21.11.2012г., Арменско-български културно-информационен офис, /АБКИО/, Торонто, Канада
Автори: проф. Киркор Симонян и проф. дин Илия Симеонов, публикува се с изрично съгласие на г-н Киркор Симонян, взето от:
https://m.facebook.com/ArmBgKIOffice/photos/a.251432091650826/251432101650825/?type=3
Уважаеми приятели ! Тази статия с необичайна тема има много спорни моменти, по които и аз бих дискутирал, например за готите /гетите/ на Балканите и приписването на Тиле към тях. Но както казах, темата е рядка и необичайна и заслужава внимание. Приятно четене !
През 1984г. бе публикувана книгата на Мечислав Домарадски „Келтите на Балканския полуостров IV-I в пр.н.е.“, 1 която представлява научно-популярно, но всъщност почти чисто научно изследване на проблема с келтите на Балканите и в Мала Азия, което авторът е извършил с подкрепата и при съдействието на Националния археологически институт с музей /НАИМ/ и Института по тракология при БАН.
За съществуването на държавата на готите в Североизточните Балкани се знае и е писано отдавна, но въпреки невъзможността да бъде локализирана столицата й Тиле има достатъчно литература и все пак малко е известно, че племенното обединение е по-првилно да бъде наречено келто-готско-галско-галатско, а създателят на готската азбука Улфила или Вулфила е родом от Кападокия в Мала Азия.
Горната карта /под номер IV в книгата/ представя държавата Галатия – по тъмното петно, както и областта с разпространени латенски археологически материали – по-светлата част вляво, в Мала Азия около 240т. пр.н.е.
Историческите извори говорят за два крупни похода, в резултат на които келтите се настанили в Мала Азия. Първият поход се разделя на две вследствие на неразбирателството между вождовете Леонарий и Лутарий. Това са били най-малко 20 000 бойци, наречени по-късно галати или галогърци. А вторият е на Комонторий, който предвождал втората вълна преселници, сред които несъмнено имало и траки. Всъщност от картата е видно, че те се настанили в земите на много по-ранните преселници от Тракия – фригите.
Първите заселили се в Мала Азия келти заели около 40 000 кв.км площ по средното течение на р.Халис. Това са били три племена, които си разделили територията по следния начин: западната част овладели толистобоите, по двата бряга на горното течение на р.Сангариос, централната част – тектосагите, по левия бряг на р.Халис, а на изток – трокмите по десния бряг на р.Халис.
Не са локализирани местоживелищата на айкосагите, които царят на Пергам – Атис взел на служба във войската си, но етнонимът им показва удивително съвпадение със самоназванието на арменците – хай и името на родоначалника им Хайг, а втората част от етнонима – саги, несъмнено има и е във връзка с топонима Сакастан във Велика Армения, както и с названието на т.нар Асканазски полк, който очевидно е бил нает на служба от царете на Армения. Последните две предположения са на пишещия тези редове, но в книгата има още много удивителни съвпадения.
Етнонимът трокми например е произведен от името на етнарха Торком /в Библията – Тогарма, което е адаптация на наименованието на селището или града Тил-Гариму/ и преди повече от век в Мала Азия по тези земи /на Галатия/ е открит сребърен щит, гръцкият надпис върху който осведомява, че собственикът му бил … Торком !!! От същия лингвистичен корен е и неизменният латенски материал – торквите, които представляват метални пластини или тръби около врата и за врата. По същия модел са изработвани и браслети /отворени и незатворени гривни за крака и ръце/ – също латенски материали.
Друг удивителен момент на съвпадение се открива в запазените цитати от недостигналото до нас проиведение на Филарх, където се разказва за галатиеца Ариамнес, който бидейки мнго богат, раздели областта на станции и по или до пътищата изградил навеси или стрехи, събиращи по 40 и повече души, където приемал пътници и стичащи се от различните краища на областта местни хора, за да ги гощава с чорби и печени ястия от домашни животни.
Археологическите находки доказват, че за целта са били използвани огромни котли с характерни келтски мотиви. Такива находки се откриват от Софийско през територията на Бизантион чак до Чаталхьоюк. Там се раздавало още вино от питоси и имало голямо изобилие от печени хлябове. Специално поставени младежи следели никой чужденец или гал да не премине, без да е взел своя дял от празненството.
Името Ариамнес е вариант на Арам или Арамаис. Тези имена на арменски етнарси са дали етнонима, с който арменците са известни по света.
Изключително важно е да се подчертае, че галите /собствено – галати/ и останалите протофранцузи не унищожавали завареното население, а се интегрирали и кооперирали с тях, което прнуждава някои изследователи /в т.ч.- М.Домарадски/ да говорят за паразитен начин на живот. Работата е там, че те оставили местното фригийско население в селата и градовете му, а просто изградили свои села и градове в близост до тях и на практика покрили с мрежа от селища Фригия, принуждавайки завареното население да им плаща данък, в замяна на което те се наемали да ги защигават от други нашественици.
Същото положение се наблюдавало и в Галия до идването на римляните, при което вождовете им живеели по високите планински местности, а в страната е имало разнообразие от етноси, които „галската паразитна мрежа“ обединявала в нещо като държава, която по-късно получила названието си от германското племе франки.
Етнонимът франки обаче не е свързан с корена за свобода /свободен/, колкото и да е привлекателна тази хипотеза, а лингвистческата етимология 2 категорично показва пренасяне на етнонима на иверийците върху нормани на служба във Византия, които заместили иверийци и били наречени с тяхно име.
Завръщайки се в Нормандия и Скандинавскте страни, тези нормани били наречени франки /вранги, варанги, варяги/, а по-късно преминавайки на запад дали и името на Франция. Съгласно техните легенди франките били от Фригия.
На практика арменският древен /кърапар/ израз „и вера“, откъдето произхожда „вранаци“ и Врастан преминал у гърите като ивериец а от гръцкия – в Скандинавските държави като франк !!!
Йоан Кедрин първи използва думата варангои /1043г./, но не като етноним, а става дума за наемната стража на императора. Най-вероятно иверийците от тема „Иверия и Велика Армения“ дават начало на това етимологично развитие, при което арменската дума за „северняците от горе“, преминала върху грузинските /собствено, картвели/- иверийци, след което върху телохранителите и гвардейците в двореца на византийския император, а накрая и върху норманите роси и скандинавците, откъдето и върху галите ! В руския език от същия корен са думите враг, враги… За това първи споменават акад. А Шахматов и проф. А. Пресняков
Допълнение от Киркор Симонян:
Популярният в съвременна Армения арменовед Гомидас Вартабед /Комитас Вартапед/ Овнанян /Ховнанян/ в няколко телевизионни беседи през 2011г. изнесе факти за връзките на баварци, викинги, германци, австрийци и британци /англо-саксонци/ с арменците и Армения.
Сред изнесените от него сведения е известието, че император Фридрих Барбароса при посещението се в арменска Гилигия /Киликия/ се срещнал с местни малоазийци, които говорели на баварски, тоест на неговия език.
Не става ясно дали това са киликийците изобщо, тоест – арменците или е етнографска арменска общност, която е запазила келтския си, респ. – готски, респ. – галатски език.
Да припомним, че в цяла Гилигия по онова време между арменците става популярно обръщението „барон“ /господине, господарю/, което за жалост източноарменците прочитат и произнасят парон и от 1991г. то постепенно замени бившето ънгер /инкер/, сиреч „другар“= „товарищ“ ! Навремето един съветски дисидент написа, че бащите на Френската революция не е трябвало да възприемат интимни и принизяващи достойнство обръщения, а да вземат пример от Гилигия, където дори и селяните се наричали един друг „барон“
Забележки:
- Мечислав Домарадски „Келтите на Балканския полуостров, IV—I в. пр.н.е.“, Наука и изкуство, София, 1984
- Эрлихман В.В. „Русы и варяги в Восточной Европе /IX-XII века/“, М.: Русская панорама 2003