автор: Jarrien Wolf, оригинално заглавие “Celtic Lifestyles”, преведе и адаптира: Венцислав И. Томов,
Публикува се с изрично съгласие на преводача.
взето от:
https://pdfslide.net/documents/-5572130a497959fc0b917804.html
Уважаеми приятели ! Продължавам с преводите на Венцислав Томов. Тази статия бях намерил преди време във Фейсбук, но в доста по-кратък вид. Това е пълния вариант. Приятно четене !
Настоящият труд е следствие от упорито проучване както на достъпната библиотечна литература, така и на интернет ресурсите, които съдържат информация за ежедневието на келтските предци. Оказа се, че на фона на изобилстващите материали за митовете и легендите на келтите, съществува една очевидна оскъдица на статии за бита, облеклото, храненето и другите ежедневни аспекти от живота на тези древни хора.
Затова авторът си поставя за задача да открие тази информация, която има връзка с практическите измерения на ежедневието и да я представи пред всички, които проявяват интерес към нея. Материалът, ако не друго, поне ще спести на заинтересуваните ровенето сред библиотечните рафтове и множество часове в интернет-дирене на съществена информация по тази тема.
Жилища
Най-популярните форми на жилища от Желязната епоха са т.нар. земни укрепления, които представляват обширно равно пространство, заобиколено отвсякъде с ров. Нуждата от последния била свързана с опасностите от нахлуване на враждебни племена или хищници.
В земното укрепление живеело малка общност в колиби, направени от чимове, в центъра на които се намирала каменна сграда. Тя принадлежла на вожда на общността и неговото семейство. Под укреплението вероятно имало скрити подземни галерии, в които уязвимата част от населението се оттегляла в случеи на опасности.
Друга форма на жилищно пространство, които били използваи от келтите са хълмовите укрепления, които се различавали от земните по това, че били разполагани по възвишения сред равнината. Подобно разположение спомагало противниците да бъдат забелязани от голяма далечина, което давало възможност на общността да се подготви за защита.
Третата форма на местообиталища, навярно най-известната, макар и най-рядко срещаната е т.нар. краног. Това било нещо като изкуствен остров, направен от дърво в средата на езеро. Освен чрез водата, целият остров бил защитен и от дървена крепостна стена, така че в селището можело да се влезе само с лодка или мост. По време на атака вождът можел да нареди връзката със сушата да бъде премахната, а лодките да бъдат прибрани в селището, докато битката свърши.
Воюване
Келтите обичали битките и по време на война, предвождани от страховитите звуци на бойните тръби карникс и тотемните знамена, придобивали свиреп и жесток вид. Случвало се да се появяват пред враговете с голи, боядисани в сино тела, като носели единствено оръжия в ръце си. Крещели имената на божествата на войната и удряли мечовете в щитовете си. Често вождовете на враждуващите страни заставали един срещу друг и решавали конфликта с едниноборство до смърт.
Античните коментатори ни уверяват, че келтите били смели хора, които никога не пропускали да отговорят на предизвикателствата. Израствали с копие, щит, прашка и меч в ръка, с историите за Кухулин, Кормак, Мориган, Мед и т.н. Жените също имали право да участват в битките като войни или поддръжници на мъжете. Има множество свидетелства, които указват, че младите войни били обучавани във военното изкуство именно от жени.
Наред с тотемните изображения на животни като глигана например, келтите били придружавани в битката и от страховити боини кучета, които се борели с врага редом до своите господари. Понякога тези кучета били съоръжавани с брони и шипове и можело да се видят как преследват враговете, настървени от миризмата на страх и кръв. Вероятно било по-лесно да се воюва срещу човек, отколкото срещу подобни кучета.
Готвене
За приготвяне на храната келтите използвали различни готварски техники. Една от тях е готвенето с нагорещени камъни. След като се нажежат достатъчно, те се пускали в съд с вода или в земна дупа и от високата температура на къмъните водата завирала. После се прибавяли месото и добавките и от време на време се поставяли още нагорещени камъни за да се поддържа процеса. Най-често месото се приготвяло на открит огън.
За келтите храненето било важна част от обществения култ. Затова за тях бил израз на обида, ако някои откажел да се присъедини към останалите на трапезата.
В повечето случеи готвенето било извършвано от жените и децата. Можем да си представим как те седят около огъня, в очакване на изпичането на хляба или кипването на медовината. Вероятно са напявали песни на благодарност заради даровете на земята или са разказвали истории на децата, докато мъжете се занимавали с лов или полска работа.
В полово отношение келтското общество било значително по-равноправно от обществата на средиземноморския свят. За това свидетелстват както ранните исторически сведения на римски или гръцки автори, така и по-късните извори като например т.нар. брехонски закон в Ирландия.
Празници и пирове
Пирът бил един от най-важните моменти в общественият живот, особенно когато бил свързан с религиозен празник, важни за цялата общност гости или друга съществена причина. Пирове се организирали и при сватби или събори на клановете. Включвали голяма пищност и разточителност, когато всички хора били канени в чертога на вожда за да бъдат почетени с дарове, вкусна храна и пиво.
В чертога хората се събирали в кръг, като вожда заемал централното място, срещу входа на къщата, редом със съпругата си, стояща откъм лявато му рамо. Най-изявеният от воините на племето стоял отдясно, до следващият по-заслуги и и.н. Първият воин получавал “геройския дял” – най-желаната част от храната и всеки, който му оспорел това право, трябвало да се изправи пред гнева му.
Тъй като за келтите било срамно да отхвърлят предизвикателства, единоборствата по време на пировете били често явление. Според брехонския закон, в случей че никой от борещите се не се признаел за победен, битката трябвало да продължи до смърт.
В близкото обкръжение на вожда освен войните и роднините, присъствал и племенният друид и/или бард. Наред с множеството свои професионални задължения, той трябвало да охлажда разгорещилите се страсти по време на пировете или да повдига настроението като пее хвалебствия за великите предци на племето или да разказва героични саги.
Скоро след като роговете с медовината били пресушавани, настъпвало времето на бурната забава, когато хората ставали и започвали да танцуват и да се веселят.
Мястото, което заемал всеки човек в чертога говорел за неговия престиж. Колкото по-близо бил до вратата, толкова по-непопулярен бил и обратно – колкото по-близо стоял до вожда и неговата свита, с толкова повече слава и почит се ползвал.
Спортове
В някои случаи празненствата били предшествани или последвани от различни спортни мероприятия и най-вече игри от състезателен характер.
Популярни били различни военни игри на коне и на земята, борбата, стрелбата с прашка, лък или копие. Вероятно в повечето случаи децата подражавали на живота или игрите на възрастните, които развивали военните им умения и ги подготвяли за живота като зрели хора. Вероятно са имали и свои, типично детски игри като игра с обръчи, игра на кокили и др. Възрастните са знаели да играят на зарове, а също и на игра с пулове върху дъска с полета.
Друга обичана от келтите игра бил хърлинга или хокеят на трева. Играела се от два отбора, като отделните играчи използвали големи дървени тояги, с които се опитвали да достигнат и насочат малка кожена топка към противниковата врата.
Играта била доста груба, понеже нямало много правила, а същевременно всички искали да достигнат до топката. Можем да си представим какво се случвало в крайна сметка. То обаче не попречило играта да се съхрани и до днес в Ирландия, където и сега хърлингът е популярен спорт. За жалост дивата му същност се е поизгубила през вековете, защото нееднократно са били добавяни нови правила.
Хигиена
Противно на очакванията, келтите държали много на хигиената и ако перефразираме една мисъл, а възприемали като “най-близкото до божествеността”. Известно е, че се къпели редовно, като добавяли аромати и билки към водата. Смята се, че именно келтите са дали сапуна на римляните, след като вероятно са го взаимствали от народите в Азия.
Ноктите били поддържани изрядни, като нащърбените или мръсни нокти били възприемани като грозно и срамно нещо дори за войните. За специални случаи дамите “лакирвали” ноктите си с тъмночервено багрило. И мъжете и жените изрисували лицата си с бои за да изглеждат по-свирепи в битка, а в празично мирно време жените носели “грим” за да са по-красиви. Известно е, че за тази цел използвали сок от горски плодове за да подчертаят миглите и веждите си, както и плодове на елша за да печервят бузите си.
Косата най-често се носела дълга и често била украсявана с плитки, в които се втъкавали мъниста и декоративни метални украшения. Жените вероятно са подреждали вплетените си коси в определени модни прически, които били фиксирани с помоща на сребърни, златни или костни бижута.
Мъжете, които носели бради навярно също са се стараели да изглеждат по-добре, като ги сплитали или раздвоявали. Възможно е различните прически да са били израз на определена обществена принадлежност и статут. Това би означавало, че възможността за свободен избор, съобразен с личния вкус, е била в известен смисъл ограничена.
Дрехи
Разпространена заблуда е, че келтите носели популярните в Ирландия и Шотландия килтове. Този тип облекло се появява единствено сред келтските общности в Западните покрайнини на Европа и то едва през 15 век. Така наречения тартан се налага дори по-късно.
Друга подобна грешка е идеята, че думата килт произлиза от келт. Всъщност килт е дума от скандинавски произход – в скандинавските езици “kilte” има значение на омотавам. Съвсем уместно е било чрез тази дума да се нарече цялото облекло, защото в началото то е предсталвявало голямо парче кариран плат, което просто се омотавало около тялото.
Келтите от Желязната епоха носили ярки цветни дрехи, най-често карирани, като вместо копчета (които все още не били измислени) използвали вид безопасни игли или брошки, които археолозите наричат фибули. Мъжките дрехи включвали туника, която се стягала в кръста с колан. Празничните туники били бродирани със символи, а по-богатите можели да си позволят дреха с втъкани нишки от благородни метали.
Освен туника келтите носели панталони или braccae, които можели да бъдат широки или тесни; наметало или brat, което имало качулка и се намятало над туниката, закопчано на рамото с фибула.
Жените носели дълга туника или пола известна като leine, която достигала до глезените. Някои смятат, че дължината на роклята вероятно обозначавала социалното положение на жената, като например дали е омъжена, какъв е престижът и и пр.
Също като останалите дрехи женските туники били ярко оцветени и карирани, а ръкавите широки. Над роклите, които също били стягани с колан, жените намятали качулато наметало, за да се предпазват от студа и вятъра.
Платовете на келтите били изтъкавани на изправени станове от лен или вълна. Понякога двете материи били съчетавани за направата на по-взискателни дрехи, като например зимните наметала. Те имали горен вълнен пласт и долен, вътрешен, изтъкан от лен. Келтите носели и кожени дрехи, които били най-популярни сред воинските общества и ловците.