взето от:
http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=71&WorkID=1246&Level=2
Уважаеми приятели ! Ще публикувам „Предговор“ и „Вечно умиращият и раждащ се бог“ /разделено на две части/ от тази интересна статия /посочена от автора като дипломната му работа/, защото в нея са събрани факти, свързани с взаимодействието между траките и келтите по нашите земи. Приятно четене !
Обект на изследване в статията са религиозните вярвания на древни общества. Тези обществата изповядват вяра, която е немислима извън обреда; в последствие тази вяра е частично митологизирана или израснала в доктрина (религия).
Старото население на Балканския полуостров през бронзовата епоха (3-то – 2-ро хил.пр.н.е.) се е развивало под влияние на културата на Изтока (шумеро – акадските култури, египетска култура).
Религиозните представи на Изтока са били съвместими с културното и социално развитие на населението на Балканския полуостров, така в света на Егейското крайбрежие се появяват влияния, откриват се дори преработки на месопотамски, хитски и египетски първообрази. Посредством Крит и Самотраки тези религиозни вярвания после остават да битуват у траките.
С оглед на пренасянето и усвояването на концепции, не е изненадваща появата на вярата в бога, който умира и се ражда у келтите. Във времето на най – голямото му териториално разширение през ІІІ в.пр.н.е., светът на келтите заема площ от Ирландия и Шотландия, Средна Европа до Апенинския и част от Балканския полуостров.
Тракия е в активни взаимодействия с Мала Азия и Персия, със земите свързани с Черноморския басейн, западните части на Балканския полуостров (илири), тракийската култура – пайдея е във взаимодействие и с Централна Европа (населена с келти), към която Тракия играе ролята на посредник на заемки от Изтока.
Прякото влияние и контакт между двете общества са засвидетелствани в писмените извори за и след ІV в. пр.н.е., но със сигурност този контакт е много по – ранен и той трябва да се отнесе далеч преди събитието определено в историческата литература като „келтско“ нашествие.
Основната идея, която се проследява в религиозните вярвания (митологията) е създаването на космоса т.е. превръщането на хаоса (нищото или неовладяното пространство) в космос (изградена система от обекти и символи) и мястото на отделния човек и на общността като цяло в този, вече създаден свят.
Оттук изхожда и глобалната идея за повторението на космогонията. В центъра на празничния цикъл стои Нова Година, тя е свързана и с мотива за смъртта и новото раждане на бога, който умира и се ражда по време на обреда, за да се влее като Енергия за живот на участниците в ритуала и обществото.
Страданието си богът изтърпява като е разчленен и жертво принесен сам на себе си, за да се всели в участниците в обреда и да им донесе изкупление и пречистване.