20.05.2017г., автор: АНТОНИЯ ПЕТРОВА взето от:
Уважаеми приятели ! Това е втората и последна част от статията, с конкретни факти за прихода на келтите. Приятно четене !
Ирландците ценят и друга история – за келтските корени, които споделят с шотландците и уелсците. При Келтското Възраждане през XIX-XX в. писатели като Уилям Бътлър Йейтс (William Butler Yeats) заимстват от истории от Книгата на нашествията и средновековни текстове.
Тези творби описват миграцията на галите или група келти от континента, които остават верни на своята идентичност пред лицето на вълни от римляни, германи и северни племена.
Но колкото и да се опитват изследователите все още не са открили никой, жив или мъртъв, който да има отделен келтски геном.
Древните келти получават името си от гърците, които използвали „келт“ като название за варварски нашественици – различни келтско-говорящи племена, които ое от края на Бронзовата епоха, започват да окупират територии от Португалия до Турция. „Труден въпрос е кои са келтите“, коментира генетикът Щефан Шифелс (Stephan Schiffels) от Института Макс Планк в Йена, Германия.
Екипът на Бодмър проследява произхода на 2 039 души, чиито семейства са живели в едни и същи части от Шотландия, Северна Ирландия и Уелс от XIX в. Тези хора от най-малко девет генетични и географски групи показват, че след като техните предшественици пристигат в тези райони, те се установяват по тези земи и се женят за своите съседи.
Но самите родове са от разнообразен произход, с тесни връзки с хората от днешна Германия, Белгия и Франция. „Келти“ е културна дефиниция“, коментира Бодмър. „Тя няма нищо общо с ордите, идващи от някъде другаде и заменят хора“, допълва той.
Английските митове не са по-добри. Англо-саксонските хроники пишат, че през 449 г. двама члена на германите – Хенгист и Хорса, доплуват от това, което днес е Холандия, до Югоизточна Англия, като започват ожесточен конфликт.
Колкото повече англи, саксони и юти пристигат, избухват насилия с местните брити и завършват с „реки от кръв“, според средновековните монаси. Учените спорят колко кървава е била тази инвазия всъщност и дали е била масова миграция или малка делегация от елитни крале и техните воини.
Отговорът идва през 2016 г. от проучване на древна ДНК на англо-саксони и местни брити, погребани едни до други през V и VI в. в гробище край Кеймбридж. Те са живели и починали заедно и дори са се кръстосвали, както се вижда при един от скелетите, който е имал смесена ДНК и от брити, и от англо-саксони, и от генетичен брит, който е погребан с огромна кръстообразна англо-саксонска брошка.
Въпреки че историите подчертават насилие, групите „са се размесили много бързо“, отбелязва Дънкан Сейър (Duncan Sayer), археолог от Университета на Централен Ланкашир в Престън, Великобритания, който е съавтор на проучването.
Екипът показва, че 25% до 40% от произхода на съвременните бритаци е англо-саксонски. Дори хора от Уелс и Шотландия, където са келтските твърдини, имат около 30% от своята ДНК от англо-саксоните, съобщава съавторът Крис Тайлър-Смит (Chris Tyler-Smith) от Wellcome Trust’s Sanger Institute в Хинкстън, Великобритания.
Скелет на филистимец, открит в древния град Ашкелон; Снимка: АР
Бумът от проучвания на миграцията се концентрира в Европа, където достъпът до древни останки е относително лесен, а студеният климат помага да се запази тяхната ДНК. Но генетиците започват да изследват и състава на древните хора по света. Например, скорошни разкопки в Израел са близо до разкриване на отдавнашната загадка от Библията – идентичността на древните филистимци.
В библейски текстове тези „друговерски“ хора са познати като големи врагове на израелите. Името „Philistine“ все още е обида в английския език. Казват, че са живяли в Ханаан, между днешен Тел Авив и Газа в Израел. Яли са свинско, били са се с армиите на Самсон и са откраднали Свещения кивот. Голиат, който Давид побеждава с прашка, е бил филистимец. Но след времената на Стария завет групата изчезва както от библейските, така и от историческите анали.
За да открият произхода на филистимците, изследователите проучват артефакти и останки от древни филистимски градове в Израел. Доказателствата, включително изотопен анализ, показват, че те са били смесица от имигранти, вероятно пирати, пристигнали от множество пристанища, носейки със себе си прасета от Европа и магарета с кервани от Египет.
„Филистимците са заплетена култура от Западен Анадол, Кипър, Гърция, Балканите и къде ли още не“, казва Маеир, който ръководи разкопките на филистимския град Гат от 20 години.
Маеир смята, че филистимците скоро са се смесили с местните хора в Ханаан, а не са изчезнали. Ако това е така, то „отвратителните“ филистимци са част от предшествениците, както на палестинските мюсюлмани, така и на израелските евреи. Тези групи, толкова изпълнени с враждебност в наши дни, всъщност са генетично свързани, според проучване от 2000 г. на наследените по бащина линия Y хромозоми от 119 ашкеназки и сефарадски евреи и 143 израелци и палестински араби.
70% от еврейските мъже и половината от арабските мъже са наследили своите Y хромозоми от една и съща група предшественици по бащина линия, които са живели в Близкия изток през последните няколко хиляди години.
С разпространяването на техниките за доказване на етническия произход почти всяка седмица излиза ново проучване, което изследва и често преиначава знанията за някоя древна култура. Кашмирците в Северна Индия не изглеждат свързани с Александър Македонски или изгубените племена в Израел. Парсите в Иран и Индия не са изцяло от древен ирански произход, а са се смесили с местните индийски жени.
„Етническите групи в миналото и настоящето създават „въображаемо минало“ и „чист“ произход на своите групи“, коментира Маеир. Но това създава едно минало, което често „има малко общо с историческите процеси“, които всъщност са създали групата, добавя той.
До тук от историите за произхода най-близо до реалността се оказват тези на туземците по света. Например, индианските племена тлинкити и цимшиани в Британска Колумбия в Канада и Аляска твърдят, че са живели по западното крайбрежие на Северна Америка от „незапомнени времена“.
Живи племенни членове наистина произхождат отчасти от три древни местни американски племена, живели в региона преди 2 500 до 6 000 години, показват ДНК анализите, публикувани миналия месец. Но дори така, повечето съвременни местни американци не са директно свързани с древните хора, живели в същите райони, защото техните деца са се преселили, били са преселени или са изчезнали за хилядолетие, обяснява Рийч.
В Австралия, историите на аборигените говорят за дори по-големи връзки с техните земи, отнасящи се до времената когато нивата на моретата са се надигали и спадали преди над 15 000 години. Тези твърдения са сред малкото, които проучванията на генома потвърждават.
ДНК доказателство поставя предшествениците на аборигените на континента преди 40 000 до 60 000 години. Щом пристигат първите австралийци, те се установяват в три региона и остават в тях за десетки хиляди години, показват ДНК-проучванията.
Но аборигените са рядкост сред хората на Земята, където миграциите са норма. Почти винаги, отбелязва Рийч, „идеята, че предшествениците на кое и да е население са живели на същото място десетки хиляди години без никаква значителна миграция, е погрешна“.
Обратно в Зумте в края на 2015 г., 750-те бежанци от Сирия пристигат по план. Възрастните стоят в групата, учат немски и поемат сезонна строителна работа. Но техните деца пеят “O Tannenbaum” в местната църва на Коледа, а тийнейджърите често се разхождат навън, търсейки сигнали с телефоните си из тихия град.
Пред последващите месеци почти всички бежанци са разпръснати в по-големи градове в Германия. В това време някои от младите имигранти ще допринесат със своята ДНК за следващите поколения германци, пресъздавайки в малък мащаб процесите на миграция и асимилация, които някога са се разигравали непрекъснато на същата тази земя – и много отвъд нея.