взето от:
https://bg.airport-consultant.com/o-chem-shumel-kamish-simvolika-obraza
Във фолклора тръстиките се споменават доста често.
Вземете, например, приказките: понякога от него се правели вълшебни тръби, с които герои разобличавали врага. Самото растение се трансформирало в армия, която помагало със сила, както и предупреждавало или съветвало.
В традициите на различните народи това растение се възприемало по различен начин. Древното население на Централна Америка го смятало за символ на младост и жизненост, а древните гърци го свързвали с огъня (да не забравяме – Прометей носил огън на хората с кухи тръстики) …
Символ на кралската власт
Тръстиката била емблемата на кралската власт в Източното Средиземноморие. Бастуните на древните владетели на Палестина били направени от тръстика. И фараоните в Египет използвали скиптър от тръстика.
От тях били направени стрели които фараонът, влизащ на трона изстрелвал с лъка в различни посоки и по този начин символизирал своята власт над света като земно въплъщение на бога на слънцето.
В древна Индия владетелите на племената носели бастун, което, както вероятно вече се досещате, е трябвало да бъде направен от подходящ материал. В района на Азов е живял древен индо-арийски народ – дандарианците, чието име се превеждало като „тръстикови арии“
Келтите използвали тръстиковия жезъл в ритуала на свещеническото посвещение. Той бил символ на върховната сила.
В древната традиция тръстиката е била тясно свързана с божествата Пан, Аполон и Хермес. В един от митовете и тримата се появяват заедно с това растение. Бог Бан преследвал целомъдрената нимфа Сиринга. При реката Ладон тя се опитала да се изплъзне от него, превръщайки се в тръстика.
Когато разбрал че няма да я догони, той отрязал няколко стъбла и направил флейти от тях, но след това ги изгубил, флейтата попаднала в ръцете на Хермес, който след това я продал на Аполон, покровителя на изкуствата.
Келтите вярвали, че звукът от тръстикова флейта отварял вратите на подземния свят и предпазвал от стражите му: докато тя свирела, те нямало да докоснат човека, който е влязъл. За много народи, включително и за славяните, тръстиковата флейта била в състояние да разкрие тайната на тези, които свирят на нея.
Посредник на комуникацията с други светове
Много индоевропейски народи от Ирландия до Индия покривали къщите си с тръстика и това не бил случаен избор: покривът с тръстика се считал за ритуално средство за комуникация с небесните покровители, от които се очаквали всякакви ползи.
Сред ацтеките има легенда, че именно в гъсталаците на тръстиката е била открита свещена за хората триада, чиято поява навремето е била предсказана от бога Витсилопочли: бяла върба, бяла жаба и бяла риба.
Келтите я смятали за символ на Подземния свят.
Християнска символика
Тръстиковите гъсталаци и тяхното разположение в крайбрежната зона на реките и блатистите райони станали символ за вярващите, водещи скромен живот и следващи учението на Църквата.
Тъй като бебето Моисей било намерено в кошница от тръстика, християните започнали да го свързват с мястото, от което идвало спасението. В източнохристиянската традиция емблемата, съчетаваща тръстика, лилия и дъбов лист, означавала слабост на човека (тръстика), трансформирана чрез възкресение (лилия) в сила (дъбов лист).
Така че често тръстиките изпълнявали свещена или поне много важна роля. В добре познатия градски романс „Тръстиците шумолеха, дърветата се огъваха …“ той също явно предупреждавал момичето за ненадеждността на любовника си.