Друиди,  История,  Символи,  Традиции

История и система на алхимичното обучение при келтите

автор: Глеб Черни или още Глеб Ду (вал. Gleb Du, ирл. гелски Gleb Dubh) е името, свързващо Олег Черне с келтската традиция.

взето от:

Магазин

Уважаеми Приятели ! Предлагам на Вашето внимание три статии за келтската алхимия, която по един своеобразен начин обяснява някои известни митове и традиции. Всички статии определено са интересни и колоритни, въпреки че за някои неща, например появата на келтските племена през 4 век или за леи /дъбови пътища/ може да се спори. Главната заслуга на автора, според мен, е в опита му да систематизира различни факти и легенди по разбираем за съвременния човек начин.

Както е известно, келтската алхимия се е формирала в среда на синтез на множество култури. Така, ние можем да свързваме историята ѝ преимуществено с Британските острови, но в същото време келтската култура може да се смята и за общочовешка, защото е била подложена многократно на трансформации и днес е трудно да се каже кой елемент в нея е изначален и кой не.

Келтите се появяват на територията на Британските острови около IV в. пр. н.е. След смесването им с местните племена възниква нов тип келти. Те строят образователни центрове в съответствие със своето друидо-жреческо разбиране за развитие и като резултат изграждат мощна магическа система, която се корени било във вече съществуващите знания, било в новопридобития опит за достигане на безсмъртие.

Британските келти синтезират знанията на питагорейците, ариите, иберийците, норманите и местните племена, което им помага да създадат стройна система от вярвания, свързани с безсмъртието. Друидите създавали специални центрове за обучение, основни от които станали английският Оксфорд, хълмът Тара в Ирландия и остров Айона, част от Хербидските о-ви на северното крайбрежие на Шотландия. Островът бил подарен от владетеля на келтското кралство Далриада Конал мак Комгал (558-574), за да се основе там манастир на св. Колумба. Така островът се превърнал в база, позволила на християнската църква под ръководството на св. Колумба, св. Айдан Фернски (известен още като Мадок или Мог, основал ок. 635 редица манастири в Англия и Ирландия) и техните последователи да покръстят цяла Северна Британия.

Св. Колумба (още Кримтан, Crimthann), заедно с Колм Киле (Colm Cille, 543-615) са водещи фигури в разпространението на християнството от ирландски тип не само на територията на Британските о-ви, но и в една голяма част от Западна Европа. Св. Колумба се смята за праправнук на върховния крал на древна Ирландия Ниял. Водейки аскетичен начин на живот, той бил на първо място келт и макар да служел на Христовото дело, не отричал знанията на келтската алхимия, а напротив – поставил ги в услуга на делото, на което бил посветил своя живот.

Обучението в институтите, създадени от келтите, траело двадесет години и по време на него трябвало да се изучат двадесет хиляди стиха. Образователната им система се състояла от четири степени. Три от тях били свързани с различни нива на усъвършенстване, а една нямала име. Степените се наричали Ир Градфейд в Уелс и Арадах Фион в Ирландия. Друидите се придържали строго към разбирането, че знанията трябва да се усвояват качествено.

Всяка фаза от обучението представлявала определен рисунък, който се фиксирал чрез знак от келтската азбука – огам. Една година съответствала на създаването на един такъв рисунък, което символизирало усвояването на различните изкуства и навици от страна на обучаващия се.

За създател на келтската писменост огам, най-старото писмо в Ирландия, се смята самият Огма – богът на литературата и ораторското изкуство (той носи епитетите Грианайнех, Grianainech – „Слънцеликият“ и Милбел, Milbél – с медена уста). Външно огамичното писмо представлявало надписи върху вертикални каменни стълбове и стени. Знаците-букви се състояли от точки и наклонени чертици. Това изобразяване е част от огамическата писмена система, също известна на валийски (уелски) като Ир Градфейд (Yr Graddfeydd – стъпала) и Арадах Фион (Aradach Fionn – стълбата на Фион на ирландски).

От света, който лежи отвъд пределите на времето,

върху времето падат сенки. Благодарение на красотата, по-древна от Земята,

душата може по стълба да се възкачи. Аз се катеря по стълбата на Фион,

напредвам към Свидетеля, от времето по-възрастен.

Тези стихове, както се сочи в тях, се отнасят за Стълбата на Фион. Всяко нейно стъпало е представлявало усвоен урок или нов етап от живота, чиято главна цел била непрекъснатото самоусъвършенстване. Подобна серия от уроци можела да се осъществи и във верига от прераждания и именно това разбиране стои в основата на друидическата концепция за преселение на душата.

Според някои келтски източници, прераждането представлява движение нагоре и всяко раждане на душата я довежда все по-близо до Истинния Дух. Според други източници, прераждането на човешката душа се осъществява чрез човешкото потомство. Цивилизацията на келтите е най-древната сред европейските матрични култури, т.е. онези култури, които формирали всички институти, необходими за развитие: религиозни, социални, образователни и финансови.

Понякога човек има усещането, че една от задачите на келтската алхимия била да улови и задържи дадена сила (за това косвено свидетелства, например, ритуалът по хващане на ябълки). Важно място в келтската алхимия има идеята за действието, което се разглежда или като независимо, или като вписано в алгоритъма на набор от други действия. Този принцип бил развит от фианите – особено съсловие келти, владеещи различни дялове на познанието.

Фианите отделяли особено внимание на индивидуалното развитие на енергията чрез различни техники на преобразуване, които варирали от обучение във владеене на различни оръжия до приемане на еликсири и отвари. Тази концепция за обучение била методически оформена, за да се постигне развиване на човешките възможности. Процесът на управление на алхимичните трансформации бил свързан със знания, чиито корени водели към други пространства и светове, като например Атлантида. Корените на друидизма, т.е. келтското изкуство на магията, както и институтът на жречеството, традиционно се свързва със западното крайбрежие на Уелс, което, както се смятало, имало връзка с Атлантида.

Смята се също, че истинските жречески знания на келтите са им предадени от ферилтите, които създавали жречески центрове. На ферилтите се приписва също изкуството на създаване на леи (дъбови пътища), по които минавали силовите линии на лабиринтите. На върха на хълма Тор в Гластънбъри те създали колело на Слънцето. Всички келтски пръстени се разглеждали като пръстени на слънцето, в това число и Върховният камък, разположен на върха на Тор.

Мнозина изследователи са склонни да свързват знанията на вълшебника Мерлин с ферилтите. Ако на тези връзки се гледа през призмата на алхимичните принципи и пропорции, то основания за такива разсъждения безспорно има. Ако пък на тях се гледа от позицията на европейската историческа и антропологическа наука, то трябва да признаем, че за пряка връзка е трудно да се твърди.

Имайки предвид обаче, че алхимията е на първо място системно знание, тя често може да се основава на нещо, което само се подразбира, ако в даденото явление са скрити реални знания за трансформация. Принципно алхимията се гради върху три стълба: съзнание, тяло и енергия. И ако тези три „капки“ са налице, значи има алхимичен котел, в който те да се обединят. А следователно налице е и алхимия.

Пояснения

Ферилти (келт. Pheryllt) – древни жреци на Атлантида. Съгласно легендата, след изчезването на Атлантида, ферилтите излезли на западния бряг на Уелс и започнали да създават нови знания, които залегнали в основата на келтската алхимия. С ферилтите се свързват мегалитните постройки като Стоунхендж, Силбъри Хил, Гластънбъри, Ню Грейндж, Галаниш и др. По всяка вероятност основният център на ферилтите се намирал в района на Гластънбъри, на мястото, на което днес се извисява хълмът Тор.

Стоунхендж – древно съоръжение, разположено в графство Уилтшир в Южна Англия. Построено е от масивни камъни, които образуват затворен кръг и символизират модела на слънчевата система. Изграждането на Стоунхендж на границата между каменната и бронзовата епоха съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на о. Крит.

В историята на Стоунхендж ясно се открояват няколко етапа на строителство, които са отдалечени един от друг с цели хилядолетия. През най-ранния етап (ок. 3100 г. пр. н.е.) е бил изкопан ров, извън рамките на който се намирал Камъкът на петата, а вътре били разположени по окръжност на равно разстояние един от друг изкопи за жертвоприношения.

По-късно, във вътрешното пространство, оградено от вал, били поставени долеритови каменни блокове в два концентрични кръга. Тези камъни достигали 8 метра височина и тегло от около 50 тона. Учените установили, че те били доставени от Източен Уелс, от разстояние, отдалечено на ок. 380 км от Стоунхендж, защото разположена по-близо каменна кариера просто нямало.

Стоунхендж е изграден във формата на четири големи каменни кръга. Външният кръг е от поставени вертикално стълбове, на върха на всеки от които лежи плоска каменна плоча, съединена с останалите плочи в цялостен кръг. Всеки стълб тежи средно по 25 тона, а плочите – по 700 кг. Във втория кръг има неголеми, разположени поединично камъни-менхири. Третият и четвъртият кръг не са плътно затворени и наподобяват формата на подкова. Те се състоят от групи камъни.

Силбъри Хил е един от най-големите древни хълмове, създавани от човешка ръка. Разположен е в графство Уилтшир в Южна Англия. С помощта на радиовъглероден анализ е установено, че Силбъри Хил е издигнат ок. 2500 г. пр. н.е. Висок е четиридесет метра.

Ню Грейндж (Ши-ан-Вру) е мегалитно съоръжение в Ирландия, покрито с бял кварц, който отразява слънчевата светлина. Цялата конструкция на Ню Грейндж е ориентирана към деня на зимното слънцестоене. Смята се, че комплексът е бил издигнат около 3500 г. пр. н.е. Върху камъните са изобразени алхимични символи и знаци, а във вътрешността на съоръжението се е помещавал ритуален котел.

Каланиш, или „градът на боговете“, се намира на о. Люис до северозападното крайбрежие на Шотландия. Това е един от най-важните и в същото време – най-загадъчни ритуални центрове на древността. В Каланиш са съхранени композиции от огромни изправени каменни блокове във формата на кръст, обрамчен от кръг. Една от осите на комплекса е ориентирана към изгрева и залеза на слънцето в дните на пролетното и есенното слънцестоене. Смята се, че обектът е построен около 3000 г. пр. н.е.

Абатство Гластънбъри е разположено в графство Корнуол в Югозападна Англия. Първата църква в него била издигната още през втори век от н.е., а по-късно мястото се превърнало в най-голямото абатство на територията на Англия. Съгласно легендата, след разпъването на Иисус Христос на кръста, тук пристигнал неговият чичо Йосиф Ариматейски, богат търговец, който пренесъл със себе си чашата – свети Граал, пълна с кръвта на разпънатия Христос. Тук той издигнал църква на Богородица, а самата чаша заровил в недрата на хълма Тор. Абатството било напълно изгорено през 1184 г. и възстановено от Хенри II, но по-късно било разрушено отново от неговия потомък Хенри VIII, който се опитвал да се избави от влиянието на римокатолическата църква на Острова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.