АКАДЕМИЧНО КУЛТУРНО-ИНФОРМАЦИОННО ИЗДАНИЕ Арт Спектър, бр.46, юли 2018г., автор: Аделина Калудова, взето от:
http://www.artacademyplovdiv.com/amtii/ARTspektyr/ARTspektyr-46%20(web).pdf
По стечение на обстоятелствата закъснях за този концерт. Пропуснах броени минути, но съжалих, защото съдържанието на започналата вече лекция предполагаше силно като мисъл и въздействие начало.
Д-р Цветелина Борисова, блестящо защитила дисертационния си труд на тема „Ролята на миниатюрата в педагогическия и концертен репертоар за арфа от началото на ХІХ век до наши дни”, беше подготвила изключително интересен материал, този път – за безпедалната арфа. Той представяше богата информация за историята, устройството и изпълнителската техника на инструмента.
Проследяваше „живота” му в различен времеви и културен
контекст: от античността до днес, от Далечния Изток до Европа, Африка и Америка, от фолклорната практика до джазовата
импровизация. Припомняше на присъстващите (а залата „Професор Иван Спасов” беше пълна) старозаветни текстове, келтски предания, куртоазни стихове на трубадури и трувери, ренесансови песни, барокови пиеси…. с цитати, примери и музика.
Звукова проекция на изложението бяха „Старинните английски танци” за келтска арфа и флейта във версия на Цветелина Борисова. Надежда Славчева и София Колева от класа по камерна музика на Здравка Колева изпълниха поредицата от кратки пиеси изразително и прецизно, с очарователната сериозност на младостта.
Словото на д-р Цветелина Борисова за келтската арфа не пропусна нито един от аспектите на характеристиката и` . И не остави без отговор нито един от възникващите паралелно въпроси. Кои са келтите? Галите келти ли са? Има ли обща културна наследственост сред отделните келтски племена? Доколко знакова е келтската арфа за Ирландия? А за Шотландия?
Какво е отношението към нея – преди и сега? Как се е оценявал във времето социалният статус на арфистите? На каква възраст е започвало обучението? Какъв е бил материалът, от който се е изработвал корпусът на арфата? Какъв е сега? А този на струните? Как се е формирал маниерът на изпълнение? Каква е спецификата на свиренето с нокти? По какво безпедалната арфа се отличава от съвременната концертна? Каква е литературата за нея? Et cetera, et cetera….
Всъщност, малката келтска арфа съвсем не е „малка”. Защото е „инструмент с памет”. У Труман Капоти има един текст – метафоричен, разбира се, но основополагащ за най-хубавата му новела – „Арфата на тревите”: „
Арфата винаги може да разкаже някаква история. Тя знае куп истории – за хората по нашите земи, за хората преди нас…
Когато си отидем, арфата ще разкаже някому и нашата
история”.
Именно така бе презентирана безпедалната арфа от д-р Борисова. Не като част от world music – чрез „ирландската”, „шотландска” и ”бретанска връзка”. И не само със значението в работата pré – professionnel.
Впрочем – най-малко с него. Тя бе показана като солов – с пример от творчеството на Бернар Андре („Вариации за келтска арфа върху древни теми” в изпълнение на София Колева от класа по арфа на Здравка Колева) и ансамблов инструмент – с образци от творчеството на Зденек Фолпрехт („Малка сюита” за арфа и флейта оп.16) и Жозеф Молнар („Фантазия” за арфа и флейта върху японски песни), аранжирани от Цветелина Борисова. Тоест, с композиции от ХХ век, съхраняващи паметта за миналото със самочувствието на новото време.
Програмата на концерта на 10 май доказа по възможно най-лаконичния начин, че келтската арфа е в състояние да се натовари с репертоар, намиращ се „на кръстопътя” между стиловете, епохите и естетическите системи Няма никакво съмнение, че откриването на специалност „Безпедална келтска арфа” е своевременно и важно
за АМТИИ.
То е в синхрон с една тенденция, обща за много респектабилни висши училища и музикални академии по света. „Ренесансът” на инструмента (не първи и сигурно не последен) има своите утвърдени майстори в Пловдив. Ценя професионализма им, ценя ги като личности и съм убедена, че с талант, ум и търпение Цветелина Борисова и Здравка Колева ще изградят от всеки новопостъпил студент музикант с бъдеще.
На добър час и успех !