертвата, се изисквали допълнителни плащания!

Ако изглеждало, че пациентът ще се възстанови, но все пак се нуждае от грижи, обвиняемият бил отговорен за тези грижи. Това задължение било известно като грижа за болния, като в различни текстове се наричало crólige, folog n-othrusa, folog или othrus. Текстът Bretha Crólige навлиза в големи подробности за този процес, описвайки как обвиняемият трябвало да намери подходящо място и да премести наранения човек. Същевременно обвиняемият трябвало да прати за храна на жертвата и свитата му, което можело да бъде значителна сума в зависимост от ранга на наранения. Престъпникът също така трябвало да осигури някого, който да изпълнява задълженията на жертвата, докато тя е неспособна да работи. Също обвиняемият трябвало да плати глоба за пропуснатата възможност за създаване на потомство, ако е уместно.

Убийство

Ранната Ирландия се отличавала с това, че била една от първите държави, където се избягвало смъртното наказание. Убиецът можел да бъде убит за престъплението си, но това бил вариант в краен случай. Вместо това убиецът обикновено трябвало да плати две глоби. Едната се казвала éraic, буквално „глоба за тялото“, а другата – Log nEnech – „цената на честта“, която варирала в зависимост от статута на жертвата. 

Ако убиецът не можел да плати сумата, семейството му обикновено се задължавало да плати остатъка от това, което не било издължено. Ако родата на обвиняемия не можела или не желаела да плати, семейството на жертвата получавало правата върху убиеца. При това положение роднините на жертвата имали три варианта: да изчакат плащането, да продадат убиеца или да го убият. Дори тогава перспектива за получаване на пари в определени случаи можела да сведе до минимум смъртните наказания. За основанието, според което убиецът трябвало да бъде екзекутиран се приемала ситуацията, когато престъпникът бил на свобода, а глобите не били платени. Тогава семейството на жертвата очевидно било отговорно за започване на кръвна вражда.

Брехонците наизустявали законите, които били направени в стихотворна форма и трябвало да ги цитират всички, за да имат нужната квалификация. Това отнемало години обучение, но те се ползвали със специален статут в обществото. Брехонските и църковните закони Брехонските закони често противоречали на ирландското църковно право. Те позволявали на мъжете да си вземат повече от една жена неведнъж Също така те позволявали разводи, наред с други действия, които църковните закони изрично забранявали.

Наследство

В ранната Ирландия се практикувало частично наследство, при което всеки от синовете получавал равни части. Ранното ирландско законодателство обикновено не правело връзка между законни и извънбрачни деца, така че всички признати синове, дори тези от незаконни съпруги, получавали своята част. От другата страна непокорните синове били автоматично изключвани от наследството. Така ги учили да бъдат послушни !

Брехонските закони през годините 

Съвременните ирландци никога няма да разберат със сигурност, кога е било положено началото на брехонските закони. Това, което знаем е, че местната правова система била напълно развита много преди нашествието на християни, датчани или англо-норманите. Тези събития повлияли върху брехонските закони, но като цяло те останали непокътнати. Има и няколко улики за тяхната продължителност през вековете. 

През периода преди разделянето на келтските езици са били използвани някои правни термини, които се запазили както в староирландските, така и уелските юридически текстове. Това разделяне е станало около 900-та година пр.н.е., така че имаме доказателства, които показват че системата се използвала в този ранен етап

Брехонските закони често били атакувани от външните сили. Най-големият външен противник  бил Свети Патрик. Брехонските закони често противоречали на църковните канони. Те позволявали на мъжете да си вземат повече от една жена неведнъж (позовавайки се на Стария Завет). Също така, Брехонските закони позволявали разводи, наред с други действия, които църковните закони изрично забранявали.

Въпреки тези различия, ранните коптски християнски монашески секти, които дошли в Ирландия през пети и шести век, били очаровани от брехонските закони. Те направили специална организация за тяхното документиране. Монасите докарали със себе си умения, които коренното население нямало – писането. Коптските монаси преписали законите от поетите, наречени “Na Filidh”, за които се казва, че пазели законите в сърцата си, като своеобразни „бази данни“ .

Тези поети рецитирали законите в 4-редови строфи, а монасите ги записвали. Монасите трябва да са имали много време да записват законите. Целият кодекс бил известен като сложен, много специфичен и емоционален текст, обхващал всякакви събития, които някога биха могли да се случат. Но Слава Богу, преписвачите толкова добре са се организирали, че учените откриват над 100 различни текста с различен обем – от пълния свод на законите до частично съхранени в различна степен.   

До осми век ирландското общество, макар и доминирано от мъже, позволявало на жените по-голяма свобода, независимост и права на собственост, отколкото в много други европейски общества по онова време. В по-късните, вече документирани брехонски закони мъжете и жените разполагали със собствеността си поотделно.

Смята се, че брехонските закони действали в продължение на три хилядолетия, така че универсалността им е просто зашеметяваща. Причината за несравнимото им дълголетие е чувството за уважение от хората, към които се прилагало. Тези закони били израз на моралната сила на хората. Изпълнението им през толкова дълъг период от време показва голямото уважение на ирландците към справедливостта и закона.  

Най-сериозната заплаха за брехонската система станало нашествието на норманите от 1169г., които докарали английски „общ“ закон и го прилагали в областите, които контролирали англичаните. Слава Богу, след като „прахът спадна“, местните хора се върнали към ирландски начин на живот и отново започнали да използват брехонските закони, които преживели възраждане през 13 век и оцелели чак до ранна съвременна Ирландия /Early Modern Ireland/.

Краят на брехонските закони

Брехонските закони били окончателно отменени по време на атаките на Кромуел. В началото на 17-ти век английския „общ“ закон вече преобладавал в Ирландия, а местните канони бяха обявени за незаконни и варварски. Тези „варварски“ закони спрели англичаните да насаждат своята феодална система в Ирландия. Появата на новата система от закони била „горчивото хапче“ за местните ирландци. Концепцията за държавното администриране на наказания за престъпления била чужда на ранните юристи в Ирландия и те я посрещнали със съпротива. Парламентът стигнал дотам, че обявил на английските заселници, че ползването на брехонските закони било акт на държавна измяна. Напук на тези забрани, англичаните, живеещи „оттатък коловете“ /извън дървената ограда, която определяла граничната линия на защитената английска територия, включваща четири ирландски провинции- Лаут, Мийт, Дъблин и Килдеър – заб. на преводача/ приела ирландските обичаи, начинът им за обличане и в крайна сметка брехонските закони. Но те никога не биха могли да се приемат от контролираното от англичаните правителство. Въпреки това, някои модернизирани концепции на брехонските закони бяха върнати отново в правосъдието на Република Ирландия.   

Брехонските закони не били толкова юридически правила, колкото начин на живот. Общото право,въведено от англичаните поставя материалните предмети (имот, стока, изкуствени материали, печалба и пр.) над живите същества. Брехонските закони определяли хората, живота и природата над собствеността. Може би е дошло време за преразгледаме брехонските закони и да съживим някои елементи от тях. От това светът може да се окаже по-добро място.  Въпреки че, вероятно не е добра идея да имаш убиец за свой личен роб.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *